към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО УЧАСТИЕ
В ЧЕХОСЛОВАШКИТЕ СЪБИТИЯ 1968 г.*
Георги ЛУКОВ
Мл.сержант Николай Цеков Николов (вдясно, клекнал) – убит в Чахословакия през 1968 г.
Военното участие на България в Чехословашките събития през 1968 г. е проблем, за чието пълно изясняване и оценка все още предстои проучване на редица архивни документи. До 1989 г. у нас по въпроса освен популярните статии1 е направено само едно изследване от Димитър Найденов2, но то не надхвърля тогавашните идеологически рамки.
След демократичните промени и разсекретяването на архивни документи става възможно критичното проучване на тази тема. В публикацията „България и Пражката пролет“3 се разглеждат подробно политическите действия на тогавашното българско партийно-правителствено ръководство и се доказва, че изразът „участие на България“ следва да се замени с участие на това ръководство в събитията през 1968 г.
Политическото развитие на процесите и дипломатическите им аспекти вече са изяснени4. Целта на настоящото изложение е на базата на неизследвани автентични документи да се разкрият още факти и да се разгледат други страни от българското военно участие в Чехословашките събития през 1968 г.5.
Събитията там назряват още в началото на 1968 г.6. Почва намира социалдемократическата идея за нов модел – „етичен“ социализъм,7 за свободни пазарни отношения. Либералните идеи се споделят и от голяма част от правителствените и партийните среди.
Процесът на обновяване постепенно се задълбочава и обхваща почти цялото общество. Особено активна е младежта и главно студентите. Смазването на студентската демонстрация на 30 март 1968 г. в Прага8 води до ескалация на напрежението и нова протестна вълна, заплашваща устоите на консервативното ръководство и даваща възможност за реализиране на радикалната линия в управлението на държавата.
Развитието на тези процеси се наблюдава внимателно от управляващите кръгове в Съветския съюз и Варшавския договор. Ситуацията се оценява като сериозна и опасна за бъдещето на „социалистическата общност“. Предприема се широкомащабна пропагандна акция срещу „десните ревизионисти и изстъпленията на контрареволюционните антисоциалистически сили – последици от империалистическите диверсии“9. Зачестяват посещенията на партийни, правителствени и военни делегации в Чехословакия. Провеждат се редица консултации и съвещания за обсъждане на положението и мерките, които трябва да се вземат.10
На чехословашка територия от 24 юни до 2 юли 1968 г. се провежда командно-щабно учение „Шумава“11, което изиграва роля на генерална репетиция за въвеждане на съюзни войски там. При направените анализи за състоянието на Чехословашката народна армия (ЧНА) се констатира, че нещата са отишли твърде далече. Дори сред голяма част от висшия команден състав се споделят вижданията за радикални промени. Ръководството на Варшавския договор формира се твърдото убеждение, че страната върви неотклонно към излизане от системата, което би могло да спре единствено с военна намеса.
Тя се осъществява в периода 21 август - 16 октомври 1968 г. с навлизането в Чехословакия на войски от пет държави, членки на организацията на Варшавския договор (ОВД), и завършва с подписване на двустранен договор между СССР и ЧССР, регламентиращ пребиваването на съветски войски там12.
Подготовка за операцията в братска Чехословакия (щабът на поделението с командир подполковник Петков)
Този акт може да се оцени единствено като намеса във вътрешните работи и нарушаване на националния суверенитет на Чехословакия и като военнополитическа агресия.
В чисто военен план акцията се изпълнява успешно и в кратък срок. Спазва се едно от важните условия за осъществяване на настъпателна операция – изненадата. За няколко часа на 21 август 1968 г. части от съветските въздушнодесантни сили завземат основните политически и административни обекти в страната. Военните щабове са обкръжени, част от висшия команден състав е поставен почти под арест, поделенията от ЧНА са неутрализирани. За посочения период в Чехословакия са въведени съюзни войски с обща численост около 300 000 души, 6000 танка, 3000 оръдия, 1000 бойни самолета13.
България като страна–членка на ОВД, „вярна на социалистическия интернационализъм“, също взема военно участие в Чехословашките събития през 1968 г. с 12-и и 22-ри мотострелкови полк (МСП). Числеността на военнослужещите в тях при навлизането в Чехословакия е 2164 души, а при изтеглянето – 217714. Броят на танковете (Т-34) е 26, български бойни самолети не участват в операцията. Българското участие в процентно съотношение спрямо общото количество на съюзни войски, въоръжение и техника е следното: личен състав – 0,6%; танкове – 0,43 %; бойни самолети – 0 %.
Подготовката за военната операция започва още в началото на юли. Извършени са инспекторски проверки, прекратени са домашните отпуски, създадени са необходимите запаси за водене на продължителни бойни действия без допълнителен подвоз15.
Поставен в пълна бойна готовност, на 21 юли 12 МСП е вдигнат по тревога и на собствен ход чрез нощни маршове се изнася до военноморската база Атия. Бойни заповеди на министъра на народната отбрана на НРБ № 001, 002 и 003 от 23 юли16 обявяват, че двата полка са определени за участие в „учение на Въоръжените сили на страните от Варшавския договор“, което ще се проведе на територията на СССР. С напускането на България те се преподчиняват автоматично на главнокомандващия Обединените въоръжени сили (ОВС). Определени са видът, транспорт и начинът на придвижване на полковете до определените им райони за съсредоточаване. От 24 до 27 юли 12 МСП с морски транспорт извършва преход до гр. Иличовск, оттам на собствен ход (нощем) и с жп транспорт се придвижва до с. Страбичево и Жнятино, Мукачевски район.
Намиращият се на полеви лагер край с. Надежден 22 МСП получава за изходен район с. Райново, Хасковско. Там на 27 юли е вдигнат по тревога, изнася се до летище Узунджово и до 29 юли е пренесен с военнотранспортни самолети до гр. Коламия, Лвовска област17.
На същата дата командирите на двата полка, в присъствието на двамата началник-щабове и зам.-командирите по политическата част получават бойни задачи според предварително разработен оперативен план. На 12 МСП тя се свежда от зам.-командващия Закарпатския военен окръг и се състои в следното: в състава на 128-а гвардейска мотострелкова дивизия от Съветската армия (СА) чрез ускорен непрекъснат марш за 20 часа след сигнала да овладее района на областния център в Словакия – гр. Банска Бистрица и гр. Зволен, да разоръжи частите от ЧНА там и да установи контрол върху важните административно-политически и военни обекти18.
22 МСП получава бойна задача да се прехвърли по въздуха от гр. Коламия на летищата „Розине“ и „Водоходи“ край Прага, да приеме от 7-а военновъздушна дивизия от СА обектите за охрана и да организира кръговата им отбрана. Фиксиран е и часът на излитане – 6.00 на 31 юли19. Съветското командване забранява оповестяването на задачите пред останалия команден състав с цел пълно запазване на тайната за предстоящата военна операция.
Сигнал за действие не е подаден. Двадесет дни по-късно, на 19 август 1968 г., същите задачи са заповядани отново. Тогава с тях са запознати командирите на батальони и щабни поделения, а на следващия ден са сведени до командирите на роти и целия личен състав.
Мнението, че военната операция по навлизане на войски от ОВД в ЧССР е била разработена в началото на август 1968 г.20, следва да бъде променено след изброените факти. Вероятно изготвянето на оперативен план в съветските висши щабове започва непосредствено след приключването на командно-щабното учение „Шумава“ в началото на юли и завършва към втората половина на месеца. По друг начин не може да се обясни предварителната подготовка на българските полкове, преподчиняването им на Главнокомандващия ВС на ОВД, точността при определяне начините на прехвърляне21 и съсредоточаване на съветска територия, и накрая – получените бойни задачи на 29 юли, които остават непроменени до началото на операцията. Всичко това доказва, че към началото на август оперативният план за провеждане на крупна военна операция в рамките на ОВД вече е бил завършен.
В продължение на двадесет дни на съветска територия се извършва ускорена подготовка на личния състав, техниката и въоръжението под непосредственото ръководство и наблюдение22 от страна на висшестоящото съветско командване. Проведени са бойни стрелби и показни занятия за оттрениране на настъпателни и отбранителни действия в непознат район. Бойната готовност на полковете се повишава на 18 август.
Министърът на народната отбрана на НРБ отдава Бойна заповед № 004 от 19 август 1968 г. за безпрекословно изпълнение на възложените от главнокомандващия ОВС задачи по разгрома на „вражеските елементи“. Правителственото решение за „участие с въоръжени сили за оказване помощ на чехословашкия народ в борбата му срещу контрареволюцията“ е взето на следващия ден и е отразено в строго секретно Постановление № 39 от 20 август 1968 г. на Министерския съвет на НРБ.23
Български войници пред летище Водоходи край Прага (1968)
Изпълнението на бойните задачи започва на 21 август 1968 г. До 15.00 часа 22 МСП се прехвърля на определените летища „Розине“ и „Водоходи“ край Прага и приема без инциденти обектите за охрана и отбрана от 7-а въздушнодесантна дивизия на СА.
В 4.05 часа 12 МСП преминава държавната граница между СССР и ЧССР. Извършвайки тежък денонощен марш, за 38 часа преодолява разстоянието от 414 км, пристига в заповядания район и приема от съветските 122 и 127 МСП обекти за охрана и отбрана в гр. Банска Бистрица и гр. Зволен.
Чехословашкият народ реагира остро срещу извършената военнополитическа акция още в първите часове след нейното начало. Тази реакция изпитват и бойците от 12 МСП. По време на прехода в гр. Кошице и с. Рожнява придвижването му се затруднява и забавя от спонтанно образуваните живи вериги и изградените барикади. Кръвопролития не са допуснати благодарение на високата психическа устойчивост на личния състав. По-късно се отчита, че българските бойци не са употребили оръжие срещу протестиращите граждани. При сблъсъка от хвърлени твърди предмети и нанасяне на побой са ранени 21 български войници и 8 кадрови военнослужещи24.
Враждебното и резервирано отношение от страна на населението се проявява към българските части до оттеглянето им от Чехословакия. То се изразява в протестни демонстрации, издигане на лозунги („Никой не ви е викал“, „Къде е контрареволюцията?“, „Идете си у дома“), разпространяване на плакати с хитлеристкия знак с надпис 1938 г. и петолъчка с надпис 1968 г., откриване на стрелба срещу български постове, отвличане и убийство на един войник25.
По заповед на Командващия 38 СА в гр. Банска Бистрица са закрити редакцията и печатницата на в. „Смер” (областен партиен орган) заради публикуването на статии срещу нахлуването на чуждите войски. Арестуването на главния редактор е възложено на 12 МСП и се извършва на 13 септември. Същия ден той е изпратен в щаба на 38 СА.26 Това е единствената пряка репресия, осъществена от български военнослужещи, изключвайки като цяло участието на български войски в общата операция.
Отношението на чехословашките военни към акцията на страните от ОВД може да се характеризира като недружелюбен неутралитет. До открити сблъсъци и бойни действия не се стига. Но по време на целия си престой в ЧССР двата ни полка поддържат 30-минутна бойна готовност и получават задача да изготвят разчети за отразяване на евентуално нападение от страна на ЧНА.
Българските части до 22 октомври изпълняват тактически задачи по охрана и отбрана на определените им райони. Службата е носена безупречно, въпреки че за някои действия личният състав не е бил подготвен – закриване на печатница, преследване на нелегални радиостанции и други, и то в „братска социалистическа” страна, без употреба на оръжие.
Участието на двата български полка в Чехословашките събития през 1968 г. завършва седем дни след подписването на споменатия двустранен договор между СССР и ЧССР, когато започва изтеглянето им оттам. До 30 октомври 1968 г. те се завръщат в своите гарнизони – Елхово и Харманли, където продължава редовният учебен процес.
България през 1968 г. се ангажира в криза, която не е свързана пряко със защита на националния суверенитет и териториалната й цялост27. От политическа гледна точка, защитавайки „интернационалните завоевания“, символичното ни военно участие в събитията постига своята стратегическа цел – доказва нерушимостта на системата, рухналата след две десетилетия.
Бележки:
1Златков, Р. На интернационален пост. – Сержант, 1968, кн. 12, с. 15–17; Лазаров, Л. Есенно завръщане. – Български воин, 1968, кн. 11, с. 18–19; Нонев, Б. Поуките, Пак там, 1968, кн. 10, с. 22–23; Тошкова, М. Доблестни защитници на социализма, Пак там, 1968, кн. 11, с. 26–27 и др.; 2Найденов, Д. Интернационализъм в действие. Социално-исторически и военнополитически анализ на борбата срещу контрареволюцията в ЧССР 1968 г. В:Партийнополитическата работа във военнополитическата операция. С., 1979, с. 102–117; 3Баева, И. България и „Пражката пролет“ 1968 г. – Политически изследвания, 1993, кн. 1; 4Вж. Баев, Й. „Пражката пролет”. Военнополитическите конфликти след Втората световна война и България. С., 1995, с. 192–210; 5 Става дума за съхранявани в Централния военен архив (ЦВА) – гр. В. Търново заповедни книги, бойни и оперативни донесения, доклади, информации и др., свързани с действията на двата български полка, взели пряко участие във военната операция в Чехолсовакия през 1968 г.; 6 ЦВА, ф. 24, оп. 10-я, а.е. 21, л. 8–9; 7 Степанян, Ц. Какво се крие зад „новия модел“ на социализма. – Армейски преглед, 1968, кн. 12, с. 18; 8ЦВА, ф. 24, оп.Ю-а, а.е.21, л. 10; 9 Степанян, Ц. Цит.съч., с. 17; 10 Баев, Й. Цит.съч., с. 193–202; 11 ЦВА, ф. 24, оп. 10-а, а.е. 21, л. 7-8; 12 Пак там, а.е. 22, л. 328–337; 13 Пак там, л. 277; 14 Данните са от бойните разчети – ЦВА, ф. 24, оп. 10-а, а.е. 22; 15 ЦВА, ф. З, оп. 6, а.е. 75, л. 186; 16 ЦВА, ф. 24, оп. 10-а, а.е. 22, л. 172–176; 17 Сведенията за дейността на двата полка са извлечени основно от Бойния дневник на 22.МСП и Заповедната книга на 12.МСП – ЦВА, ф. 343, отп. 14, а.е. 4, ф. 757, оп. 6, а.е. 10; 18 ЦВА, ф. 24, оп. 10-а, а.е. 22, л. 113–114; 19 ЦВА, ф. 22, оп. 10-а, а.е. 22, л. 83; 20 Баев, Й. Цит.съч, с. 201; 21 Те са съобразени с бъдещото им предназначение и за отработване и тренировка за предстоящите бойни действия.; 22 От 31 юли 1968 г. към двата полка са зачислявани съветски военнослужещи, а показните занятия са ръководени от съветски офицери.; 23 ЦВА, ф. 24, оп. 10-а, а.е. 22, л. 37, 135; 24 ЦВА, ф. 757, оп. 6, а.е. 10, л. 38; 25 ЦВА, ф. 24, оп. 10-а, а.е. 22, л. 35; 26 Пак там, л. 31; 27От петте държави, участнички в операцията, единствено България не граничи с Чехословакия.
· Материалът е изнесен пред Юбилейна научна конференция по случай 50 год. ЦВА, В. Търново, 5 окт. 2001 г. Публ. в сб. “Армия, държава, общество” 2002 г. Препечатан с незн. съкращения.
към начална страница “военно издателство”