ПРИНОСЪТ НА ВМС ЗА ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ (1991

ПРИНОСЪТ НА ВМС ЗА ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ (1991–2004 г.)

Атанас Панайотов, д-р, капитан II ранг о.р.

Когато през март 1997 г. с Решение № 304 Министерският съвет на Република България прие Национална програма за подготовка на страната за присъединяване към НАТО, малцина обърнаха поглед назад, за да констатират, че ВМС са започнали усилена работа в тази насока повече от пет години преди това. На практика военните моряци изпревариха и приемането от страната ни на Индивидуална програма за участие в инициативата „Партньорство за мир“ през 1994 г. Първопроходството на ВМС датира още от декември 1991 г., когато след визитата на тогавашния командващ VI флот на САЩ вицеадмирал Уилям Оуенс във Варна бе решено да бъде прекрачен протоколът и се осъществи съвместно учение в открито море. Не бива да се забравя, че през същата година на 26 април 134 депутати от VII Велико народно събрание предложиха да се гласува положително за влизането на България в НАТО. Предложението не бе прието и затова решението на вицеадмирал Димитър Павлов (тогава командващ ВМС, а по-късно и министър на отбраната), съгласувано с Министерството на отбраната, може да бъде определено като прозорливо. Необходимо е да се добави, че през лятото на същата година фрегатата „Смели“ и военният транспорт „Атия“ гостуваха в Пирея на гръцките ВМС. Визитата, преминала под флага на вицеадмирал Павлов, бе сред първите български приноси за разчупването на ледовете на Балканския полуостров след края на Студената война.

В първото българо-американско военноморско учение участваха ракетният крайцер „Йорктаун“, фрегатата „Смели“, патрулните корвети „Решителни“ и „Бодри“, както и няколко наши миночистача. Учението премина под ръководството на капитан I ранг Константин Богданов (по-късно контраадмирал и началник-щаб на ВМС, тогава командир на Военноморска база – Варна) и на капитан I ранг Робърт Луи Ричардсън – командир на крайцера. Това не остана незабелязано. През март и април 1992 г. авторитетното издание на Американския военноморски институт „Просийдингс“ информира своите читатели по цял свят за събитието. А междувременно през пролетта на 1992 г. във Варненския залив хвърли котва втори американски крайцер – „Монтерей“. Този път имаха думата морските авиатори. Майор Константин Пехливанов излетя от палубата на крайцера с вертолет „Сий Хоук“ и се приземи след тричасов полет. А капитан-лейтенант Тод Бибза не спести комплиментите си за нашия Ми-14, след като летя с него и кацна на летище „Чайка“. В същото време военният наблюдател на сп. „Тайм“ Брус ван Вурст вече бе успял да интервюира назначения на 31 декември 1991 г. за командващ ВМС контраадмирал Венцеслав Велков. Отговорът на първия въпрос бе: „У нас образът на НАТО като враг не съществува“. Две години по-късно вицеадмирал Велков бе категоричен и в своя публикация в „Просийдингс“: „България иска да се присъедини към НАТО… Това би увеличило стабилитета на югоизточния фланг на блока и в региона на Черно море“. А пред български журналисти сподели: „Нормално е ВМС да бъдат първопроходци в тази област - та нали никой не ходи на приятелски визити с танкове! Виж, с корабите е друго нещо - това е вековна дипломатическа практика“.

През март 1992 г. ВМС официално обнародваха своя първи след 1989 г. програмен документ, озаглавен „Представи за бъдещето“. Концепцията от 1992 г. е пръв опит за формулиране на основите на военноморска доктрина на страната. В уводната й част се казва: „При благоприятни условия и съответните политически решения може да се предполага и евентуалното кооптиране на Република България в НАТО“. Финалът е логичен: „Военноморските ни сили следва да се изграждат с отчитане на възможността за интегриране с ВМС на НАТО в Средиземно море“. Не закъсня и поканата за участие в учение на НАТО именно в този регион. Контраадмирал Велков и капитан II ранг Иван Йорданов (по-късно бригаден адмирал, военен аташе на България в САЩ) наблюдаваха дейността на силите, участващи в „Драгън хамър`92“ край о. Сардиния от 16 до 18 май с.г.

През есента на 1992 г. в нашия флот изчезнаха съветските названия на различните класове кораби. А от 30 октомври до 2 ноември с.г. целият Постоянен атлантически флот на НАТО бе приятелски посрещнат във Варна. Малко по-късно от САЩ се завърна и първият българин, завършил Военноморския боен колеж за младши офицери в Нюпорт – старши лейтенант Цветан Попов (по-късно представител на нашите ВМС в щаба на Южното крило на НАТО, а сега – офицер в Главния щаб на ВМС). Време беше ВМС на България да направят нещо, което да покаже тяхната нова мисия и в международен план. Така в началото на следващото лято бе организиран първият по рода си международен симпозиум „Черно море – военноморски поглед`93“. Участваха близо 100 души – представители на военните флотове от 13 държави, експерти от генерални щабове, бизнесмени и специалисти от военнопромишлените комплекси. Изнесени бяха 22 научни доклада и съобщения, а дискусията се съсредоточи върху актуалната тематика: „ВМС на малките държави и новите геополитически условия в Средиземноморския регион“. Паметни от тези разисквания ще останат думите на корпусния адмирал от ВМС на Турция Турхан Йозер: „Това е уникална международна проява с много висока стойност. В много случаи военните могат да бъдат една стъпка пред политиците, защото знаят разрушителната сила на оръжията и защото като деполитизирани експерти в тази област са доказали, че умеят да водят конструктивен диалог и да постигат консенсус“.

През май 2003 бригаден адмирал Пламен Манушев (вляво) сдаде на бригаден адмирал Георги Георгиев (офицер № 1 в Българската армия за 2002 г.) длъжността командир на Военноморска база Варна. Година по-късно двамата оглавиха командването на BLACKSEAFOR

По същото време щурманите вече чертаеха по картите маршрута на първия самостоятелен поход на наши военни кораби след 1989 г. в Средиземно море по покана на НАТО – 3283 мили. „Смели“ и „Атия“ бяха отряд бойни кораби, но вече развяваха флаговете на миролюбивата външна политика на една демократична държава. В разузнавателната централа на Южното морско командване на НАТО, разположена на о. Низида, придружаващият вицеадмирал Велков цивилен телевизионен екип получи разрешението да снима навсякъде. На море бяха проведени две последователни учения с френската фрегата „Жорж Лег“ и с американския крайцер „Джоузъф Даниълс“. VI флот на САЩ се включи също с изтребител бомбардировач и със самолет за наблюдение на надводната обстановка. Тогавашният командир на нашата военноморска вертолетна ескадрила подполковник Виктор Ценов умело управлява два типа вертолети на НАТО. „Смели“ и „Джоузъф Даниълс“ осъществиха приемане и предаване на товари на ход, сигнално учение, радиообмен. Двама американски офицери плаваха на фрегатата, а двама български – на крайцера по време на тактическото маневриране, в което се включи и „Атия“.

След като успяха в двустранните учения, ВМС събраха кураж да организират и тристранни. Така традиционното лятно оперативно-тактическо учение получи кодовото название „Бриз“ и за пръв път се отвори за други държави. Това бе правилно решение, защото „Бриз`93“се превърна в истински вятър на промяната за нашите ВМС. В него Турция участва с миночистачите „Сейхан“ и „Саръер“, а VI флот на САЩ – с фрегатата „Хоос“. Рушенето на старите стереотипи и идеологеми завърши с учението „Спасение`93“, в което нашата подводница „Слава“ и турският спасителен кораб „Куртаран“ демонстрираха пред наблюдатели от Гърция и Румъния операция в открито море по спасяване на част от екипажа на аварирал подводен плавателен съд. Това освен всичко друго затвърди вече даденото силно начало на ползотворно сътрудничество с турските ВМС. През есента на 1998 г. капитаните III ранг Камен Кукуров, Димитър Карамфилов и капитан-лейтенант Валентин Велков постъпиха на обучение в турска военноморска академия.

След „Бриз`93“ във ВМС на САЩ окончателно оцениха добронамереността и професионализма на българските си колеги. Затова в началото на 1994 г. започна мисията на първия военноморски аташе у нас капитан II ранг Дейвид Хасет. След изтичането на мандата му го смениха последователно капитаните II ранг Робърт О`Брайън, Крейг Кенеди, Тимоти Маккелханън и Кристофър Макдоналд. Със своята работа те доказват изреченото от покойния вече вицеадмирал Велков (починал на 15 февруари 1995 г.) на срещата на командващите ВМС пак в началото на 1994 г.: „Партньорството на България с НАТО ще увеличи стабилитета на Югоизточния фланг на алианса“. През март с. г. „Просийдингс“ публикува това изявление на нашия адмирал като единствен участник от Източна Европа в тази среща. А до 24 ноември 1994 г., когато България прие своя официална програма по инициативата „Партньорство за мир“, нейните ВМС свършиха още много работа в тази насока. От 4 до 7 юли 1994 г. за първи път български бойни кораби участваха в учение на турските ВМС. Миночистачите „Бриз“ и „Шквал“ от Военноморска база – Бургас се включиха активно в „Пойраз`94“. Подводницата „Слава“ и спомагателният кораб „Капитан I ранг Димитър Добрев“ бяха пълноценни участници в аварийно-спасителното учение „Куртарма`94“ (8–14 юли). От 24 до 29 юли на „Бриз`94“ вече посрещнахме 8 кораба от ВМС на други държави: Гърция, Румъния, Русия, САЩ, Турция и Украйна. НАТО, Италия и Грузия изпратиха наблюдатели.

„Бриз`94“ бе не само увертюра към официалното присъединяване на България към „Партньорство за мир“, но и репетиция за първото международно военноморско учение в Черно море под командването на НАТО. То получи названието „Черноморски партньор`94“ и се състоя в началото на есента край румънския град Констанца. Нашата страна участва с патрулната корвета „Решителни“ и с военния транспорт „Старшина I степен Д. А. Димитров“. Цялата разлика от „Бриз`94“ бе участието и на един италиански кораб. Другото обаче бе по-съществено. „Черноморски партньор`94“ от своя страна бе пробният камък за нещо много по-сериозно и мащабно. Става въпрос за серията от ежегодни учения в Черно море „Кооператив партнър“, които „проходиха“ още на следващата година при домакинството на българските ВМС. Това стана възможно обаче след редица авторитетни прояви, които трябваше да докажат истинските възможности на българския Главен морски щаб.

Командването на ОВМС на НАТО за Южна Европа пое ръководството на многонационалното учение „Съвместно спасяване`95“, като го раздели на два етапа: първият – в България, вторият – в Румъния. Едновременно с това изпрати за участие 4 фрегати от своя Постоянен флот в Средиземно море. Преди учението, пак при домакинството на нашите ВМС, се проведе вторият международен симпозиум „Черно море – военноморски поглед`95“. А преди голямото учение на НАТО ролята на генерална репетиция изигра „Бриз`95“, в което участваха кораби от ВМС на 7 държави

Центърът за подготовка на екипажи за участие в многонационални морски операции бе изграден със силите на ВМС, подкрепени от NAVSOUTH с изпратените инстуктори за провеждане на част от занятията

„Кооператив партнър`95“ вече бе най-значимото начинание в очертаващото се динамично развитие на военноморското сътрудничество с НАТО. С него стартира пълноценното ни участие в съвместното планиране, подготовка и провеждане на учения, чиято основна цел е повишаване на нашите възможности за партньорство в операции по поддържането на мира, спасителните и хуманитарните дейности. Близо 3000 военни моряци от 7 държави тогава демонстрираха небойни хуманитарни операции, които по принцип се осъществяват само под егидата на ООН. Тогавашният командващ ОВМС на НАТО за Южна Европа адмирал Марио Анджели обобщи на заключителната пресконференция за журналистите: „Ние не си играем на думи, а работим сериозно“. Това бе комплимент и за нашите ВМС, които в този важен етап от военната реформа се командваха от вицеадмирал Христо Контров. Най-добрият финал за напрегнатата 1995 г. бе участието на „Смели“ и „Атия“ в „Русалка – класика`95“ – многонационално учение на НАТО в Средиземно море. Под командването на заместник-началника на Главния щаб на ВМС капитан I ранг Милан Миланов отрядът проплава над 4000 мили, по-голямата част от които в щормово време, и достойно представи нашите военни моряци.

Едновременно с това се задълбочи двустранното сътрудничество с ВМС на държави – партньори и членове на НАТО. Фактът, че през април 1996 г. посрещнахме 100-ния чуждестранен военен кораб, посетил българско пристанище след 1990 г. (холандската фрегата „Ван Амстел“), е достатъчно красноречив. Всяка визита във Варна, Бургас и Созопол обаче освен чисто протоколните дейности включва срещи за обмяна на опит, тренировки и демонстрации, съвместни плавания и изпълнения на огневи задачи в полигоните за бойна подготовка. Затова може би организирахме „Бриз`96“ вече като рутинно мероприятие, в което бяхме заедно с традиционните си партньори от Турция, Италия, Румъния, Русия, САЩ и Украйна. Участвахме и в „Кооператив партнър`96“ при домакинството на румънските ВМС и се готвехме за „Кооператив партнър`97“. На него трябваше да се демонстрира не само добра воля за сътрудничество и професионализъм, но и способността на обединения щаб да управлява толкова мощно разнородно многонационално морско формирование в мисии за мироопазващи, мироподдържащи и хуманитарни операции.

Всъщност първи усетиха важността на учението журналистите. Фактът, че предварително бяха акредитирани 88 души от 43 медии (от 6 държави), бе достатъчно показателен. Интересът им бе напълно оправдан. За първи път в Черно море се провеждаше военноморско учение с такива мащаби: 36 кораба и катера развяваха националните флагове на 12 държави, над 5000 души бе личният състав, ангажиран в различните епизоди. На практика „Кооператив партнър`95“ надрасна мащабите на голямо военноморско учение, защото в него участваха и редица некорабни формирования: морска пехота, авиация, сухопътни части („сини каски“), командоси, водолази, медицински екипи, подразделения на Гражданска защита и Военна полиция.

„Кооператив партнър`97“ на дело показа и големите възможности за взаимодействие в подобни операции на флотски и авиационни формирования. F-16 от ВМС на Турция и Гърция, Су-25К от ВВС на България и Р-3С „Орион“ от базовата патрулна авиация на САЩ изпълниха редица задачи над корабните групировки в открито море. Пак по това време бе осъществено първото в историята на българските ВМС и в историята на НАТО кацане на вертолет от източноевропейска страна върху палубата на кораб от алианса. След успешния опит на полковник Георги Жеков с Ми-14 излитанията и кацанията върху палубата на американския десантен кораб-док „Понс“ се повториха над 20 пъти.

На море с впечатляващото участие на Постоянния флот на НАТО в Средиземно море (фрегати от 7 държави) се извършиха съвместно маневриране, противоминни действия, ескорт на хуманитарен конвой, учения по търсене и спасяване, ембаргови действия. В района на хуманитарната операция (Аспаруховият плаж край Варна) бяха дезактивирани взривни вещества, евакуирани бяха „ранени“, устроен бе лагер за „бежанци“, десантираха бойци от вертолети и от плаващи средства.

И през 1998 г. „вятърът на промяната“ изпълни с нова сила ветрилата на партньорството. На „Бриз`98“ отново бяха отработени действията на многонационални ВМС при провеждане на съвместна хуманитарна операция в кризисен район. На това учение българските ВМС вече имаха нов командващ – контраадмирал Петър Петров (днес вицеадмирал и първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия), който дотогава заемаше поста на заместник-началник на ГЩ. Голямата крачка бе направена по линия на оперативната съвместимост: за пръв път всички планиращи документи бяха подготвени изцяло по стандартите на НАТО, а работен език по време на учението бе английският. На „Кооператив партнър`98“ край Констанца участвахме с корветите „Мълния“ и „Решителни“, средния десантен кораб „Антарес“ и „Атия“. За първи път във военноморско учение извън територията на страната участва и взвод „сини каски“ с техниката си, разположени на борда на „Антарес“. След това щафетата бе поета от патрулната корвета „Бодри“, чийто екипаж ни представи в „Сий бриз`98“ (в Украйна), „Черноморско сътрудничество`98“ (в Турция) и „Йолкос`98“ (в Гърция). Картината няма да бъде достатъчно пълна, ако не споменем и първите съвместни учения между наши и американски командоси и между наши и американски водолази. И още нещо: от 1998 г. в Главния щаб на ВМС започна да функционира самостоятелен отдел „Интеграция с НАТО“ (по-късно „Оперативна съвместимост“).

От 14 до 28 юни 1999 г. в района на Варна и прилежащата акватория на Черно море се проведе петото учение от серията „Кооператив партнър“, като българските ВМС бяха домакини за трети път. Учението бе под ръководството на командващия Обединените въоръжени сили на НАТО в Южна Европа адмирал Джеймс Елис. Непосредственото ръководство бе възложено на командващия Обединените ударни и поддържащи сили на НАТО в Южна Европа адмирал Даниел Мърфи и на командващия ОВМС на НАТО в Южна Европа адмирал Джузепе Спиноци. Ръководител от страната домакин бе контраадмирал Петър Петров. Участваха повече от 30 бойни и спомагателни кораби и катери от четири страни, членки на НАТО (Гърция, САЩ, Турция и Франция), и от три страни, участващи в инициативата „Партньорство за мир“ (България, Грузия и Румъния).

Момент от българо-американското

водолазно учение “Дайвекс 2002”

Целта на „Кооператив партнър`99“ бе подобряване на оперативната съвместимост между силите на участващите в учението страни партньори посредством провеждане на военноморско учение като етап от мироопазваща операция. Корабите проплаваха стотици мили при отработването на задачите по съвместното маневриране, прехвърлянето на товари на море, прочистването на акватории от мини, провеждането на артилерийски стрелби, проверката и задържането на „кораб нарушител“, осъществяването на операции по търсене и спасяване на море. От въздуха корабите бяха атакувани учебно от гръцки и турски самолети F-16, румънски МиГ-21, български МиГ-29 и Су-22, а американският Р-3С „Орион“ изпълни задачи по разузнаване на надводна обстановка. Румънски вертолети „Пума“ и български Ми-14 летяха съвместно, а палубните хеликоптери от американските кораби „Елрод“ и „Беар“ и от турската фрегата „Явуз“ участваха в операциите по търсене и спасяване. Американската фрегата „Елрод“ на море бе кораб домакин на голяма група журналисти.

От 19 юни до 1 юли 2000 г. отряд кораби на ВМС в състав: патрулната корвета „Бодри“, базовият миночистач „Прибой“ и средният десантен кораб „Сириус“ под командването на капитан I ранг Станко Станков (заместник-командир на Военноморска база – Варна), участва в учението „Кооператив партнър 2000“ в териториалните води на Украйна. Освен постоянния флот и противоминните сили на НАТО в Средиземно море в учението с кораби са представени ВМС на 5 натовски държави: Гърция, Италия, САЩ, Турция и Франция, както и на още 5 държави партньори: Азербайджан, България, Грузия, Румъния и Украйна. От 22 до 30 юли 2000 г. се проведе шестото поред учение „Бриз“. Темата бе: „Съвместни действия на многонационални военноморски сили при оказването на помощ на бедстващо население в район, засегнат от стихийни бедствия“. В помощ на ръководителя на учението вицеадмирал Петър Петров бе създаден обединен щаб с представители на България, Румъния и Италия. Формирано бе временно оперативно съединение под командването на бригаден адмирал Емил Люцканов. В щаба на съединението работеха и двама представители от ВМС на Турция и Гърция. Четири от тактическите групи се командваха от български офицери, а една – от командира на френската фрегата „Жерминал“. На море от българска страна излязоха фрегатата „Смели“, подводницата „Слава“, ракетната корвета „Мълния“, три патрулни корвети, три ракетни катера, два средни десантни кораба, 11 спомагателни кораба и катери и един вертолет. В епизодите се включи и батальон от Сухопътни войски. От чуждестранните ВМС най-широко бяха представени съседите от Турция: фрегатата „Карадениз“, ракетният катер „Фъртъна“, миночистачите „Керемие“ и „Килимли“. С по един кораб участваха Франция („Жерминал“), Гърция (фрегатата „Егео“), Украйна (корветата „Луцк“) и VІ флот на САЩ в Средиземно море (фрегатата „Хоос“).

Фрегатата “Смели” напълно заслужено ще влезе в най-новата ни история с най-много проплаване мили по фарватера на българската евроатлантическа интеграция

Есента на 2000 г. вписа нови страници във вахтения дневник на ВМС по пътя към НАТО. От 18 до 22 септември корветата „Бодри“ с командир капитан-лейтенант Светослав Стоев участва успешно в учението на турските ВМС „Черноморско партньорство 2000“. След осемгодишно прекъсване български военни кораби отново плаваха по Дунава. Рейдови миночистачи № 55 и № 56 под командването на капитан II ранг Тодор Йотов участваха в българо-румънското командно-щабно учение „Съвместни усилия – Синият Дунав 2000“. От 3 до 6 октомври два катера от САЩ за специални операции гостуваха във Военноморска база – Бургас, вицеадмирал Петър Петров участва в третия регионален симпозиум „Морска мощ“ (Венеция, Италия) с доклад на тема: „Обучението и подготовката на кадрите като инструмент за разширяване на военноморското сътрудничество“.

В края на февруари 2001 г. група експерти от НАТО, водени от Волфганг Баренберг, посетиха Главния щаб на ВМС, за да се запознаят със задачите, които българският флот изпълнява по плана за членство в НАТО и за постигане на набелязаните цели за партньорство. На 24 и 25 април извън териториалните води на страната ни премина българо-румънско противоподводно учение, а на 22 май „Смели“ и „Атия“ участваха в показно учение по зареждане на корабите според изискванията на НАТО за операция RAS (Replenishment at Sea). От 11 до 22 юни „Антарес“ и „Атия“ под командването на капитан I ранг Георги Мотев (началник-щаб на Военноморска база Бургас) участваха в „Кооператив партнър 2001“ при домакинството на грузинските ВМС. На борда им бе и специализирана група за оказване на хуманитарна помощ. Месец по-късно във Военноморска база – Бургас се състоя ритуал по предаването на два български малки десантни кораба (проект 106К) на грузинските ВМС. От 21 до 28 юли в националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2001“ се включиха 12 български и 8 гостуващи кораба от 5 държави, членки на НАТО (Гърция, Италия, САЩ, Турция и Франция). На 27 септември 2001 г. във Военноморска база – Гьолджук (Турция) се активира корабното оперативно съединение BLACKSEAFOR, създадено от всички черноморски държави. България бе представена от фрегатата „Смели“ с командир капитан II ранг Огнян Колев. Два дни по-късно корабите, участващи в съединението, гостуваха във Варна.

Първата лястовица за 2002 г. бе базовият миночистач „Прибой“, който в началото на лятото ни представи в „Кооператив партнър 2002“ в румънски териториални води. А участващият в същото учение американски спасителен кораб „Апачи“ след това пристигна във Варна, където се включи в българо-американското водолазно учение „Дайвекс 2002“. От 21 до 28 юли 33 кораба, подкрепени от авиация, и над 1900 военни моряци демонстрираха умения в операция по поддържане на мира по време на „Бриз 2002“. Ръководителят на учението контраадмирал Нейко Атанасов (началник на Главния щаб на ВМС) обяви официално, че по време на различните епизоди са отработени 18 задачи за оперативна съвместимост с НАТО, благодарение на успешното партньорство с гостуващите екипажи от Франция, Италия, Турция, Украйна и САЩ. Във втората активация на BLACKSEAFOR участвахме с миночистача „Шквал“ с командир капитан-лейтенант Павлин Щерев, а началник-щаб на оперативното съединение бе капитан II ранг Емил Евтимов. На 3 и 4 септември продължихме традицията за осъществяването на българо-румънски противоподводни учения, а от 9 до 15 септември „Бодри“ отново успешно представи България в турското учение „Черноморско партньорство“.

В началото на 2004 г. в Главния щаб на ВМС бе направен годишен анализ на бойната подготовка. В изложението на началника на Главния щаб на ВМС контраадмирал Емил Люцканов бе посочено, че основните усилия на военните моряци през изтеклата година бяха насочени към изпълнение на „План за действие за членство в НАТО“, индивидуалната програма и пакета цели за партньорство. От общо 15 цели за партньорство 6 са изпълнени, 4 са в процес на изпълнение и 5 тепърва ще бъдат стартирани. През юни 2003 г. НАТО предостави на България пакет от предложения, като за ВМС 10 са напълно приети и 1 – частично. 13 офицери и двама цивилни специалисти са участвали в 8 курса и семинари за обучение и повишаване на квалификацията, двама адмирали и трима офицери са участвали в семинари и конференции на НАТО, 8 офицери са взели участие в заседания на различни работни групи на алианса, а през октомври м.г. във Варна бе проведен международен семинар на НАТО по безопасност на море с участие на представители на 20 държави. През април и ноември на посещение в Главния щаб бяха две работни групи на Регионалното командване на ОВМС на НАТО (NAVSOUTH) за планиране на мероприятията по присъединяването и военното сътрудничество. Значителни усилия бяха положени за подготовката на силите, планирани за участие в операции по поддържане на мира (ОПМ), като за пръв път кораб от ВМС беше оценен положително от експерти на НАТО по съответните критерии на проведеното в Украйна учение „Кооператив партнър 2003“. Това бе миночистачът „Шквал“.

През лятото във Военноморска база – Бургас бе дадено началото на втората активация на BLACK-SEAFOR. Командир на международното корабно съединение бе бригаден адмирал Георги Георгиев, а оперативен командващ – бригаден адмирал Пламен Манушев. Флагмански кораб бе „Смели“. През октомври приключи първият цикъл занятия в Центъра за подготовка на екипажи за участие в многонационални морски операции с военнослужещи от „Смели“ и „Бодри“. Учредяването на центъра се осъществи със силите на ВМС и бе подкрепено от NAVSOUTH с изпратените инструктори за провеждане на част от занятията. Последвалото през ноември плаване на фрегатата „Смели“ в Средиземно море и успешното му участие в съвместна бойна подготовка с кораби от ОВМС на алианса потвърди на практика нуждата от такъв център. Езиковата подготовка на личния състав остана основен приоритет за ВМС и през 2003 г. По изискванията на STANAG 6001 са сертифицирани 239 души, като 65 % от личния състав на силите ОПМ владеят английски език.

По линията на двустранното сътрудничество ВМС участваха в общо 45 начинания: 25 в чужбина и 20 като домакини. Най-много са съвместните мероприятия с Румъния – 4, с Турция – 3, по 2 с Украйна, Италия, Грузия, Франция, Белгия, Швейцария, Русия, Англия, по 1 с Германия и САЩ. Съвместното противоподводно учение на ВМС на България и Румъния се проведе през май 2003 г. Двама офицери от база Варна участваха в компютърно командно-щабно учение „Кооператив Посейдон“ в Истанбул, а през юли в учението „Кооператив Телос“, проведено в САЩ, бяха изпратени за участие по един офицер от военноморските бази. „Шквал“ и „Атия“ се представиха отлично в две учения на НАТО: „Кооператив партнър“ в Украйна през юни и „Кооператив ингейджмънт“ в Хърватска през септември. „Бодри“ отново представи българските ВМС в учението „Черноморско партньорство“ в Турция, което се планира и провежда в духа на „Партньорство за мир“. Такова е и националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2003“. През тази година то премина изцяло по процедурите на НАТО.

В рамките на една обзорна статия трудно може дори само да се изброят начинанията и инициативите, които военните моряци на България осъществиха в името на евроатлантическата ни интеграция. Казаното дотук обаче дава пълното им основание да имат самочувствието на първопроходци в област, която ще определя съдбините на страната ни през ХХI век. Без да обременява излишно българския данъкоплатец в тези тежки за страната ни години, най-малкият вид въоръжени сили в Българската армия свърши огромна работа в интерес на настоящето и на бъдещето.

Бележки:

Панайотов, Ат. Вятърът на промяната получи името „Бриз“. – NATO & България, бр. 1, С., 1999, с. 8–15.

Rear Admiral Nusret Guner, BlackSeaFor Cooperation in Defending the Region, BlackSea Trend Review, Vol. I, Issue 1, Ankara, Sommer 2002, p. 51–55.

Панайотов, Ат. Варна и ВМС – първопроходци в евроатлантическата интеграция на страната, 10 книги за Варна –2000/2001, В., 2003, с. 209–218.

„Бриз“ и BLACKSEAFOR – финални крачки преди НАТО. – NATO & България, бр. 3 (14), С., 2003, с. 51–56.

към начална страница “военно издателство”

към “военноисторически сборник”

към съдържание вис бр.2.2004 .