към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
БЪЛГАРИЯ В НАВЕЧЕРИЕТО
НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Светлозар ЕЛДЪРОВ, проф. д.и.н.
На 29 юли 1914 г.* XVII Обикновено народно събрание гласува и приема „Закон за обявяване на Царството във военно положение“, утвърден на 1 август с указ на цар Фердинанд. Тази стъпка е мотивирана от министър-председателя д-р Васил Радославов с необходимостта от охрана на обществената безопасност и за запазване на целостта и неприкосновеността на страната. Заедно с това той заявява, че България ще пази докрай строг неутралитет в разгорелия се световен конфликт. Едва ли някой е погледнал сериозно на тази декларация, а най-малко самите български политици и държавници, които са убедени, че грешките от Балканската и Междусъюзническата война трябва да бъдат поправени. През следващата година са предприети редица мерки, които недвусмислено показват, че България се готви сериозно и целенасочено за участие във войната.
* Всички дати са по стария стил, който е в сила по това време.
Осигуряването на националната сигурност оправдава ограничаването, а при крайна необходимост и суспендирането на основните граждански и политически права на населението. Това задължение на държавата е гарантирано в чл. 73 на конституцията и регламентирано с „Временния правилник за службата през време на военно положение“. Създаден през септември 1912 г. с оглед на предстоящата тогава Балканска война, от 1 август 1914 г. той отново влиза в сила с някои малки изменения. Според неговите положения поддържането на реда и тишината се възлага на военните власти, които в това отношение имат в пълното си разпореждане и полицията. Административните власти запазват своите функции, но на военните началници се дават широки правомощия – да назначават военни, полицейски или смесени патрули; да претърсват домовете на заподозрени в престъпни намерения граждани; да изискват оръжието от населението или да пристъпят към обиски за неговото изземване; да забраняват събрания и да конфискуват вестници и списания, които считат за вредни; да закриват „питейни и увеселителни заведения, които служат за свърталище на елементи, опасни за обществения ред и спокойствие“; да поставят под полицейски надзор, да задържат и арестуват общественоопасни лица1.
Правилникът за службата през време на военно положение дава възможност всички граждански лица, провинени в престъпления срещу националната сигурност, да бъдат съдени от специални военнополеви съдилища. По предложение на министъра на вътрешните работи и народното здраве, министъра на правосъдието и министъра на войната на 6 август 1914 г. Фердинанд издава указ, с който постановява всички военни съдилища в Царството да се преименуват на военнополеви съдилища. В своята дейност те трябва да се ръководят от отдел IV на Военносъдебния закон и да прилагат към виновните наказанията, предвидени във Военнонаказателния закон. Правомощията на военнополевите съдилища се разпростират и върху гражданските лица за дълъг списък престъпни деяния, като измяна, предателство, престъпления против властта и носенето на военнната тегоба, престъпления против държавната въоръжена сила и обществения ред и пр. Военните коменданти, които се ползват с правата на полкови командири и висшестоящи началници, могат наравно с военните прокурори да възбуждат наказателно преследване, като използват за тази цел и военните, и гражданските следователи2.
Особено внимание правителството отделя на въпроса с прехраната на населението. По този повод на 8 август 1914 г. е утвърден „Закон за определяне продажната цена на съестните и други предмети от първа необходимост през време на обществени кризи и бедствия“. Според неговите клаузи, в случай на война или друго обществено бедствие цените на хранителните стоки и предметите от първа необходимост, както и цената на наемния труд трябва да се определят от общинските съвети с участието на финансовите власти. Полицейските власти са натоварени да следят за точното спазване на закона, а търговците са задължени да се съобразяват с ценоразписите, като в противен случай ги чакат глоби и реквизиции. На 25 август 1914 г. в страната с указ е обявено положение на обществена криза и законът влиза в сила3. Той е допълнен през март 1915 г. със „Закона за обществената предвидливост“. Освен че въвежда ограничения за износа на храни, този закон постановява създаването на специален Комитет за обществена предвидливост, в чиято компетенция минава определянето на цените. Новият орган към Министерския съвет е натоварен с широки правомощия в стопанския сектор, включително с правото да изкупува принудително всички храни, „които се намерят в повече от нуждите на стопанствата до новата реколта“ и да ги продава на нуждаещите се. Комитетът за обществената предвидливост може също така да реквизира за свои нужди помещения и сам да си определя наема4.
В следващите месеци Народното събрание, правителството и монархът полагат доста труд, за да осигурят цялата законова и нормативна база, върху която трябва да се трансформира дейността на институциите и животът на обществото по време на предстоящата война. Гласуван е „Закон за военната цензура“, въз основа на който са израбтени „Правилник за военната цензура“ и „Наставление за цензурирането на телеграфо-пощенската кореспонденция и всички видове пратки“. Изцяло е променен раздел III на Военнонаказателния закон, който третира престъпленията във време на война и в местности, обявени във военно положение. Седемте члена на глава I „Предателство“ предвиждат смъртно наказание за всеки, който пряко или косвено подпомага неприятеля в неговите враждебни действия против българската държава, дезертира в чужда армия, шпионира за противника и пр. Седемнайстото обикновено народно събрание гласува и промени в Наказателния кодекс с оглед на престъпления против националната сигурност и народната отбрана по време на война5.
Правителството взема всички необходими мерки за защита на границата в случай на военно положение или мобилизация. Още на 18 септември 1914 г. със заповед по военното ведомство е обявено новото разпределение за охрана на границите на Царство България от пограничните роти и дружини. С тайна заповед от 21 януари 1915 г. се дават подробни разпореждания за ролята на пограничната стража по прикриване на границата в случай на мобилизация. Тя трябва да се мобилизира до втория оперативен ден и да служи като първо прикритие при евентуален опит на неприятеля да нахлуе в пределите на страната. Заповедта разглежда подробно въпросите за организацията, попълването с личен състав, снабдяването с оръжие и боеприпаси, разпределението по постове, застави и участъкови поддръжки, като същевременно задължава началниците на дивизионните области да изготвят подробни мобилизационни планове и инструкции за действията на ротите и дружините по прикриването на границата. През април 1915 г. пограничната стража се сдобива и с Временен правилник, който урежда нейното устройство и управление. Едно от указанията, на което най-много се държи в него, е да се следи и докладва за всички мероприятия от военен или обществен характер в пограничните зони на съседните държави6.
Специфични изисквания са въведени и в дейността на Българските държавни железници. През март 1915 г. влиза в сила нов „Правилник за превозките по железниците във военно време“, който урежда безплатното пътуване на офицери, войници и доброволци, превозите от вътрешността на страната към театъра на военните действия и обратно, транспортирането на бойната техника, военнопленниците, служебните и частните пратки, пощата и пр. Специален раздел е посветен на полицейската служба. Превозването на войските се извършва по отделно наставление7.
Помислено е и за положението на поданиците на приятелски и неприятелски държави. По предложение на военния министър Министерският съвет постановява, а царят утвърждава „Наредба за уреждане положението на чуждите поданици в Царството при мобилизация и военно време“. Тя въвежда за всички чужди поданици, постоянно установени, временнно пребиваващи или транзитно преминаващи през територията на страната, специален режим на третиране. До три дни след влизане в България всички чужденци са задължени лично да представят на властите на Обществената безопасност документи за самоличност и декларация със сведения за целта на пребиваването или пътуването, адреса, имотното състояние и занятието, военните си задължения към своите страни. Процедурата следва да се повтори при всяка промяна на местопребиваването, като при това за движение из страната се изисква предварително позволение, удостоверено с писмен документ. При съмнения относно самоличността на чужденците всеки един от тях може да бъде задържан, разпитван и фотографиран, а „в интереса на обществения ред и безопасност“ и без необходимост от мотивиране – въдворен на ново местожителство или направо екстрадиран. Наредбата дава право на военните власти и окръжните управители да забраняват на чужденците да живеят в общини и населени места, „които имат нещо общо с народната отбрана“. Специални ограничения са въведени за поданиците на неприятелските на България страни, на които се забранява да напускат домовете си от 21 часа вечерта до изгрев слънце. Всички предвидени в наредбата изисквания са в сила и за заварените в момента на утвърждаването й в България чужденци8.
Приблизително по същото време е утвърден и „Правилник за опазване на Народното здраве“, по силата на който в София към Дирекцията на народното здраве при Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) се създава Народен хигиенически съвет с клонове във всяка градска и селска община. Предназначението на тази нова организация е да надзирава чистотата по домовете, улиците, магазините и фабриките, да контролира водоизточниците и да полага грижи за предпазване на населението от болести и епидемии. В работата на хигиеническите съвети по градове и села са ангажирани всички по-образовани хора като учители, свещеници, чиновници и студенти, организирани в участъкови комисии и задължени ежедневно да инспектират рисковите обекти9.
Сред всички нормативни документи обаче по своето място и значение за националната сигурност и обществения ред изпъква „Положението за военно-полицейската служба във военно време“. То подробно регламентира целта, назначението, организацията и функционирането на военно-полицейската служба, която има за цел да поддържа реда и законноста в района на войските и в техния тил, като бди за спазването от военнослужещите на законите, уставите и специалните правилници и нареждания, отнасящи се до реда по време на почивка, движение и бой; да се грижи за защита на населението от грабеж и насилие; да издирва, залавя и предава на съдебните власти престъпниците и нарушителите; да наблюдава и следи гражданските лица, които следват армията, и по-специално онези, които са заподозрени в шпионаж; да преследва мародерите; да издирва дезертьорите; да съпровожда транспортите; да осигурява сигурността на щабните служби, затворите и конвоите с дезертьори, военнопленници и военната поща, да прибира изоставеното от свои или чужди войски оръжие; да пази всяко безстопанствено или изоставено имущество, независимо дали е частно, общинско или държавно.
Положението за военно-полицейската служба подробно и точно регламентира наблюдението върху гражданските лица, придружаващи армията, издаването на открити и покровителствени листове, воденето на служебни дневници, границите на правомощията при задържане на военни и цивилни лица и налагането на глоби. По същия начин са разработени до най-малките детайли различни проблеми от службата на военната полиция по време на почивка, марш и бой, както и правата и задълженията на нейните органи в тила на армията.
Съзнателното осмисляне на целта, предназначението и организацията на военно-полицейската служба, вникването в духа и буквата на нейните многобройни разпореждания и способността за прилагането им в практиката изискват и съответните качества. Те са изложени в специална „Инструкция за качествата и длъжностите на офицерските чинове във военно-полицейските войски“. От тях се изисква, ако не се превеждат направо от действителна служба, да имат по възможност юридическо образование или богат административен опит. Предпочитани са държавни чиновници и служители в отделението за обществена безопасност при Дирекцията на полицията. И от кадровите, и от запасните чинове се изисква да бъдат „здрави, бодри и способни да проявяват голяма енергия и инициатива“. Изискванията са високи, но напълно оправдани от голямата власт, която се съсредоточава в ръцете на военно-полицейските органи. Остава времето да покаже дали те ще се окажат в състояние да понесат заедно с властта и отговорностите, които произтичат от нея.10
На 10 септември 1915 г. с указ на цар Фердинанд в България е обявена обща мобилизация. Същия ден военният министър генерал-майор Никола Жеков издава заповед за развръщане на Действащата армия по щатовете за военно време съгласно поверителните указания, изпратени до всички войскови части още на 2 март 1915 г. Министър-председателят Васил Радославов инструктира българските легации в чужбина да поддържат версията, че с мобилизацията страната навлиза във фазата на въоръжения неутралитет, който обаче не бива да се тълкува като подготовка за война. Напротив, България няма никакви агресивни намерения спрямо съседите си, но е твърдо решена „с пушки при нозе“ да отстоява своите права и независимост. Въоръженият неутралитет освен това й се налага като предохранителна мярка, предизвикана от раздвижването на въоръжените сили в Румъния и Сърбия и от надвисналата над Балканите опасност от започналата вече германо-австрийска офанзива. „Тази е канавата, около която ще бродирате успокоителни изявления пред правителствата и вестниците“ – заключава шифрованата си телеграма министър-председателят11.
С легендата за въоръжения неутралитет В. Радославов не може да успокои никого. Армията, държавата и обществото устремно навлизат в коловоза на Световната война. Този път те са подготвени за предстоящите изпитания много по-добре, отколкото през 1912 г., и това като че ли е общо мнение в страната. Голяма част от българите обаче си задават въпроса – дали водачите им наистина са избрали правилната посока.
С обявяването на общата мобилизация старателно подготвяната дотогава военна машина започва да действа. Важен елемент от нея е осигуряването на здрав и сигурен тил. За това е помислено в цяла серия укази, закони, правилници и наставления, предхождащи мобилизацията. Последният важен детайл в сложния механизъм е указът от 18 септември, с който Фердинанд утвърждава „Правилника за службата по безопасността на народната отбрана“. От този момент всички законоустановени власти в страната се задължават да оказват съдействие на военно-полицейските органи в тяхната дейност по разкриването, проследяването и залавянето на опасните за народната отбрана и държавната сигурност лица.12
Мобилизирането и съсредоточаването на войската налага да се вземат мерки за установяване на строга охрана по границата с цел да се попречи на проникването на агенти на чуждите разузнавания. За да се сведе до минимум възможността за влизане и излизане от страната, са определени ограничен брой пропускателни пунктове. Чрез Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ) военните власти изискват от българските легации в чужбина да издават входни визи само след внимателна проверка. Командирите на пограничните дружини се задължават да установят най-строг контрол в пропусквателните пунктове и внимателно да проверяват влизащите и излизащите пътници, личните им документи и багаж13.
На 21 септември ЩДА телеграфира на командирите на армиите и началниците на военноинспекционните области в София, Пловдив и Русе, че „шпиони и агитатори на заслепени партии се явили по гарите, сборищата и между войниците с цел да събират сведения и подстрекават войниците и народа против нарежданията на правителството и държавния строй“14. Препоръчани са най-строги мерки за пресичането на подобни действия. С цел запазване на тайната и реда в района на разположението на войските още на другия ден чрез МВРИ и началниците на военноинспекционните и дивизионните области се разпорежда занапред пътуването на цивилни лица по железопътните линии и пътищата да става само със специални билети, удостоверяващи самоличността на пътника. От своя страна градските административни власти и селските кметове са задължени да проверяват всички преминаващи през населените места войници и цивилни. Войниците без позволителни билети от своите началници и гражданските лица без разрешения от комендантствата трябва да бъдат незабавно арестувани и предавани на военните власти15.
Тъй като от някои части се получават сведения, че са посещавани „от жени, между които и такива с леко поведение, професионални шпионки“, ЩДА е принуден да вземе отношение и срещу тази „престъпна разпуснатост“. Набелязаните мерки включват и телесни наказания – „25 удара, без разголване на тялото и без разкървавяване“16.
Специални мерки са взети и по отношение на цензурата. От първия ден на мобилизацията до последния ден на съсредоточаването частната кореспонденция се задържа до второ нареждане. Телеграмите на австро-унгарската, германската и турската легация се забавят по два-три дена, а текстът на телеграмите от и за другите легации освен тази мярка умишлено се разбърква. Над телефонните разговори, задължително провеждани на български, се установява контрол, а под предлог на развалени линии се отказва връзка с провинцията и крайдунавските градове. Кореспондентите са задължени да депозират телеграмите си първо в цензурните бюра, откъдето след проверка се предават в телеграфните станции. Военноцензурните секции установяват строг контрол и върху войнишката кореспонденция17.
На 1 октомври 1915 г. с манифест към българския народ цар Фердинанд призовава към „защита на родния край, поруган от вероломен съсед, и към освобождаване на поробените наши братя от сръбско иго“.18 Същия ден българската армия навлиза в сръбска територия и така страната официално се намесва в Първата световната война. С това държавата и обществото окончателно преминават в друго състояние, регламентирано от множество предварително подготвени нормативни документи и закони. Тогава цялата система за сигурност в тила и на фронта, градена в продължение на една година, изглежда перфектна в очите на своите създатели. Няма да мине много време и те ще разберат, че са грешили.
Бележки:
1Държавен вестник, № 177, 8 авг. 1914.; 2Пак там, № 177, 8 авг. 1914.; 3Пак там, № 194, 29 авг. 1914.; 4Пак там, № 54, 7 март 1915.; 5Пак там, № 220, 29 септ. 1915.; 6Временен правилник за устройството и управлението на пограничната стража. С., 1915.; 7Правилник за превозките по железниците във военно време. С., 1915.; 8Наредба за уреждане положението на чуждите поданици при мобилизация и военно време. С., 1915.; 9Държавен вестник, № 250, 4 септ. 1915.; 10Военно-полицейската служба във военно време. Инструкция за качествата и длъжностите на офицерските чинове във военно-полицейските войски; 11Подбрани извори за българската военна история. Т. 3. С., 1986, с. 216.; 12Държавен вестник, № 212, 18 септ. 1915.; 13ЦВА, ф. 1027, оп. 1, а. е. 153, л. 618.; 14Пак там, ф. 40, оп. 2, а. е. 1375, л. 62.; 15Пак там, л. 57-59.; 16Пак там, а. е. 1003, л. 84-85.; 17Пак там, оп. 1, а. е. 115, л. 15-16, 23, 24, 30.; 18Подбрани извори..., с. 222.
към начална страница “военно издателство”