към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
Уникати от Националния военноисторически музей
Фелдмаршалските жезли
И ПАГОНИ за цар Борис III
През 1943 г. по повод 25-ата годишнина от царуването на Борис III Министерството на войната решава да провъзгласи царя-главнокомандващ за фелдмаршал и да му поднесе от името на Българската армия фелдмаршалски жезли като символи на властта и държавността.
Жезлите са поръчани на берлинската фирма “Gerb Godet & Co“ заедно с платинени парадни и всекидневни пагони1.
Проектът е дело на българския художник Димитър Гюдженов. Търсена е приемственост със символите на християнството и на държавността от Българското средновековие.
Д-р Нойнбекер чиновник в орденската секция на германското военно министерство, срещу заплащане от 1000 марки е натоварен да следи за правилното изпълнение на поръчката. За изработката българското военно министерство заплаща на фирмата 148 229 райхсмарки. Използваните камъни в жезлите са на стойност 126 000 райхсмарки. Освен тях Министерството на войната предоставя на фирмата 400 г злато. Средствата са събирани от българската армия.
Жезлите заедно с пагоните е трябвало да бъдат връчени на цар Борис III на 3 октомври 1943 г.
След смъртта на царя фирмата – изпълнител запитва дискретно дали поръчката се потвърждава и иска аванс от 40 000 райхсмарки. Министерството на войната не отказва поръчката.
Фелдмаршалският параден жезъл2 е изработен от 18-каратово злато с орнаменти от платина, емайл, брилянти, майсторски шлифовани естествени благородни камъни и бели перли. Формата му е на класически жезъл, орнаментите са български. В централната част се редуват 20 изправени короновани лъва и 20 царски корони с вдигнати кисти. Лъвът е графично изработен както при държавния печат от 1930 г. с богато орнаментирана грива върху червено кадифе. В долната част има растителни мотиви от преславската рисувана керамика3 от IХ в., симетрично редуващи се палмети. На страните на осмоъгълника има по три палмети. Цветът на благородните камъни е съобразен с националния трикольор – бели, зелени и червени. В долната част на жезъла е поставен офицерският орден „За храброст“ III степен, I клас върху синьо емайлово поле. Над златното разширение има надпис със зелени емайлирани букви и по две лилии една до друга „От българската войска по случай 25 години царуване / 3. Х. 1918 – 3. Х. 1943“.
От двете страни на гривната отдолу и отгоре има по два златни пръстена, в които се редуват естествени благородни шлифовани правоъгълни камъни – бели, зелени, червени. На горният край на жезъла има разширение с релефни растителни орнаменти от платина и надпис от зелен емайл: „НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО БОРИС III ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ“, релефен вензел „БIII“ и корона от платина с инкрустирани брилянти. Следва златна ажурена гривна, увенчана с корона, а в долния край се редуват естествени благородни камъни – диаманти, смарагди, рубини и 8 реда перли. Жезълът е дълъг 540 мм. Поставен е в специално произведена кутия, облечена с бяла кожа с гравиран герб. Отвътре е тапцирана с бяла атлазена коприна.
Фелдмаршалският всекидневен жезъл е изработен от абаносово дърво във форма на нагайка с диаметър 18 мм и дължина 520 мм. Дръжката е сребърна с релефни герб и изображение на ордена „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“. На противоположната страна има миниатюр на ордена “За храброст” III ст., I клас. Между ордена и герба има два релефни златни вензела „Б III“. На двата края на дръжката има златни гривни с надпис: „ВЯРНОСТ И ПОСТОЯНСТВО“ (фамилният девиз на цар Борис III), а на долната гривна „БОРИС III ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ“. Жезълът завършва със златно ажурено пръстенче и корона с кръст. На него е привързан трикольорен шнур от коприна и сърма. Поставен е в специално произведена кутия, облечена с червена кожа с гравиран герб, а отвътре с бяла атлазена коприна.
Фелдмаршалските парадни и всекидневни пагони4 са изработени от специално сърмено генералско шитьо с червен кант и са съобразени с приетия през 1936 г. образец5. Върху десния пагон са поставени два кръстосани платинени маршалски жезъла, над тях царска корона с вдигнати кисти. Поставени са в специални кутии, облечени в червена кожа. Размерът им е 120 на 40 мм. Разликата между двата вида пагони е в цвета на шитьото, при парадните е златно, при всекидневните е със защитен цвят.
Жезлите и пагоните са предадени на Националния военноисторически музей от Министерството на народната отбрана през 1966 г.
Уникалността на жезлите и пагоните се състои не само в това, че са специално изработени по случай произведения на ювелирното изкуство, но най-вече, че в българските музеи няма други експонати, свързани с инсигниите на властта на българската държава.
Даниела Цанкова-Ганчева
БЕЛЕЖКИ:
1Колекции НВИМ – Архив Х- 1639; 2Колекции НВИМ – Снаряжение VІІІ – А- 837/1,2 ; 3Ваклинов, Ст. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. С.,1977; 4Мавродинов, Н. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 5С.,1959; Миятев, Кр.Българското изкуство през ІХ и Х в.С., 1930.
към начална страница “военно издателство”