към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
Втората световна война
1944 : Началото на края на Третия райх
Румен НИКОЛОВ, ст.н.с. II ст. д-р
Последиците от бойните действия по фронтовете на Втората световна война през 1943 г. могат да бъдат обобщени с едно изречение – загуба на стратегическата инициатива от страна на Третия райх и преминаването й в ръцете на съюзниците от антихитлеристката коалиция. Съчетан с голямото ресурсно превъзходство, този факт им осигурява условия за разгръщане на активни действия по всички ТВД, докато противникът е принуден да премине към стратегическа отбрана.
Макар и тежко, положението на Райха не може да бъде квалифицирано като обречено, доколкото Германия все още притежава значителна стопанска и военна мощ и владее значителна част от европейското пространство. На Изток Съветската армия все още не е достигнала предвоенните граници на СССР, а на Запад отбранителният фронт на германските войски се простира от норвежкото крайбрежие до гръцкото.
* * *
Военнополитическите цели на СССР за предстоящата кампания биват формулирани от Сталин по следния начин: „Войната навлезе в стадий, когато вече става въпрос за пълното прогонване на окупаторите от съветска земя и ликвидация на „новия ред в Европа“.
В поведението на Лондон и Вашингтон тенденцията „да не закъснеем“ с инвазията в Европа взима връх над нагласата „да не прибързваме“, мотивирана от стремежа им максимално да отслабят не само Германия, но и СССР. Основен компонент на съвместната англо-американска стратегия става нахлуването на континента, натрупването на сили и средства във Франция и нанасяне на удар срещу Германия. От дневния ред отпада „Балканският вариант“, застъпван от английското правителство и предвиждащ създаването на „санитарен кордон“ против СССР в централна Европа.
На практика се пристъпва към реализация на решенията на Техеранската конференция, на която САЩ и Англия поемат ангажимента да осъществят крупен десант на европейския материк, а от своя страна СССР се задължава да предприеме съгласувано във времето мащабно настъпление с цел да не се допусне прехвърляне на германски сили от Източния на Западния фронт.
* * *
Изправено пред заплахата от Втори фронт, германското командване ускорява темповете на укрепване на френското крайбрежие срещу най-тясната част на пролива Ламанш – участъка между Па-дьо-Кале и Диеп, където то очаква да дебаркират главните сили на съюзниците. Към началото на юни 1944 г. във Франция, Белгия и Холандия са дислоцирани 58 дивизии на вермахта, подчинени на главнокомандващия германските войски на Западния фронт генерал-фелдмаршал Герд фон Рундщидт. Те формират две армейски групи (Heeresgruppe): „В“ (генерал-фелдмаршал Е. Ромел), включваща 7-а и 15-а армия и 88-и армейски корпус; „G“ (генерал Й. Бласковиц), състояща се от 1-ва и 19-а армия. Германските ВВС разполагат на западния ТВД с едва 160 боеспособни самолета, а военноморската група „Запад“ се състои от 49 подводници, 5 ескадрени миноносеца, 59 стражеви кораба и 146 тралшчика.
За провеждане на десанта и предприемане на последващи настъпателни действия съюзниците съсредоточават на Британските острови четири армии под общото командване на ген. Д. Айзенхауер: 1-ва и 3-а американска, 2-ра английска и 1-ва канадска или общо 37 дивизии, 12 бригади и 10 отряда със специално предназначение „командос“ и „рейнджърс“.
Окончателният план на операция „Овърлорд“ предвижда провеждането на морски и въздушен десант по нормандското крайбрежие на участък с протяжност от около 80 км, като до двадесетия ден от началото й бъде създаден плацдарм с размери 100 км по фронта и 100–110 км в дълбочина, където ще се съсредоточат силите и средствата, необходими за предприемане на настъпателни действия в Северна Франция.
* * *
Първият етап на десантната операция е проведен под командването на генерал Б. Монтгомъри и бива осъществен от 1-ва американска (генерал О. Брадли), 2-ра английска (генерал М. Демпси) и 1-ва канадска (генерал Х. Грерър) армия. През нощта срещу 6 юни съюзническата авиация нанася мощен удар срещу противниковите войски, щабове и укрепени пунктове. Бомбардировката е последвана от стоварване на нощен въздушен десант от 2400 самолета и 850 планера. Започва и масирана артилерийска подготовка откъм морето, водена от 7 линкора, 24 крайцера и 74 ескадрени миноносеца. В 6.30 ч. първите отряди на морския десант стъпват на френския бряг.
До края на първия ден от началото на операцията съюзните войски създават три плацдарма с дълбочина от 2 до 9 км, на които биват стоварени 8 дивизии с численост около 156 хил. души. На 12 юни плацдармът е вече с размери 80 км по фронта и 13–18 км в дълбочина, а на него се намират 16 дивизии и допълващи части. В края на месеца съюзническият плацдарм в Нормандия се разпростира на 100 км по фронта и на 20 до 40 км в дълбочина. Разширявайки го и през следващия месец, на 25 юли съюзните войски достигат рубежа Сен Ло – Кан, с което Нормандската десантна операция приключва. По време на почти седемседмичните боеве германците губят 113 000 войници и офицери (убити, ранени и пленени), а съюзниците – 122 000 (от тях около 73 000 американци).
Решаващ фактор за успеха на операцията се оказва абсолютното господство на съюзниците във въздуха и по море, което позволява съсредоточаването на голямо количество сили и средства. Германското командване, лишено от възможността да противодейства със своята авиация и флот, прилага своето „оръжие чудо“ – самолетите снаряди ФАУ-1. Първите удари срещу Англия биват нанесени през нощта на 13 юни, а три дни по-късно започва масово бомбардиране на английски градове. Обаче поради ниската си скорост (до 610 км в час) и малка височина на полета (до 1000 м) ФАУ-1 стават лесна жертва на английската изтребителна авиация и зенитна артилерия, вследствие на което и не оказват серизно влияние върху хода на „Овърлорд“ – най-голямата десантна операция в световната военна история.
Тя довежда до откриването на Втори фронт в Европа и разширява и укрепва стратегическото взаимодействие между съюзниците, с което значително съкращава времетраенето на Втората световна война и количеството дадени в нея жертви.
* * *
Почти едновременно със събитията на Западния фронт Вермахтът е подложен на унищожителен натиск и на Източния. На 23 юни 1944 г със силите на 4 фронта: 1-ви Белоруски (К. Рокосовски), 2-ри Белоруски (Г. Захаров), 3-ти Белоруски (Ив. Черняховски) и 1-ви Прибалтийски, започва една от най-големите настъпателни операции по време на Втората световна война – Белоруската. За провеждането й от съветска страна са съсредоточени огромно количество сили и средства – 166 дивизии и 9 бригади (общо около 1,4 млн. войници и офицери), близо 32 000 оръдия и минохвъргачки, над 5000 танка и САУ, 6000 самолета. Противостои им армейска група „Център“ (Е. Буш, след това В. Модел) и отделни съединения от армейските групи „Север“ и „Северна Украйна“ – 63 дивизии и 3 бригади (около 800 000 военнослужещи), 10 000 оръдия, 900 танка и щурмови оръдия, 1700 самолета. В хода на операцията, продължила до 29 август, германската отбрана е пробита на 400-километров участък и настъпващите войски достигат дълбочина на пробива от 600 км. В резултат на това е възстановена принадлеждността на цялата Белорусия и части от Латвия и Литва към СССР, а Червената армия навлиза на територията на Полша (източно от реките Нарев и Висла) и надвисва над източната граница на Германия.
* * *
Още преди да е приключила Белоруската, съветската армия предприема и Яшко-Кишиневската настъпателна операция. Проведена със силите на 2-ри и 3-ти Украински фронт, тя започва на 20 август 1944 г. Още на втория й ден е овладян крупният икономически център на Румъния – Яш, а до вечерта на 23 август приключва обкръжаването на многочислената кишиневска групировка на противника. Същия ден в Букурещ бива свалено правителството на Антонеску, а на 25 август Румъния обявява война на Германия.
Докато войските на 2-ри Украински фронт продължават настъплението си в северозападно направление, към границата с Унгария, тези на 3-ти Украински фронт, преследвайки отстъпващите на юг германски части, на 3 септември 1944 г. достигат румънско-българската граница. Два дни по-късно Кремъл официално заявява, че от този момент „Съветският съюз се намира в състояние на война с България“. На 8 септемри съединения на 3-ти Украински фронт пресичат границата и навлизат в България, без да срещнат каквато и да е съпротива от страна на българската армия.
Навлизането на съветски войски в България и Румъния създава благоприятни условия за плътен обхват на целия южен фланг на германската стратегическа отбранителна линия. Пред Съветската армия се открива пътят към Унгария – последния европейски съюзник на Третия райх.
* * *
Между 28 септември и 20 октомври войски на 3-ти Украински фронт (57-а стрелкова и 17-а въздушна армия) и 2-ри Украински фронт (46-а армия), съвместно със сили на Народоосвободителната армия на Югославия и Отечественофронтовската българска войска (1-ва, 2-ра и 4-а армия) провеждат Белградската операция. Нейната стратегическа цел е предотвратяването на изтеглянето от Балканите на германската армейска група „Е“. В резултат на операцията са пресечени нейните комуникации и тя е принудена да се оттегля от Полуострова към Унгария не по прекия маршрут, а използвайки заобиколни пътища през Черна гора и Босна.
* * *
Военнополитическото ръководство на Третия райх, анализирайки критичната обстановка вследствие на едновременния натиск от изток и запад, преценява за възможно да промени ситуацията на Западния фронт, да нанесе поражение на англо-американските войски и с освободените след това сили и средства да окаже решителен отпор на Източния фронт. Тази цел е възложена на започналото на 16 декмеври 1944 г. настъпление в Ардените – операция «Wacht am Rhein“ („Рейнска стража“).
Германското командване възнамерява да осъществи пробив на 80-километров участък от фронта, да форсира р. Маас и да настъпи към Антверпен, при което да бъдат блокирани и унищожени разположените в Белгия и Холандия 1-ва канадска, 2-ра английска, 9-а и 1-ва американска армия. Използвайки самоувереността на съюзниците, германското командване съсредоточава по направлението на главния удар три армии (6-а танкова СС, 5-а танкова и 7-а общовойскова) под общото командване на генерал-фелдмаршал Валтер Модел: общо около 250 хиляди бойци, 1000 танка и щурмови оръдия, 800 самолета, над 2600 оръдия и минохвъргачки.
Настъплението започва на 16 декември и заварва съюзниците напълно неподготвени. През първите три дни от операцията германските войски пробиват отбраната на 8-и американски корпус и се придвижват на 30–40 км в дълбочина. Съюзното командване започва спешно да съсредоточава крупни сили в полосата на активните бойни действия: изпратените там две бронетанкови и две въздушнодесантни дивизии забавят темпа на германското настъпление и нарушават сроковете на операцията. Челните отряди на вермахта се доближават до р. Маас на 25 декември, но на следващия ден биват атакувани от подкрепени с авиация сили на 3-а американска армия и напредването им е спряно на достигнатия рубеж.
* * *
Въпреки големите загуби и острия недостиг на гориво и боеприпаси, германското командване не се отказва от идеята си да внесе обрат в бойните действия на Западния фронт. На 1 януари 1945 г. две германски армии (1-ва и 19-а) нанасят внезапен удар в Елзас и Вогезите и бързо се придвижват в южно направление.
В този критичен момент премиерът У. Чърчил се обръща лично към съветския лидер: „На Запад се водят много тежки боеве... ще Ви бъда много благодарен, ако ми съобщите, можем ли да разчитаме на крупно руско настъпление...“. Още на следващия ден Чърчил получава отговора на Сталин: „Отчитайки положението на нашите съюзници на Западния фронт, Върховното Главно командване реши да започне широки настъпателни действия против германците по целия фронт... ще направим всичко възможно, за да окажем съдействие на нашите славни съюзни войски“. Москва наистина предприема настъпателни действия по цялото протежение на Източния фронт – от Балтийско море до Карпатите, с осем дни по-рано от планираното – на 12 януари 1945 г. При така създадената обстановка германското командванe бива принудено да се откаже от активни настъпателни действия на Западния фронт и да започне да прехвърля боеспособни съединения на Източния.
* * *
Месец след началото на Арденското настъпление германските войски биват отхвърлени на изходния си рубеж. В хода на последната си настъпателна операция през войната вермахтът губи 120 хиляди военнослужещи и голямо количество бойна и транспортна техника. Загубите на съюзниците в личен състав се равняват на около 77 000 души, но в същото време е унищожен значителен дял (между 15 и 35%) от въоръжението и военната техника, която те използват в европейския си поход.
* * *
Събитията на Тихоокеанския ТВД остават в сянката на колосалните сблъсъци в Европа. Намеренията на Японската империя през 1944 г., която пристъпва към изграждане на своя „сфера на национална отбрана“, са да „провали настъпателните планове на САЩ и Великобритания“, докато натрупа достатъчно потенциал, за да поеме отново инициативата във войната срещу тях.
Вашингтон и Лондон на свой ред прокламират съвместните си намерения относно продължаването на войната в Пасифика по достатъчно недвусмислен начин: „В сътрудничество със заинтересованите далекоизточни държави да продължим и разширим неотслабващия натиск върху Япония“ с цел нейната безусловна капитулация в максимално кратък срок.
* * *
На практика това се реализира, като американските сили постепенно стесняват обръча около японските острови и през есента наближават Филипинския архипелаг – последната преграда, прикриваща подстъпите към Азиатския континент и комуникациите му с Южните морета.
Филипинските острови се отбраняват от японската 14-а армия, съсредоточена на о-в Лусон, а в близост до него са и главните сили на императорския флот. Само една японска дивизия е разположена на о-в Лейте, където има естествени възможности за стоварване на десант и оборудване на аеродруми. Американското командване избира именно него за дебаркиране и концентриране на силите и средствата, необходими за овладяване на Филипините.
Тази бойна задача е възложена на 6-а армия (90 000 войници и офицери) и 7-и тихоокеански флот, разполагащ с 650 бойни и спомагателни плавателни съда, 1280 самолета на палубната авиация и около 300 самолета с наземно базиране.
На 20 октомври под мощно артилерийско и авиационно огнево прикритие в северозападната част на острова е стоварен десант в състав от четири дивизии, които завладяват плацдарм с широчина от 18 км и дълбочина до 13 км. Японското командване, стреснато от очертаващия се пробив в стратегическата отбранителна линия, спешно изпраща към Филипините мощна военноморска групировка в състав от 9 линейни кораба, 19 крайцера, 4 самолетоносача, 33 ескадрени миноносеца и 28 подводни лодки. Придвижването на армадата обаче е своевременно установено от американски подводници и самолети и тя бива атакувана от американския флот. Така на 23–25 октомври в пролива Суригао и край о-в Самар се разразяват най-големите морски сражения по време на Втората световна война. Японският флот разчита на огневата мощ на своите линейни кораби и крайцери, поради което се стреми да води боя от близка дистанция. Американските военноморски сили, притежавайки подавляващо превъзходство в самолетоносачи и оборудвани с най-съвременна радиолокационна техника, имат възможността да използват палубната си авиация много преди сближаването с японските кораби, както и да водят бой в нощни условия.
Тези аргументи са оказват решаващи и предопределят разгрома на японския флот. По време на тридневните боеве той губи 3 линейни кораба, 4 самолетоносача, 10 крайцера, 9 ескадрени миноносеца, 1 подводна лодка и значителна част от палубната си авиация. Японският гарнизон на о-в Лейте капитулира малко след края на морското сражение, с което военните действия биват пренесени от Тихия океан в Южнокитайско море и на близките подстъпи към Япония.
* * *
Бойните действия през 1944 г. укрепват военното сътрудничество в рамките на антихитлеристка коалиция и значително разширяват рамките и мащаба на стратегическото взаимодействие между съветските въоръжени сили и англо-американските войски в Европа.
Откриването на Втория фронт позволява до края на 1944 г. германските войски да бъдат напълно изтласкани от Франция, Белгия, Люксембург и Холандия. Общата площ на освободените от съюзниците територии се равнява на около 600 хил. кв. км с население над 76 млн. души.
Военните успехи на страните от антихитлеристката коалиция, достигнати през 1944 г., създават всички необходими военнополитически и стратегически предпоставки за окончателния разгром на Тристранния пакт. Пламъкът на войната в Европа и Азия се доближава все по-близо до разпалилите я държави...
Бележки:
Тегеран-Ялта-Подсдам. Сборник документов. М., 1971; Фуллер, Дж. Ф. Ч. Вторая мировая война 1939-1945 гг. Стратегический и тактический обзор. М., 1956; Лиддел Гарт, Б. Вторая мировая война. СПб, 1999; Типпельскирх, К. фон, Вторая мировая война 1939–1945. СПб, 1998; Hitlers Weisungen fuer die Kriegfuehrung 1939-1945. Dokumente des Oberkommandos der Wehrmacht. Franfurt am Main, 1962; Jacobsen, H.-A. 1939-1945. Der Zweite Weltkrieg in Chronik und Dokumenten. Darmstadt, 1961; Der Zweite Weltkrieg 1939–1945: Kriegsziele und Strategie der grossen Maechte. Muenchen, 1996.
към начална страница “военно издателство”