към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
Съветският Съюз и събитията
в Чехословакия през 1968 г.
военнополитически и военни аспекти
Валерий ВАРТАНОВ, проф. д-р, кап.I ранг о.з.*
1968 година влезе в историята като годината на Чехословашката криза, по време на която в продължение на близо осем месеца страната изживяваше дълбоки промени, безпрецедентни в историята на световното комунистическо движение. Тези преобразувания бяха закономерен резултат от засилваща се криза в ЧССР, в политическата култура на която дълбоко бяха вкоренени демократичните традиции.
Процесът на демократизация в Чехословакия, подготвен от реформистки настроени сили в ЧКП, в продължение на години протича практически незабележимо за повечето анализатори и политически деятели от Запада и Изтока, в това число и за съветските ръководители. След опарването в Унгария, съветското ръководство дълго време не може да определи своя курс по отношение на случващите се в ЧССР събития. Трябва ли да унищожат ставащите там промени в самия им корен или само да ги ограничат, какви средства да използват за това, на кого да заложат и пр.?
Поразителната стремителност на събитията през януари-април 1968 г. обаче поставя Москва пред опасността ситуацията в една от ключовите страни от Източна Европа да доведе до неизбежно подкопаване на източноевропейската система за военна безопасност, което води до рязка промяна в позицията на съветското ръководство – от мерки за политически и психологически натиск върху ръководството на ЧКП до вземането на непопулярно решение за силово решаване на проблема.
При това Москва си дава сметка за всички възможни негативни последствия от въоръжено нахлуване, за каквито нагледно свидетелства опитът от унгарските събития през 1956 г. Във връзка с това характерни са думите на министъра на отбраната на СССР маршал А. Гречко, казани през декември 1968 г.: „Леонид Илич (Брежнев) нямаше намерение да използва войски. По много причини. Тук са и унгарските събития. Те са пресни в паметта. И рискът от разпалването на голяма война... Но ние не биваше да губим Чехословакия! А към вкарването на войски го подтикваха не само събития в ЧССР, Леонид Илич всекидневно беше подканван и от Улбрихт, и от Гомулка, и от Живков. А и от Кадар. И от нашите „ястреби“ в политбюрото – Шелест, Подгорни, Мазуров, Шелепин. Всичките те настояваха да се вкарат войски в ЧССР. Леонид Илич се съпротивяваше... до края.“
Така в края на краищата се налага силовият вариант за решаване на чехословашкия проблем.
И понеже политическите, икономическите, идеологическите и другите аспекти на чехословашките събития от 1968 г. са осветлени достатъчно пълно и подробно, и сериозни основания за връщане към тях няма, тук ще се спрем върху чисто военните аспекти.
Прилагането на военна сила не се изключва от Москва в продължение на целия период на събитията в Чехословакия, но се разглежда като краен вариант. По сведения на чехословашкото военно разузнаване, подготовката за нахлуване започва още през февруари-март 1968 г. – точно тогава се появяват съобщения за мобилизация на специалисти по чешки език от факултета по славянски езици към Ленинградския държавен университет. Освен това някои от съветските официални лица започнаха да намекват, че се опасяват от военна акция срещу Чехословакия.
През пролетта на 1968 г. съветското ръководство взима решение за провеждане на първични мероприятия по подготовка на въоръжените си сили за действия на територия на ЧССР. Още на 8 април 1968 г. командващият на ВДВ1 генерал В. Маргелов получава деректива за планиране на въздушен десант на територията на Чехословакия. В този документ се отбелязва, че „Съветският Съюз и другите социалистически страни, верни на интернационалния си дълг и Варшавския договор, трябва да въведът свои войски за оказване на помощ на Чехословашката народна армия в защита на Родината от надвисналата над нея опасност“, и по-нататък „Ако войските на Чехословашката народна армия се отнесат с разбиране към появата на съветски войски, то в този случай е необходимо да се организира взаимодействие с тях и поставените задачи да се изпълняват съвместно. В случай, че войските на ЧНА се отнесат враждебно към десантчиците и подкрепят консервативните сили, тогава е необходимо да се предприемат мерки за тяхната локализация, а ако това е невъзможно – да бъдат разоръжени“.
На командващия на ВДВ е съобщено, че в района на десанта на 9-а и 103-та въздушнодесантна дивизия през първите две денонощия навлизат войски на 1-ва танкова армия в състав 9-а, 11-а, 20-а танкова и 14-а мотострелкова дивизия, а на летищата „Рузине“ и „Кбели“ се извършват вертолетни десанти от Групата съветски войски в Германия и от Северната войскова група.
Под прикритието на нощта на 29 срещу 30 юли съединенията на ВДВ, дислоцирани на територията на СССР, под предлог, че започват учения, напускат казармите си и се концентрират в т.нар. „места за изчакване“, където до самото нахлуване се занимават с усилена бойна подготовка: отработват методи за водене на боеве в градски условия, сработване с танкове, хвърляне на бойни гранати и др.
В навечерието на нахлуването големите градове в ЧССР (Прага, Бърно) са посетени от офицери на ВВС и военнотранспортната авиация, които се представят за летци от гражданска авиация. Те извършват рекогносцировка и разузнаване на обекти, като за резултатите незабавно уведомяват Москва.
В края на май 1968 г. съединенията и частите от групировката за навлизане тайно се съсредоточават на границите с ЧССР, най-вече в СССР, Полша и Източна Германия. В средата на май войските получават разпореждане, че в най-близко време на територията на Полша, ГДР, ЧССР и Съветския Съюз ще се проведе съвместно учение на държавите – членки на Организацията на Варшавския договор (ОВД).
От месец май военните учения, както командно-щабните, така и войсковите, имащи ярко изразена насоченост към демонстрация на военна сила, продължават непрекъснато почти четири месеца – до август 1968 г.
Най-мащабното коалиционно командно-щабно учение на армиите на държавите – членки на ОВД, е под кодовото наименование „Шумава“. Заедно със съветските части и съединения (основата на съветската групировка съставя армията на генерал А. Майоров) в учението участват щабове и войски на ЧССР, ПНР, ГДР и УНР. Общият брой на влезлите в Чехословакия войски надвишава 16 хиляди души личен състав.
На 3 юли „Шумава“ завършва. За анализ на учението е поканено цялото висше партийно-държавно ръководство на Чехословакия, министърът на националната отбрана М. Дзур и военните аташета на социалистическите страни. Главнокомандващият на Обединените въоръжени сили маршал И. Якубовски търси причини за продължаване на ученията. Дадената оценка е, че състоянието на оперативната подготовка на щабовете и бойната готовност на войските от чехословашката армия са неудовлетворителни и се предлага учението да бъде продължено, без да се определя срок за неговото приключване.
След протест на чехословашката страна обаче учението все пак е прекратено, въпреки че изтеглянето на съюзните войски се забавя под различни предлози. Чак на 24 юли се спуска решение за изтегляне на войските, но под предлог лошото техническо състояние и голямото количество на военната техника са зададени много бавни темпове за обратно придвижване.
От 23 юли до 10 август са проведени тилови учения под кодовото наименование „Неман“, които обхващат цялата западна територия на СССР, ГДР и Полша. На 18 август военни маневри започват и на територията на Унгария. В тях взимат участие унгарската армия и Южната група съветски войски.
На 11 август започват учения на войските на ПВО под кодовото наименование „Небесен щит“ и ученията на свързочните войски на територията на Западна Украйна, Полша и ГДР.
Освен политическия и психологическия натиск върху ръководството на ЧССР, тези учения позволяват да се маскират признаците за подготвяното нахлуване на територията на Чехословакия, като под тяхно прикритие се решават въпросите за материално-техническото и тиловото осигуряване на формираща се войскова групировка.
Съветското командване докладва в Москва, че разполагането на половинмилионна армия на чехословашките граници за неопределено дълго време е изключително тежко от стратегическа, психологическа и материално-техническа гледна точка. Два са вариантите за действие: или да се разформира огромното и скъпоструващо струпване на войски, или да се навлезе в Чехословакия.
Окончателното решение за въвеждането на войски в ЧССР е взето на разширено заседание на Политбюрото на ЦК на КПСС на 16 август 1968 г. и е одобрено на 18 август в Москва на съвещание на ръководителите на страните от Варшавския договор.
Като официален повод за активизиране на военните действия служи писмото обръщение на група чехословашки партийни и държавни дейци към правителствата на СССР и другите страни от Варшавския договор с молба за оказване на интернационална помощ.
В навечерието на въвеждането на войските маршал А. Гречко информира министъра на отбраната на ЧССР генерал М. Дзур за подготвяната акция и го предупреждава, че чехословашката армия не трябва да оказва съпротива. Едновременно с това старши представителят на Обединеното командване при Министерството на отбрана на Чехословакия генерал-полковник А. Ямшчиков получава указания по „ВЧ“ телефона от маршал А. Гречко да бъде неотлъчно до М. Дзур, да присъства на техния разговор и най-важното да контролира изпълнението на указанията, които ще бъдат дадени на М. Дзур.
Предварително са разработени препоръки за взаимодействието на войските от Варшавския договор. До този момент те са провели редица мащабни съвместни учения („Буря“ – 1961 г., „Квартет“ – 1963 г., „Октомврийски щурм“ – 1965 г., „Вълтава“ – 1966 г., „Шумава“ – 1968 г.), в хода на които е натрупан опит за съвместни действия. В съответствие с тези препоръки е въведена „бялата лента“ – отличителен знак за „свои“ и за съюзни войски. Цялата бойна техника без бели ленти подлежи на „контролизиране“, желателно „без стрелба“. В случаи на съпротива „танкове и друга бойна техника без ленти“ подлежат на „незабавно унищожение“. За това не е необходимо получаване на „санкции“ отгоре. При среща с войски на НАТО е заповядано незабавно да се спира и „без заповед да не се стреля“.
На 18 август 1968 г. маршал А. Гречко провежда съвещание на ръководния състав на МО на СССР, на което са поканени командващи на обединения и съединения, участващи в операцията по въвеждане на войски (кодово наименование „Дунав“). Окончателно са утвърдени датата и времето на започване на операцията – 20 август, след получаване на сигнал „Ч“ – „Вълтава-666“, ориентировъчно – късно вечерта.
Непосредствената подготовка на войските започва на 17–18 август. Техниката се подготвя за продължителни маршове, попълват се запасите от материални средства, усвояват се работните карти. До 20 август е подготвена войскова групировка, чийто първи ешелон наброява около 250 хиляди, а общият брой – около 500 хиляди души личен състав, приблизително 5 хиляди танка и бронетранспортьори.
В съответствие със замисъла на командването специално са сформирани Прикарпатски и Централен фронт.
Прикарпатският фронт е създаден на базата на командването и войските на Прикарпатския военен окръг и няколко полски дивизии. В състава му влизат четири армии: 13-а и 38-а общовойскови, 8-а гвардейска танкова и 57-а въздушна, като 8-а гвардейска танкова армия и част от силите на 13-а армия започват преместване в южните райони на Полша, където в техния състав допълнително са включени полски дивизии.
Централният фронт е сформиран на базата на командването на Прибалтийския военен окръг, като към него са включени войски от Прибалтийския военен окръг, Групата съветски войски в Германия и Северната група войски, а също така отделни полски и източногермански дивизии. Този фронт е развърнат в ГДР и Полша. В състава му влизат 11-а и 20-а гвардейски общовойскови и 37-а въздушна армия. Демаркационната линия мужду фронтовете минава през Краков.
За прикриване на действащата групировка в Унгария е развърнат още един фронт – Южният. Освен него на територията на Унгария е развърната оперативната група „Балатон“ за навлизане в Чехословакия.
Съгласно общия замисъл през първите три дни в Чехословакия трябва да влязат 20 дивизии на страните–членки на Варшавския договор, а през следващите два дни – още 10 дивизии. В случай на усложняване на обстановката в повишена бойна готовност са приведени 6 от 22 военни окръга на СССР, с 85–100 подготвени дивизии. В Полша, ГДР, Унгария и България се подготвят още 70–80 дивизии. В пълна степен на бойна готовност са приведени съветските стратегически сили за атомно нападение (по терминологията от онова време).
Въпреки че въоръжена съпротива не се очаква, Генералният щаб на Въоръжените сили на СССР получава указания да се предприемат необходимите предпазни мерки, за да се избегне конфликт с частите на чехословашката армия. През летния период командването на ОВД намалява запасите от гориво и екипировка в Чехословакия, пренасочвайки доставките към Източна Германия за „провеждане на допълнителни учения“.
Бойната тревога е обявена в 23.00 ч. на 18 август 1968 г. По каналите за секретна свръзка до командирите на всички части и съединения е предаден сигнал за привеждане в ход. По този сигнал всички командири трябва да разпечатат един от петте пазени при тях секретни пакета (операцията е разработена в пет варианта), а четирите останали – да бъдат изгорени, без да ги разпечатват, в присъствието на началник-щабовете.
В отворените пакети се съдържа заповед за началото на операция „Дунав“ и за продължаване на бойните действия в съответствие с плановете „Дунав-Канал“ и „Дунав-Канал-Глобус“.
Сигналът „Вълтава 666“ постъпва във войските на 20 август в 22 часа и 15 минути. За главнокомандващ на групировката е назначен главнокомандващият на Сухопътните войски – армейски генерал И. Павловский, а първият заместник-началник на генералния щаб генерал-полковник Н. Огарков е изпратен да му помага. Главната квартира на главнокомандващия е развърната в южната част на Полша. На него се подчиняват двата фронта, оперативната група „Балатон“, а също така две гвардейски въздушнодесантни дивизии.
През нощта срещу 21 август войските на СССР, Полша, ГДР, Унгария и България в режим на пълно радиомълчание пресичат чехословашката граница по четирите направления в двадесет пункта от Цвиков до Немецк... Нахлуването започва.
Що се отнася до ГДР, съгласно плана на операцията в Чехословакия трябва да навлязат шест германски мотострелкови и танкови дивизии. Обаче в последния момент по чисто етнически съображения количеството на германските войски е значително намалено – в операцията взимат участие само отделни подразделения за охрана на полевите щабове и осигуряване на свръзка.
Стремително и съгласувано проведената операция се оказва неочаквана от тактическа гледна точка не само за чехословашкото ръководство, но и за разузнавателните служби на западните държави. Редица високопоставени дейци на НАТО научават за началото на нахлуването от съобщенията по радиото.
Пет часа и 20 минути след пресичането на държавната граница части и съединения на 20-а гвардейска армия влизат в Прага.
През първия етап от операцията главна роля се отрежда на въздушнодесантните войски. На 21 август към 2 часа два челни военнотранспортни самолета на 7-а въздушнодесантна дивизия извършват кацане на летище „Рузин“ до Прага. Стоварените десантчици за 15 минути блокират основните обекти на летището. В 5 часа и 10 минути е стоварена разузнавателната рота от 350-и парашутнодесантен полк и отделна разузнавателна рота от 103-а въздушнодесантна дивизия. За 10 минути те превземат летищата „Туржани“ и „Намещ“, след което започва бързо стоварване на основните сили. По думите на очевидци транспортните самолети „падат“ на летищата един след друг. Десантът скача, без да дочака пълното спиране. Към края на пистата самолетите вече са опразнени и веднага се подготвят за излитане. В минимален интервал от време пристигат нови самолети с десантни войски и военна техника.
С бойната техника и завзетите цивилни автомобили десантчиците се придвижват навътре в страната и към 9.00 блокират град Бърно, включително всички пътища, мостове, изходи от града, сградите на радиото и телевизията, телеграфа, централната поща, административните сгради на града и областта, печатницата, железопътните гари, а също така щабовете на военните части и предприятията на военната промишленост. Командирите на ЧНА са помолени да запазят спокойствие и да спазват реда.
Четири часа след стоварването на първите десантни групи най-важните обекти в Прага и Бърно са контролирани от Съюзните войски. Усилията на десантчиците се насочват предимно към завземане на сградите на ЦК на ЧКП, на правителството, на министерството на отбраната и генералния щаб, както и на радио-телецентъра. Седем часа по-късно с участието на 7-а дивизия ВДВ и 22-ри мотострелкови полк на Българската народна армия е установен пълен контрол върху държавните, партийните и други учреждения в чехословашката столица. Според предварително разработения план към най-важните административно-промишлени центрове на ЧССР се насочват колони от войски. Особено внимание се обръща на охраната на западните граници на ЧССР.
Тези действия на армиите на страните от ОВД позволяват за 36 часа да се установи пълен контрол над цялата територия на Чехословакия.
200-хилядната чехословашка армия (приблизително 10 дивизии) остава неутрална и не оказва практически никаква съпротива, въпреки че в редица съединения и части се забелязват случаи на „антисъветска психоза“. Изпълнявайки заповедта на своя министър на отбраната, тя не напуска казармите до приключването на събитията в страната.
Що се отнася до реакцията на цивилното население към произтичащите събития, то като цяло е пасивно. Недоволства най-вече младежта в Прага, Братислава и другите големи градове. Протестът се изразява в издигане на барикади по пътя за придвижване на танковите колони, в действия на подвижни нелегални радиостанции, разпространение на позиви и обръщения към чехословашкото население и военослужещите на държавите съюзници. В отделни случаи стават въоръжени нападения над военослужещи от навлезлия в ЧССР войскови контингент, хвърляне на бутилки със запалителна течност върху танкове и друга бронетехника, опити да се извадят от строя свързочни средства и транспорт, унищожаване и оскверняване на паметници на съветски воини.
Въпреки очевидния военен успех на акцията, желаните политически цели така и не са постигнати. Лидерите на ЧКП, а след тях и делегатите на ХIV извънреден конгрес на партията още на 21 август осъждат въвеждането на съюзни войски. На 21 август група страни депозират искане в Съвета за сигурност към ООН да се постави „чехословашкият въпрос“ на заседание на Генералната асамблея на ООН, настоявайки да се вземе решение за незабавно извеждане на войските. Военното вмешателство на петте държави–членки на ОВД, е осъдено и от правителства на държави със социалистическа ориентация – Югославия, Албания, Румъния и Китай.
Важно е да се отбележи, че още в началото на септември 1968 г. съюзниците от ОВД са единодушни, че нахлуването е пълен политически, идеологически и икономически провал и че военната операция не води до очакваните резултати. Така в адресираната до ЦК на КПСС справка от 4 септември 1968 г. началникът на ГПУ на СА и ВМФ генерал А. Епишев признава, че бърза нормализация на обстановката в Чехословакия не бива да се очаква. Решаването на поставените пред политическите органи на съветските войски задачи в тази област „ще бъде свързано с определени трудности и ще изисква време“.
Към края на третата седмица от нахлуването обстановката в Прага и другите големи градове в Чехословакия почти напълно е стабилизирана. На 10-12 септември основните съединения и части на съветските войски, в това число и групата на съветските войски в Германия, са изтеглени от Прага. Те се насочват към местата за постоянна дислокация на частите от другите страни–членки на ОВД. Цялостното изтегляне на съюзните войски приключва към средата на ноември 1968 г.
На 16 октомври 1968 г. правителствата на СССР и ЧССР подписват Договор за условията на временното пребиваване на съветски войски на територията на Чехословакия, според който част от съветските войски ще остане на територията на ЧССР „с цел осигуряване на безопасност на социалистическото съдружество“. Оставащите на чехословашка територия войски получават названието Централна група войски, числеността на която не трябва да превишава 130 хиляди души личен състав.
ЦГВ демонстрира дееспособност още в края на 1968 г., като проваля антиправителствената политическа стачка, планирана за 31 декември. Според план под кодово название „Сив ястреб“ в големите градове на ЧССР са въведени към 20 съветски мотострелкови и танкови батальона „за контролиране на реда“. Като следствие масовите демонстрации са осуетени.
Командващ на ЦГВ е генерал-полковник А. Майоров. При утвърждаването му на длъжност Л. Брежнев казва: „Войските на Групата според договора се разполагат временно. Но нали ненапразно казват, че няма нищо по-постоянно от временното. Става дума не за месеци, а за години“.
Войските на групата са изтеглени от Чехия и Словакия чак след 24 години – през 1992 г., след разпадането на ОВД.
При въвеждането на войски на територията на ЧССР бойни действия не са водени. Дълго време се смяташе, че нахлуването е минало без човешки жертви. В наше време обаче обществено достояние стават официалните цифри за понесените загуби. В процеса на предислокация и настаняване на съветските войски (от 21 август до 20 октомври) в резултат на враждебни действия от страна на отделни граждани на ЧССР загиват 11 военослужещи, в това число 1 офицер, ранените и травмираните са 87 души, в това число 19 офицери. Освен това, при катастрофи, аварии, при невнимателно боравене с оръжие и бойна техника и други произшествия, както и от болести, са починали още 87 души. По този начин всичките загуби на съветските войски наброяват 185 души.
Най-известният пример за съветски „небойни“ загуби е гибелта на екипажа на танк от 64-и мотострелкови полк на 55-а мотострелкова дивизия на 1-ва гвардейска танкова армия – старшина на свръхсрочна служба Ю. И. Андреев, младши сержант Е. Н. Махотин и редник П. Д. Казарик, които съзнателно насочват танка в пропаст, за да не блъснат деца, сложени на планински път от пикет.
Правителствена комисия на ЧССР установява, че в периода от 21 август до 17 декември са загинали 94 и са ранени 345 граждани на ЧССР.
Повече от 20 години събитията в Чехословакия от 1968 г. се интерпретират в социалистическия блок като „интернационална помощ“ за братска страна, без каквато тя би затънала в тресавището на политически и икономически хаос. Въвеждането на войски в ЧССР се изучава във военни академии и училища като пример за точна организация и провеждане на едромащабна операция на Европейски ТВД.
През 1989 г. обаче в заявление на съветското правителство е отбелязано, че въвеждането на войски от Варшавския Договор в ЧССР трябва да се квалифицира като неправомерен акт на вмешателство във вътрешните работи на суверена държава, който прекъсва демократичното обновление на Чехословакия и има дълготрайни отрицателни последствия. Ръководителите на петте страни–участнички в събитията от 1968 г., в свое съвместно изявление също осъждат този акт, признавайки го за необоснован, погрешен и подлежащ на осъждане.
Ако се направи опит да се определи мястото на чехословашките събития в общата схема на класификация и типологизация на локалните войни и въоръжени конфликти на съвременността, то се очертава следната картина. Политическата криза в ЧССР постепенно прераства във въоръжен конфликт.
Според съдържанието на военните действия това е по-скоро специална операция, отколкото военна акция, тъй като е задействана специално създадена войскова групировка за „стабилизиране“ на обстановката в съседна страна.
Според качествените показатели това е конфликт с ниска интензивност и използване на конвенционално оръжие с цел укрепване на определена идеологическа система.
Според количествените показатели това е бързопреминаващ конфликт със задвижване на оперативно-стратегическа войскова групировка на континентален ТВД, в хода на който се провеждат основно военни действия от блокадно-маневрен характер.
Като цяло от анализа на проблемите може да се направи изводът, че кризи от типа на чехословашката са иманентни на социалистическата система и възникват с известна периодичност, отразявайки цикличността на нейното развитие. Но съветските лидери, изповядващи общоблоковия подход, са заварени неподготвени за системни кризи от този род, които те разглеждат през призмата на студената война като резултат от активизиране на местни „контрареволюционни сили“ или интриги на „международния империализъм“. Разполагайки с богат опит от компромиси с представители на враждебна система, Кремъл не разполага с такъв за изглаждане на разногласия със съюзниците от блока, което и определя задействането на силов механизъм, свойствен за социалистическия модел.
Резултатът от чехословашката криза разрушава разпространената на Запад (след Карибската криза) илюзия, че заинтересоваността от политическа и стратегическа стабилност, а също така изгодите от по-тесни връзки със Запада, ще допринесат за трансформация на реалния социализъм в посока на по-цивилизовано, плуралистично общество, което уважава множествеността на избора, и ще доведе до отказ от присъщия на системата стремеж към хегемонизъм в международната политика.
* Валерий Николаевич Вартанов е служил в Съветския Тихоокеански флот (1971–1978), работил е в Института по военна история (от научен сътрудник до зам.-началник), член на Руската академия за естествени науки. Материалът се публикува с незн.съкращения.
Бележки:
1Советская внешняя политика в годы „холодной войны“(1945–1985 гг.). Новое прочтение. М.,1995, с. 303–334; 2Книга памяти. Т.10 (1946–1982 гг.). М., 1999, с. 377–409; 3Россия (СССР) в локальных войнах и военных конфликтах второй половины ХХ века. М.,2000, с. 148–156; 4Грибков, А. И. Судьба Варшавского Договора. М.,1998, с. 116–125; 5Майоров, А. Вторжение.Чехословакия. 1968. Свидетельства командования. М.,1990, с. 333; 6Валента,И. Советское вторжение в Чехословакию 1968 г. М.,1991, с. 189–199; 7Черны, Р. Как готовилась контрреволюция в Чехословакии. М., 1971; 8Новая и новейшая история. 1995, № 1, с. 36; 9Международная жизнь. 1992, № 7; 10Военно-исторический журнал. 1992, № 1; 11О событиях в Чехословакии. В помощь пропагандистам. М., 1968; 12Обозреватель. М., 1994, № 13; 13Пак там, № 12; 14Военная история Отечества с древных времен до нашых дней. Т. 3. М., 1995, с. 47; 15Гриф „Секретно“ снят. М., 1998, с. 398; 16Военно-исторический журнал. 1994, № 4; 17АВП РФ. Ф. 59. Оп. 58, л. 148; 18Правда, 1968, 19, 20, 24 июля; 19Беседи на автора с Г. М. Иваницки – активен участник в операция „Дунав“; 20Маршалы Советского Союза. Личные дела рассказывают. М.,1996, с. 41–42; 21Центр хранения современной документации. Ф.5. Оп. 60. Д. 37, л. 26–31; 22Пак там. Д. 301, л. 4, 272; 23Советские оккупационные войска в Германии.1945–1994, с. 39; 24ЦХСД. Ф. 89. Колекция по Чехословакии.
към начална страница “военно издателство”