БЪЛГАРСКИТЕ ВЪЗДУШНИ ВОЙСКИ

БОЙНИ ДЕЙСТВИЯ

НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЪЗДУШНИ ВОЙСКИ

ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Димитър НЕДЯЛКОВ, полк. доц. д-р

Още в първата година на световния военен сблъсък Балканският полуостров усеща повея на приближаващата буря. Италия анексира Албания и започва военни приготовления за продължаване на инвазията в този регион. Немската дипломация и агентура активно действат за присъединяване на държавите от Югоизточна Европа към Оста. Цар Борис и политическият елит са изправени пред трудни решения, от които зависи съдбата на Царство България.

Полагат се усилия за укрепване на армията като цяло, в т.ч. и на Въздушните войски (ВВ). Търсят се начини за усъвършенстване на системата на въздушния потенциал и закупуването на нова техника, отговаряща на изискванията на времето. През 1940 г. със закон за военните сили, приет на 30 май, Въздушните войски са определени като 4-ти род войска в България¹. Пристигат и първите 10 напълно съвременни изтребителя „Месершмит“ (Ме-109 Е), а заедно с тях и учебно-тренировъчните „Арадо“ (Ар-96). По-късно са доставени 11 „Дорние“ (До-17). Много български авиационни специалисти преминават курсове за усвояване на новата техника в Германия, Италия и Унгария. Взети са мерки за предислокация на бойните части, за да могат те по-адекватно да бъдат използвани при създалата се нова международна военнополитическа ситуация.

От 1 юни 1940 г. във ВВ се създава нов елемент – противовъздушния. Той е представен от щаб на противовъздушната артилерия с четири противовъздушни артилерийски отделения, преподчинени на Артилерийската инспекция на военното министерство². В тях се числят 4 тежки, 8 леки и 6 специални батареи. Полагат се основите на Въздушната предупредителна служба, прераснала по-късно в предупредителен орляк с предупредителни роти.

За повишаване на бойната готовност се вземат мерки чрез увеличаване на интензитета на летателната подготовка и чрез въвеждане на степени на бойната готовност за ятата. Според приетите документи тя е тристепенна – „в почивка“, „в очакване“ и „нащрек“³. През 1940 г. за подготовка на летци и юнкери са налетени 11 000 летателни часа повече в сравнение с 1939 г. Основно внимание е обърнато на прякото бойно използване на наличната техника.

В-534 “Доган”

С приближаване на съдбоносните за Балканите събития в началото на септември 1940 г. Царство България разполага с 595 самолета, от които 258 бойни и с личен състав на рода въоръжени сили от 10 287 души⁴. От наличната авиационна техника в бойните подразделения 32 % са изтребителите, 27,5 % са разузнавателни, 21% са бомбардировъчни, а останалите са многоцелеви армейски самолети. Структурата и съставът на авиационната групировка определя нейните отбранителни възможности. Тя не е в състояние да осигури настъпателни действия на армията със стратегически цели. Въпреки това, за броени години страната придобива род войска, способен да отговори на всяка агресия от съседна държава.

Първата задача в условията на бушуващата в Европа световна война, макар и демонстрационна, ВВ изпълняват след сключването на Крайовския договор (7 септември 1940 г.), по силата на който във възвърнатите територии на Южна Добруджа са предислоцирани войскови части. За да демонстрират мощта на държавата, е заповядано извършването на полети над по-големите градове и по пътя на придвижване на българските войски, а на летище Шумен и летище Буховци се пребазират съответно едно армейско и две изтребителни ята⁵.

Me 109 G “Месершмит”

В условията на непрекъснато усложняваща се международна обстановка се вземат неотложни мерки за подобряване на противовъздушната отбрана на страната. Въздушното пространство е разделено на пет изтребителни области, чието прикритие се осигурява от 3 армейски и 3 изтребителни крила, поддържащи състояние на бойна готовност „нащрек“. Определен е редът за оповестяване на дежурните авиационни сили и начинът за взаимодействие с частите и подразделенията от противовъздушната артилерия. За първи път в края на 1940 г. са проведени съвместни учения за отразяване на дневни и нощни въздушни нападения⁶.

Усилена подготовка за бойни действия водят и екипажите, чиито основни задачи са свързани с непосредственото осигуряване на войските, и тези, които се предвижда да изпълняват задачи на Главното командване на Действуващата армия. Обръща се основно внимание на стрелковата подготовка и на точността при бомбопускане, като командирите се стараят да използват описания опит от бойните действия през първите месеци на Втората световна война.

Притиснато от усложнената политическа обстановка, с развърната близо 500 000 германска армия, навлизаща от север, българското правителство подписва Тристранния пакт на 1 март 1941 г. Едно от условията обаче е български войски да не участват в предстоящата операция „Марита“ срещу Гърция. Основната им задача остава прикритието на българските граници. Развърнатите 13 съединения се осигуряват от силите на новосформираните 1/1,1/6, 2/6 изтребителни орляци и изтребително ято⁷.

Основен обект за защита от въздушни нападения е София. За изпълнение на тази задача освен изтребителния орляк на летище Божурище на позиции е развърнато 1-во противовъздушно артилерийско отделение. То включва две тежки батареи (8 бр. 88-мм зенитни оръдия), два леки взвода (6 бр. 20-мм зенитни оръдия) и прожекторен взвод (3 бр. 1500-мм прожектори)⁸.

На територията на страната започва да се изгражда и Въздушна предупредителна служба с 4 самостоятелни предупредителни центъра, разположени по посока на очаквано влитане от югоизток, 8 предупредителни поста, снабдени с големи късовълнови радиостанции, и 34 радиопоста с УКВ радиостанции. За нуждите на оповестяването на столицата в случай на въздушна опасност на Витоша е подготвен мощен предавател.

Разбира се, тези сили и средства са крайно недостатъчни не само за прикритие на страната, но и за защита на нейната столица. С навлизането на 12-а германска армия част от немските зенитни батареи се разполагат за защита на българските градове, но въпреки това силите за противовъздушна отбрана си остават недостатъчни.

Ju-87 D “Щука”

На българска територия падат първите неприятелски авиобомби и са дадени първите жертви от въздушни нападения след започването на немската офанзива на 6 април. Същата сутрин, за да нанесат удар по германска механизирана колона, над Кюстендил се появяват 4 югославски бомбардировача До-17К и от средна височина бомбардират жп гарата и близките жилищни квартали. Убити са 47 и са ранени 95 души, предимно граждански лица. Тези нападения се повтарят през следващите дни, като в тях се включва и британската авиация от летища в Гърция. Последното прелитане на противникови самолети е регистрирано на 15 април през нощта, след което бързото напредване на германските войски прекратява действията на противниковата авиация в района⁹.

Български сухопътни съединения навлизат в Македония и Беломорска Тракия, където започва установяването на нова администрация. За прикритие на новите граници на държавата се налага прехвърлянето на авиационни подразделения на тези територии.

За да осигурява от въздуха формирания Беломорски отряд, на 26 юни на летището в Кавала прелита 443-о войсково ято – „Летов“ S-328 „Врана“¹⁰. Основните му задачи са свързани с воденето на въздушно разузнаване над крайбрежните територии от Солун до Дедеагач, нанасянето на удари от въздуха по морските комуникации на противника в обхвата на бойния радиус, участие в предотвратяване на морски десанти, картографиране на територията на Беломорска Тракия за нуждите на щаба на 1-ва БА и осигуряване на свръзка между развърнатите в района български и немски съединения.

За да изпълнява същите задачи, но по черноморската ни брегова ивица, е създадено сборно ято с две крила – едното базирано на летище Балчик от 2-ри армейски въздушен полк (5 S-328 “Врана“), другото на летище Сарафово от 3-и армейски въздушен полк (4 S-328 „Врана“)¹¹.

Решаването на тези задачи се оказва трудно поради ограничените тактико-техническите характеристики на вече морално остарелите чешки самолети. За да усили авиационната си групировка, щабът на ВВ взема решение и пребазира две ята от 5-и бомбардировъчен полк (едното въоръжено с 9 До-17М „Ураган“, другото с 6 В-71 „Жерав“) от летище Пловдив на летище Кавала¹². От края на юни 1941 г. българските екипажи започват да водят интензивно въздушно разузнаване над морските територии северно от Крит. До началото на 1942 г. общо са изпълнени над 300 полета, по-голяма част от които до 1 ноември, когато на летище Кавала остават само 5 До-17М „Ураган“. Останалите летателни апарати прелитат за зимуване в Пловдив.

Коренно различна е обстановката по българската черноморска граница. Въпреки бързото германско настъпление на територията на СССР, във водите на Черно море господства съветският флот. За да усилят подразделенията, 223-о войсково ято от 2-ри армейски въздушен полк се пребазира с останалите 6 самолета S-328 „Врана“ от Граф Игнатиево в Балчик, а 333-о войсково ято от 3-и армейски въздушен полк с 6 самолета S-328 „Врана“ от Ямбол прелита в Сарафово¹³. Щабът на новосформирания орляк е развърнат в Чайка.

Макар подразделенията да са комплектувани с 50% от щатната техника, летците успяват от 6 август до края на 1941 г. да изпълнят 173 полета за разузнаване, патрулиране в район и охрана на конвои. На българските екипажи няколкократно се налага да използват бомбовото си въоръжение, състоящо се обикновено от 20 кг бомби, за да предотвратяват торпедни атаки. Няма данни за потопени противникови плавателни съдове.

Тъй като районът е в обсега на действие на авиацията на съветския Черноморски флот за осигуряване на ПВО от октомври 1941 г. е формиран изтребителен орляк „Галата“ с щаб на водолетище „Чайка“ и три ята, разполагащи с 10 Ме-109Е и 6 „Авиа“ В 534 “Доган“. Формированието е развърнато на три оперативни летища: Балчик, Сарафово и Новоградец¹⁴.

За да осигури развърнатите български съединения, във Вардарска Македония прелита 113-о войсково ято от 1-ви армейски въздушен полк.

Разпръсването на силите и средствата на българските авиационни формирования налагат преосмисляне на структурата на ВВ. Намалените темпове на попълване с авиационната техника през 1941 г. допълват това изискване. Предвижда се успоредно с преминаването към мирновременна организация да се решат и проблемите с управлението, поддържането в боеготово състояние и тиловото осигуряване на формированията, възникнали при предислокацията от миналата година. Опитът от бойните действия утвърждава като удачен принципа на централизираното управление на силите и средствата на авиацията. Това очертава и главните направления за реорганизация:

– създаване на мощно оперативно-тактическо съединение, което да обедини ударните и изтребителните подразделения.

– създаване на формирование на разузнавателните подразделения, което да осигурява с информация Главното командване и щабовете на обединенията от българската армия.

– създаване на единно авиационно формирование за летателна подготовка на състава от ВВ.

– създаване на подразделение за осигуряване от въздуха на българския военноморски флот.

– преструктуриране на службите за тилово, навигационно, свързочно и материално-техническо осигуряване.

Целта на предстоящото преструктуриране е да бъдат решени за първи път поставените пред българската военна авиация оперативни задачи като:

- завоюване на господство във въздуха чрез въздушно противоборство и нанасяне на удари по основни военни и граждански обекти на противника;

- изолиране на района на бойните действия чрез нанасяне на удари по военни обекти на противника в цялата дълбочина на неговото построение;

- водене на въздушно разузнаване в интерес на операцията и боя.

За да бъде осъществено формирането на новата структура, е решено да бъде създаден нов компонент, наречен въздушна база. Това е район от страната, който включва тиловите подразделения, тези за обслужване и поддръжка на авиационната техника, полевите летища и складовите съоръжения. Определени са три основни въздушни бази: 1-ва с център Божурище, 2-ра в Стара Загора и 3-а в Горна Оряховица. Те от своя страна се разделят на летищни зони според прилежащите летища.

Основното и най-мощно формирование на ВВ е Въздушната ескадра. Това е оперативно-тактическо съединение със смесен състав и включва 2-ри линеен, 5-и бомбардировъчен и 6-и изтребителен полк. Създадени са въздушен разузнавателен полк и въздушен учебен полк. Полковата структура следва немската система и съответства на съветска авиодивизия. Полковете се подразделят на орляци и ята.

Същата година започва формирането и на водосамолетното ято. Оформена е щатната му структура. За да се осъществят принципите в управлението на авиацията, то е включено в състава на въздушен разузнавателен полк.

Общият състав на рода войски е 7691 души, от които 539 офицери. По щат се числят 609 самолета от 40 различни типа¹⁵.

1942 г. подсказва, че предстоящият сблъсък над въздушните простори на Царство България не е далеч. Зачестяват прелитанията на английски самолети над Македония. Към тези действия на RAF се присъединяват и екипажи от авиацията на САЩ, придадени към състава на Управление на специалните операции. Отначало задачите им в района на Балканите са въздушно разузнаване, пускане на парашутисти и позиви. Полетите се извършват основно нощем. ВВ не разполагат със сили и средства за противодействие. Поисканата от Германия помощ от нощни изтребители е категорично отказана под претекст, че няма достатъчно добре оборудвани летища в района.

През юни 1942 г. завършва формирането на 9-а въздушна армия на САЩ в Северна Африка и Близкия изток. На 12 юни първите 13 самолета „Либърейтър“
Б-24Д се появяват над рафинериите на Плоещ, за да сложат началото на стратегическите въздушнонастъпателни действия на съюзниците над Балканския полуостров. При прелитанията си част от тези самолети хвърлят бомбения си товар над български населени места. Подобни случаи са регистрирани над Русе, Перник, Скопие, Горна Оряховица и други¹⁶.

Нарасналата заплаха от въздушни нападения кара Щаба на войската да предприеме мерки за отбраната на стратегически най-важните обекти на страната и на първо място на столицата. На 1-ви изтребителен орляк е заповядано да се пребазира от летище Карлово на летищата край София. 622-ро ято в състав от 7 самолета „Авиа“ В435 „Доган“ на 22 юни прелита на Враждебна, а 612-о ято в същия състав и същия тип самолети – на Божурище¹⁷. Ятата трябва да осигуряват защитата на града от въздушен противник съвместно с разчетите на 1-во противовъздушно артилерийско отделение¹⁸. Екипажите носят бойно дежурство в светлата част на деня. Четири от тях са в 5-минутна готовност, следващата усилваща група, която също включва две двойки, трябва да излети по разчет на 15-ата минута. Зоните за очакване във въздуха са западно и югозападно от София.

Независимо от незабавно взетите мерки небето над България си остава недостатъчно добре защитено. Макар че за относително кратко време е развърната система от компоненти за генериране на въздушна мощ, потенциалът им се оказва недостатъчен. Основната причина е техническото състояние на авиацонния парк, от който едва 40 % е в летателна годност. Голямото разнообразие на летателни апарати, оборудване и въоръжение силно затруднява поддържането на техниката. Това рефлектира негативно и върху подготовката на летците. Съвременни бойни самолети са само 19-те изтребителя Ме-109Е и отчасти 11-те двумоторни До-17. Останалите не отговарят на съвременните изисквания.

В началото на 1943 г. усилията са за доставка на нови самолети. Договорено е получаването на 112 изтребителя (23 Ме-109Г-2 и 89 „Девоатин“ Д-520), 6 бомбардировача Dо-17М, 18 армейски разузнавателни самолета ФВ-189 и 12 водосамолета „Арадо“ Ар-196. Като дългосрочна програма за развитие на самолетостроенето в България, през март от Чехословакия са доставени 12 изтребителя „Авиа“ А-135 с лиценз за серийно производство. Самолетите обаче се оказват с недостатъчно добри летателно-тактически характеристики и сглобените „Авиа“ са предадени в Изтребителната школа в Долна Митрополия, където на тях основно летят инструкторите¹⁹.

Правят се усилия и за организационното изграждане на ПВО. Продължава развръщането на Въздушната предупредителна служба. На територията на страната се разполагат първите РЛС „Фрая-ЛС“ и „Фрая-Ф“, които са част от РЛ-постове край Чибаовци (Софийско), Деветаки (Ловешко), Хисаря, Сливен, Разград, Кичево (Варненско), Каблешково (Панагюрско). За да допълнят изграждащото се радиолокационно поле, са оборудвани и няколко подвижни РЛП²⁰.

Важно събитие за ВВ на царството е създаването на първото в историята на България въздушнодесантно подразделение. Подразделението се оформя като парашутна дружина на 1 юли 1943 г.

Взети са мерки за осигуряване на авиационната групировка на наша територия (включително и на немски сили) с производствени и ремонтни мощности. От началото на 1943 г. самолетните фабрики в Ловеч и Казанлък, както и главната ремонтна работилница в Карлово и ремонтната работилница в Скопие са подчинени пряко на Отдела за доставки и поддържане към Министерството на войната.

Предприетите действия за увеличаване на потенциала на ВВ на Царство България са следствие на все по-нарастващата заплаха от въздушни нападения срещу цели на територията на страната. Зачестяват разузнавателните полети на противника над Балканския полуостров. На 24 юни 1943 г. е бомбардирано летище Седес.

На 1 август 1943 г. американската 9-а въздушна армия нанася първия масиран въздушен удар по Плоещ. В оперативното мероприятие „Приливна вълна“ участват 179 бомбардировача „Либърейтър“ Б-24. За прехват на прелитащия противник ВВ вдигат 2 ята „Авиа“ В-534 и 4 Ме-109Г²¹. Новите самолети демонстрират висока ефективност. Свалени са четири американски бомбардировача.

Въпреки еуфорията от първите победи и наградите, масираното прелитане на англо-американската авиация показва и недостатъчната боеспособност на още недобре комплектованите изтребителни подразделения. 1/6 орляк има само 12 подготвени пилоти, а 16-те изправни биплана „Доган“ са престанали да бъдат реална сила още в края на 30-те години. 3/6 орляк с 16 изправни Ме-109Г²² и 17 подготвени пилоти е също много под разчетения си щат и потенциал. Дързостта и смелостта на български летци и инициативата на командния състав не могат да компенсират малочислеността и недостига на съвременната техника. Ето защо на летище Божурище се пребазира с трите си ята 2/6 изтребителен орляк (ио), като се повишава интензивността на летателната подготовка на получените „Девоатин“ Д 520²³.

Първият масиран въздушен удар срещу столицата на България е нанесен на 14 ноември 1943 г. С това се слага началото на първия етап от планираната въздушнонастъпателна операция срещу Царство България, като част от общия план за настъпление „Пойнтбланк“. Бойният ред на силите във въздушното нападение включва 91 двумоторни бомбардировача Б-25 „Мичел“, прикривани от 49 двумоторни тежки изтребителя П-38 „Лайтнинг“. Българските Ме-109Г от 3/6 ио излитат от летище Божурище минути преди първите бомби да започнат да падат върху столицата. Това пречи на 13-те пилоти да формират боен ред и да противодействат ефективно. Едва двата Ме-109Е, излетели от летище Скопие, успяват да свалят един П-38 „Лайтнинг“, който се разбива край Дебър²⁴.

Действията на зенитната артилерия също са безрезултатни. Липсата на модерна оптическа и радиоапаратура влияе негативно върху прицелването.

Следващата въздушна атака на София е на 24 ноември 1943 г. Бойният ред на 60-те тежки бомбардировача Б-24 „Либърейтър“ е прикриван от 40 П-38 „Лайтнинг“. Този път дежурните изтребителни сили действат по-организирано. Те формират боен ред от ударна и прикриваща група. Въпреки численото превъзходство на противника (5:1), командирът на подразделението капитан Топладолски умело води боя, в резултат на което са свалени два бомбардировача. Екипажите им са пленени²⁵.

В нападението на 10 декември срещу формация от 120 американски самолета са вдигнати 41 български изтребителя. Това е въздушният бой, в който съотношението на силите е едно от най-изгодните за българските пилоти (3:1). Недостатъците, които съпътстват работата на Въздушната предупредителната служба, и липсата на достатъчно информация за състава и бойния ред на противника довеждат отново до късното излитане на дежурните сили и неорганизирано влизане в бой, който се води поединично и в двойки. Това е едно от обясненията за ниската ефективност на проведените атаки.

След боя са направени изводи, че за достигане на успех са необходими допълнителна подготовка и по-добра дислокация на силите. След пребазирането на целия 2/6 ио на летище Враждебна на 18 декември е проведено летателно-тактическо учение със състава на 2/6 и 3/6 ио. Отработени са действия в група на височини 7000–8000 м съвместно с наблюдателните постове и зенитните разчети, отбраняващи столицата.

Усилията са навременни. На 20 декември нахлува формация от 100 самолета, половината от които изтребители. Този път оповестяването е своевременно. В небето са вдигнати 16 Ме-109Г и 24 Д-520. Общо са свалени 3 четиримоторни бомбардировача и 7 „Лайтнинга“, т.е. 10 % от общия боен състав на американската група. Българските загуби възлизат на 2 Ме-109Г, с които загиват поручиците Димитър Списаревски (извършил таран) и Георги Кюмюрджиев²⁶.

През 1943 г. ограничените сили на ПВО на страната, разполагащи едва с 40 изтребителя, от които по-малко от половината съвременни, и 11 тежки батареи с 56 оръдия, успяват да свалят 13 противникови самолета, от които 5 бомбардировача (т.е. по 1 самолет на всеки 9 излитания). Осъществени са 117 бойни излитания. Българските бойни загуби възлизат на 5 изтребителя (1 самолет на всеки 23 бойни полета)²⁷. Макар цифрите да не са така впечатляващи, по степен на своята ефективност българските пилоти са на достатъчно високо ниво.

Новата година бележи и нов етап от действията на съюзното командване. Първата отлика е нарастване на броя на участващите екипажи и способите за нанасяне на удари. На 4 януари към България се насочват 100 бомбардировача и изтребителя, които безпрепятствено хвърлят бомбения си товар по навигационен способ върху покритата с гъста мъгла София. ПВО на страната е блокирана от метеорологичните условия и не реагира.

На 10 януари е демонстирана друга новост – комбинирани дневни и нощни удари, като масираността на съюзната авиация непрекъснато нараства. Бойният ред се състои от 280 изтребители и бомбардировачи. За отразяване на влетелия противник излитат 23 Д-520 от 2/6 ио, 16 Ме-109 от 3/6 ио. Българските пилоти атакуват бойния ред на противника. Падат 6 Б-17 и 3 П-38, т.е. 3% от общия брой на участващите. От българска страна принудително каца само един Д-520 поради повреда, без последствия за екипажа²⁸.

С настъпването на нощта долитат английските „Уелингтън“. От 21.50 до 22.35 ч. 44 бомбардировача атакуват столицата. Зенитната артилерия реагира, но както и през деня, не постига свалянето на противник.

В следващите месеци прелитанията и бомбардировките срещу обекти на територията на България са предимно нощем и поради неподготвеността на екипажите от изтребителната авиация за бойни действия в тъмната част на деня в отразяването на налетите участие взема само зенитната артилерия.

Особено труден за ВВ е периодът март–април. На 30 март във въздушното пространство на страната навлиза най-голямата до този момент противникова формация, състояща се от 370 бомбардировача и 230 изтребителя. Във вуздуха са вдигнати и най-голямото количество български изтребители – 77 (от тях 39 Ме-109Г). Без собствени загуби те унищожават 7 самолета, но не са в състояние да предотвратят бомбардировката на София²⁹.

Не така успешни са действията на българските пилоти на 17 април, когато ударната групировка от 350 Б-24 се прикрива от новите и значително по-съвършени П-51 и П-47. Силуетите на част от американските изтребители са сходни с тези на Ме-109 и това е основната причина българската изтребителна авиация да загуби 9 самолета и шестима пилоти. Въпреки понесеното поражение, на територията на страната падат 2 Б-24 и 2 П-51. Единият от бомбардировачите е свален след втори въздушен таран – този на поручик Бончев.

С тази бомбардировка завършва първият етап на въздушнонастъпателната операция на англо-американската авиация срщу Балканите, чиято основна цел е България. В нея вземат участие 2000 самолета на съюзниците, които нанасят 9 дневни и 8 нощни удара. Срещу тях са извършени 273 самолетоизлитания на българската изтребителна авиация. В условията на голямо числено превъзходство на противника са свалени 30 самолета (1,5% от участващите), при собствени загуби 22 самолета (8% от участвалите самолети).

След това усилията на съюзническата авиация се насочват срещу румънските петролни обекти и кампанията продължава до средата на август 1944 г. Прелитанията над територията на България като количество не намаляват, но въздушните боеве са спорадични и основно се прехващат отделни групи от завръщащи се самолети. На 26 август е регистрирано последното въздушно противоборство над територията на страната, в което са свалени и последните 2 англоамерикански самолета.

Общо над територията на България след присъединяване към Тристранния пакт са регистрирани над 15 000 прелитания на чужди самолети, срещу които са предприети 1100 бойни излитания. Изтребителната авиация сваля 53 самолета, а зенитните разчети – 4 тежки бомбардировача. Собствените загуби се оценяват на 27 самолета и 23-ма пилоти (2,4% съотношение загуби към бойни полети) при средно съотношение на силите във въздуха 7:1 в полза на противника.

При излизането на България от Тристранния пакт ВВ са структурирани въз основа на доскорошната основна заплаха и задачите, решавани от авиационната групировка. От 314 бойни самолета (към 1 септември 1944 г.) 48% са изтребители, 40% са разузнавателни и останалите са бомбардировъчни и за непосредствена авиационна поддръжка³⁰. Степента на изправност на техниката е ниска и реално в бойни задачи могат да участват 34 Ме-109 Г, 38 Ю-87 Д и 14 ФВ-189.

Полк. Дреников съгласува бойна задача с представител на съветското командване (окт.1944)

При създалата се военнополитическа обстановка, свързана с участието на българската армия в бойни действия срещу германските войски, ВВ са изправени пред решаването на задачи, коренно различни от дотогавашните.

В първата фаза на Отечествената война са развърнати силите на въздушната ескадра и разузнавателния полк. Общото количество на изправните бойни самолети е 167, а ресурсът от летателен състав възлиза на 443 подготвени летци³¹. Пред авиационната групировка са формулирани следните основни задачи:

– непосредствена авиационна поддръжка на своите войски при водене на бойните действия;

– водене на борба за превъзходство във въздуха с авиацията на противника;

– подавяне на комуникациите на противника;

– водене на въздушно разузнаване.

Голяма част от самолетоизлитанията в първата фаза на Отечествената война са извършени в периода от 9 септември до 7 октомври 1944 г., т. е. преди началото на настъплението на българските войски. През това време са регистрирани 1233 бойни полета, от които 30% за въздушно разузнаване, 20% за борба с въздушния противник и останалите – за непосредствена авиационна поддръжка на действията на сухопътните войски³². Понесените загуби са 11 самолета и 13 летци. Те са основно при щурмови действия на изтребителните формирования. Основните причини за загубите са, че пилотите не са подготвени за подобен род бойни действия, а самите самолети са лесно уязвими за огъня на зенитната артилерия.

От април 1941 г. самолетите на българските ВВ използват жълт цвят за отличителните знаци (краищата на крилата, главините на витлата, вертикална ивица на тялото). От 18 септ. 1944 г. жълтият цвят е заменен с бял

Независимо от влошаването на метеорологичните условия и рязкото намаляване на количеството изправна летателна техника, интензивността на въздействие върху отбраняващия се противник не намалява. До края на настъпателните действия на българските войски в Южна Сърбия и Македония (2 декември 1944 г.) са реализирани 3744 бойни полета, при което са унищожени 85 батареи, 694 бойни коли, 23 локомотива, 496 вагона, 25 самолета, 16 моста, 11 гари и са нанесени други щети. При бойна обстановка от строя са отписани 32 самолета, при което загиват 18 летци³³.

По силата на споразумението за примирие със СССР от 28 октомври 1944 г. България трябва да продължи участието си във Втората световна война.

Страната разполага със 77 изправни бойни самолета, от които само половината са съвременни. Липсата на резервни части грози с опасността българското въздушно пространство да остане незащитено. Ето защо е възприето въздушното осигуряване на 1-ва българска армия да се осъществява от силите на съветската 17-а въздушна армия. ВВ участват само при решаването на спомагателни и специални задачи с куриерско крило, свързочно крило и 73-о ято за далечно разузнаване, които до края на войната изпълняват 680 самолетоизлитания. С това завършва и участието на Въздушните войски на Царство България във Втората световна война³⁴.

Бележки:

¹ЦВА, ф.1049, оп. 1, а.е. 2, л. 12; а.е. 4, л. 8; ²История на Зенитната артилерия и Зенитно-ракетните войски в Българската армия. В: 15 Институт за военна история – ГЩ. ИМО „Св. Георги Победоносец“, С., 1995, с. 18; ³История на военната авиация на България, Институт по ВИ при ГЩ на БА. ВИ, С., 1988, с. 50; ⁴Миланов, Й. Авиацията и въздухоплаването на България през войните. Част II, ИМО „Св. Георги Победоносец“, С., 1997, с. 62; ⁵ЦВА, ф. 1049, оп. 1, а.е. 4, л. 18–23; ⁶ЦВА, ф. 25, оп. 1, а.е. 35, л. 2, 41–70; ⁷Миланов, Й. Цит. съч., с. 72; ⁸История на Зенитната артилерия и..., с. 55, 60; ⁹Руменин, Р. Летящи крепости над България. „Христо Ботев“. С., 1990, с. 31–35; ¹⁰ЦВА, ф. 5, оп. 1, а.е. 298, л. 12–18; ¹¹ЦВА, ф. 1049, оп. 1, а.е. 3, л. 11; ¹²ЦВА, ф. 1049, оп. 1, а.е. 116, л. 44–51; ¹³Миланов, Й. Цит.съч., с. 87; ¹⁴Пак там, с. 92; ¹⁵ЦВА, ф. 23, оп. 1, а.е. 666, л. 10–24; ¹⁶Руменин, Р. Цит. съч., с. 54; ¹⁷ЦВА, ф. 1000, оп. 2, а.е. 22, л. 9; ¹⁸ЦВА, ф. 1000, оп. 2, а.е. 14, л. 284, 285; ¹⁹ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 620, л. 278; ²⁰Миланов, Й. Цит. съч., с. 124; ²¹ЦВА, ф. 1094, оп.1, а.е. 167, л. 89–90; ²²ЦВА, ф. 1000, оп. 2, а.е. 29, л. 79–82, ф. 1063 оп. 2, а.е. 4, л 6–7; ²³ЦВА, ф. 1063, оп. 2, а.е. 4, л. 4,10; ²⁴ЦВА, ф. 1063, оп. 2, а.е. 4, л. 19; ²⁵Руменин, Р. Цит.съч., с. 83–84; ²⁶ЦВА, ф. 1063, оп. 2, а.е. 4, л.16–20; ²⁷Миланов, Й. Цит. съч., с. 157; ²⁸Руменин, Р. Цит. съч., с. 91; ²⁹Миланов, Й. Цит. съч., с. 179; ³⁰ЦВА, ф. 1049, оп. 7, а.е. 7, л. 2; ³¹ЦВА, ф. 1049, оп. 7, а.е. 23, л. 2; ³²Миланов, Й. Цит. съч., с. 30; ³³История на военната авиация на България..., с. 186; ³⁴Пак там.

към начална страница “военно издателство”

към “военноисторически сборник”

към съдържание вис бр.1.2004 .