ЗНАМЕТО

ЗНАМЕТО

Иван Иванов

Продължение от кн. 1

Историята на човечеството е неразривно свързана със символите. Думата символ е от старогръцки произход. Означава знак, условен знак, признак и т.н. Символът е опростено графично изображение на образ, който съществува в съзнанието на човека или обществото. В същото време символите са знаци на познание и самопознание и представляват един от най-древните начини за тълкуване на онези страни от обкръжаващата ни действителност, които трудно биха могли да бъдат отразени с други средства.

И макар че те не винаги са лесно разгадаеми от гледна точка на съвремието, от историята знаем, че хората от векове воюват на живот и смърт в нескончаеми войни, побеждавайки, но и загивайки в името на определени символи.

Един от символите, съпровождал човечеството в хилядолетното му развитие, е знамето.

От веществена гледна точка това е плат с определена форма, размери и цветова гама. Обикновено той се състои от една или няколко съединени (съшити) съставни части със съответен цвят, разположени в определен ред и форма, положение и съотношения. Понякога върху плата са изобразени по различен начин графики, рисунки, гербове, надписи или дивиз. Платнената част обикновено е прикрепена за дръжка или въже в зависимост от предназначението на знамето¹.

Според „Енциклопедия България“ знамето е “символ на национално, партийно или профсъюзно обединение на хората. Обикновено едноцветно или многоцветно платно с установени размери, форма и цвят, прикрепено към дървена дръжка или шнур“². Тълковните речници на българския език също съдържат подобни определения³. Те се допълват от предназначенията на знамето и като знак, емблема на държава, войскова част, кораб и пр. Разнообразието от значения е твърде голямо, за да бъдат обхванати всички нюанси. Те обаче се обединяват най-вече в общественото значение на символа и способността на „парчето плат“ да обединява и мобилизира, да мотивира за определена кауза или идея. Знамето с всичките си съставни части отразява историята, традициите, обичаите, постиженията на даден народ, етнос, малцинствена група или организация.

Знамето се състои от съществени и несъществени части. Съществени части са платът и дръжката на знамето. Платът може да бъде монолитен или съставен от няколко обикновени цветни части (ивици, полоси). Като правило той има правоъгълна форма. Срещат се и изключения. Знамето на Федерация Щвейцария е с квадратна форма, а на Непал представлява поставени един под друг окантовани в синьо триъгълници.

Правоъгълният плат вексилолозите разделят на 4 части (кантони). Двата кантона до дръжката (флагщока) са наречени „издигачи“, носещи (upper hoist or canton – отгоре, и lower hoist – отдолу). Другите два, крайните, се наричат „летящи“, т.е. развяващи се (upper fly – отгоре, и lower fly – отдолу). Освен тях всеки знаменен плат има и център⁴.

Дръжката на знамето е от дърво, метал или полимери. Горният й край, върхът, може да бъде със или без украса (принадлежности). Долният край се нарича пета или шпор. В някои случаи, според предназначението на знамето, той е метален.

Несъществените части на знамето са ленти, ресни, с които е обграден платът, шнурове, темляци, пискюли, възпоменателни гривни, отличия и пр. Последните обикновено се приковават или надяват на дръжката или са направени върху ленти, прикачени към върха є.

В „Речник на българския език“ Найден Геров обяснява думата „знаме“ по следния начин: „Знамен, знамя – пряпорец, прапорец, стяг, байряк“⁵. Тук не се прави разлика между видовете знамена, както е в някои западни езици. Освен славянските названия за знаме в българския език се употребяват и думи като пандера (бандера), флаг, хрунка и др. На някои от тях ще се спрем, като се позоваваме на изследванията на Иван Стойчев и други автори⁶.

Знаме – знак, признак, белег, чрез който отличаваме свои от чужди. От същия корен е думата знание. Думата има значение още на печат, тавро, подпис, пропуск, паспорт, чертеж, изображение и др. Употребява се главно за отличителен белег, символ на отечеството, на държавата, както и на войсковите части и кораби от гражданския и военноморския флот.

Пряпорец (прапор, прапорец) е старинна дума от индо-европейски произход, предславянски pherper, общославянски парити – нещо, което хвърчи. По звукоподражателен път пряпорец може да се свърже с глагола пърпори, т.е. шум от нещо, което се движи, вее от въздушна струя, вятър, течение и пр. В миналото думата означава и мястото на знамето в бойния ред на атакуващите при решаващ пробив или място, където се разкъсва отбраната на противника. Войсковото звание прапоршчик в руската армия е свързано с думата пряпорец, т.е младши офицер – носител на знамето, знаменосец.

Пандера (бандера). Дума от старогермански корен, употребявана предимно в италианския и испанския език. Произлиза от band – лента, дълго платно, връзка.

Стяг. Думата има индоевропейски произход, носи смисъла на щандарт, т.е нещо установено, постоянно, около което се събират хора, воини и пр. Буквално се превежда като прът, върлина, на чийто връх се закрепва някакъв предмет, например снопче трева или конски косми. Среща се предимно в славянските езици и е древно руско название на знаме. По-късно снопчето било заменено с тригълно, клинообразно платно с ярък цвят, видим отдалече. Стягът служел освен това за сигнализиране на сбор (построяване) на воините преди началото на похода (сражението). От края на ХV в. в Русия вместо стяг запачва да се употребява думата знаме⁷.

Хоръгва. Старобългарска дума, произхождаща от готското hrunga (прът), а според Стойчев от турската дума „куйрук“ – опашка. Първоначално знамената са използвани за обозначаване, т. е. като военнотехнически знак, а не като символ. В руският език е позната думата „хоругва“, дошла от монголското оронго (знак, знаме) – остаряло название на военно знаме, разпространено в древна Русия и сред славянските народи. При казаците тя е хорунка и идва от наименованието на първия офицерски чин в казашките части – хорунжий. Той бил и знаменосец.

През Средновековието хоръгвата е организационна тактическа единица в рицарската войска. В Полша и Литва тя се състояла от 25 до 80 копия. През ХVI–ХVIII в. е подразделение от Полско-литовската армия, съответстващо на рота⁸.

В християнската църква хоругвата е знаме, закачено на напречна летва и носено по време на църковни шествия, празници и пр.

Флаг (Знаме). Дума от индоевропейски произход. Означава нещо, което се развява. В българския език идва от руския език след Освобождението от 1878 г., когато българската войска се формира под ръководството на руски офицери. Представлява официален отличителен знак на държавата, нейните въоръжени сили, различни учреждения, международни организации и съюзи, някои длъжностни лица и пр. Флагът е плат с определена форма, размер и цвят. Понякога на плата е изобразен герб, девиз или друг знак в зависимост от историческите, географски и т.н. особености на страната. Особена категория знамена са военните, морските и военноморските флагове. В някои армии, както през последните години и в българската армия, са въведени флагове на видовете и родовете въоръжени сили.

Байряк (знаме). Дума от персийско-турски произход. Означава и брой, количество хора, войници. Популярен е изразът „побива байряк“, т.е. събира борци.

Фруглица (уруглица). Транскрипция на старобългарската дума хоръгва. В народното си значение – нещо, което се развява, върти се обикновено по повод на празници, сватби и др.

Щандарт (stendarto – от италиански език). Знаме, флаг на държавен глава (император, крал, цар, президент). Първоначално е знаме на кавалерийски части в европейските армии от ХVI до ХХ в. От обикновените знамена се отличава по формата, размерите и символиката. Най-често щандартите са квадратни или триъгълни платове с по-малки размери от тези на обикновеното знаме поради спецификата на кавалерията: маневреност, скорост и т.н. Дръжката на щандарта също е различна. Обикновено към нея са прикрепени устройство (ремък), осигуряващо сигурност при държането на знамето от конника, а така също специфичен метален шпор за придържане към стремето. В ескадрона се носи от младши офицер – корнет (corrnette – щандарт, фр. език).

В движението на вековете се оформят според предназначението си няколко вида знамена:

Държавни. Знамена, които с герба и химна са основен символ на държавата. Те олицетворяват държавата в международните й отношения, обозначават нейния суверенитет, държавно устройство, обществена система и пр. Появяват се на определен етап от развитието на народите като обединяващ символ. Не са историческа закостенялост и с развитието на държавността претърпяват промени.

Национални (народни). Олицетворяват отделни народи, етноси, племена, малцинствени групи и пр., независимо дали влизат или не в обединени държавни формирования.

Църковни. Олицетворяват църквата и са употребявани при религиозни служби, литийни шествия и други мероприятия на дадена църковна общност. Към тях се отнасят и т. нар. свещени религиозни знамена, като турското Санджак Шериф например.

Владетелски. Знамена, флагове, щандарти на императори, царе, крале. В миналото и днес са част от регалиите на владетелите. Придружават ги при тържествени случаи, издигат се пред резиденциите или на места, свързани с някаква представителна дейност. Тук се включват и знамената на съпругите на владетелите и на престолонаследниците. В България за лично знаме на държавния глава – царя, се е смятал щандартът на Лейбгвардейския конен полк. Освен всички царстващи особи днес имат свои знамена и щандарти някои ръководители на държави с немонархическа форма на управление.

Военни. В миналото знамето е свързано с войната и военните действия. Обикновено знамената са лични, на пълководците. По-късно и всеки командир на войскова част по право има свое знаме, което го съпровожда в бойния му път. Свои знамена имат и командирите на роти. Цветовете им служат за различаването им в бойния ред на частта. Появяват се и полковите знамена: отначало по две в полк. По-късно, както е и сега, знамето е едно за всяка войскова част и съединение. В България след Освобождението до края на Втората световна война по примера на други държави знамето на частта се е връчвало лично от държавния глава. След войната това правило не само е нарушено, но по решение на Народното събрание знамената вече се връчват от специално назначени длъжностни лица. Военното знаме е част от държавното знаме, също олицетворява държавния суверенитет, родината и въоръжените й сили и е символ на военна чест, доблест и слава. Неговият статут е определен от военните устави на Българската армия.

Част от военните знамена са командирските. Те олицетворяват статута и мястото на даден командир в йерархията на командването на армията. След Освобождението са носени от сигналиста (тръбача) на командира. Днес командирски знамена в българската армия няма.

Морски. Предназначени са за корабите от цивилния и военноморския флот на държавата. Тяхното разнообразие е голямо поради различното им предназначение. Една част съдържа в себе си елементи от символиката на държавното знаме. Това са корабните знамена. Освен тях във флота има лични флагове на длъжностните лица, флагове за сигнализация и свръзка, а така също и флагове за разветяване, флагове на националния и международния сигнален свод и др.

Други. Знамена на градове, общини, партии, организации и дружества със стопанска и нестопанска цел и т.н.

С богатата символика, историята и развитието на знамената се занимава специален дял от хералдиката, наречен вексилология (от vexi – знаме (лат.) и логос – наука (гр.). Названието произхожда от латинската дума vexilum, т.е. червено знаме, което римляните издигали над палатката или кораба на пълководеца като знак за започване на сражение.

Бележки:

¹ Стойчев, И. Български държавни символи. (Ръкопис). С., 1946, с. 40. ² Енциклопедия България. Т. II. С., 1981, с. 78. ³ Български тълковен речник. С., 1976, с. 254; Съвременен тълковен речник. III изд. С., 2001,с. 268. ⁴ Carol. P. Shaw, Flags. Glasgow, 1999, с. 14. ⁵ Геров, Н. Речник на българския език. Т. II. С., 1976, с. 161. ⁶ Стойчев, И. Български държавни…, с. 42. ⁷ Военный энциклопедический словарь. М., 1984, с. 715. ⁸ Пак там, с. 796.

към начална страница “военно издателство”

към “военноисторически сборник”

към съдържание вис бр.2.2004 .