към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
ПРИЛАГАНЕ НА ОПИТА ОТ РУСКО-ЯПОНСКАТА ВОЙНА 1904–1905 г.
ВЪВ ВОЕННОТО УЧИЛИЩЕ В НАВЕЧЕРИЕТО НА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912 г.
Марко Златев, полк. доц. д-р
Руско-японската война 1904–1905 г. дава нов тласък в развитието на военното изкуство и средствата за воюване. Появилите се в Англо-бурската война 1899-1902 г. картечници се налагат и получават всеобщо признание. В Мукденската операция японската армия (270 хил. души) използва 200 картечници, докато руската (330 хил. души) – само 56. В края на войната, когато руската армия в Манджурия достига 1 млн. души, картечниците й се увеличават до 374 броя1.
Освен инженерното оборудване в тази война широко се използват новите средства за свръзка – телефонът и телеграфът. Към края на войната в руската армия има 27 телеграфни роти с 2000 км кабел и почти 4000 телефонни апарата. При поддържането на свръзка с войските в обсадения Порт Артур започва използването и на „искровия телеграф“ (радиото), а японците широко използват хелиографа2.
Използването на опита от минали войни във военното обучение на дадена армия винаги се е отразявало положително и е давало добри резултати в бъдещите военни действия. В българската военна история има доста такива примери, но много характерен е случаят през 1912 г., когато не само във войската, но и във военното училище се отчитат новостите във военното изкуство и средствата за воюване от отминалите войни и най-вече от Руско-японската война 1904–1905 г.
Този процес започва малко преди началото на създаването на коалицията на балканските държави за войната срещу Турция. Ярък пример в това отношение е Заповед по военното ведомство № 86 от 21 февруари 1912 година3 (всички дати са по стар стил). Конкретен повод за нейното подписване са проверки от страна на Министерството на войната в някои от частите на българската армия, при които се констатира, „че на окопното дело не е погледнато с подобаваща сериозност“ и че „същото може да се каже и по отношение способите за предаването на заповеди, донесения и пр. в полето“ 4. В края на заповедта се разпорежда на всички началници „да обръщат особено внимание на този отдел от военното изкуство“ (военноинженерното – бел. М. З.) и „да разпоредят, щото приетите в нашата армия наставления и инструкции по окопното дело и сигнализация да се прилагат на практика, особено при бойните занятия на частите“.
Полковник Иван Пачев
В изпълнение на тази заповед временно изпълняващият длъжността началник на Военното училище полковник Иван Пачев на 26 февруари същата година подписва специална заповед по училището № 27 в обем почти три машинописни страници, с която заповядва редица мероприятия при обучението и занятията с юнкерите5.
Параграф първи от заповедта изцяло е следствие от упоменатата по-горе заповед по военното ведомство. В него се посочва значението от най-дълбока древност на военноинженерното изкуство при отбранителния бой. В същото време „…днес, след Руско-турската, Бурската, а най-вече след Руско-японската война то придобива още по-голямо значение дори и при настъпателния бой“6. Поради тази причина то следва да се изучава и използва от всички родове войски. „Лопатата – пише по-нататък в параграфа – се явява най-необходимата принадлежност към войнишкото снаряжение; нейното значение почти се равнява с това на пушката и затова е необходимо нейното широко применение и използуване“7.
В този параграф е отделено място и на въпросите за предаване на заповедите и разпорежданията като се подчертава, че вследствие на съвременното развитие на военното изкуство се изисква голяма бързина за тяхното предаване. Поради това полковник Пачев изисква от всички строеви офицери, преподаватели и инструктори от училището да обръщат особено внимание на тези въпроси, а командирите на роти да разпоредят използването на съответните наставления и инструкции при занятията на ротите във всяко време и на всяко място. „При това самата работа да се извършва с подобаваща сериозност, енергия, порядък и точност“8.
Като отчита сериозността на въпросите по инженерното оборудване, началникът на училището в параграф втори на заповедта назначава комисия с председател подполковник Силяновски и членове майор Йонков и капитан Хесапчиев, която да огледа училищния район и да избере място за устройване на постоянен полигон за практически занятия по фортификация и окопно дело с юнкерите. Нещо повече, комисията трябва за кратко време да разработи и представи план на полигона9.
Обучение с картечници в българското военно училище
С параграф трети полковник Пачев на практика доразвива заповедта по военното ведомство, като обръща внимание на новости, появили се в армиите и след Руско-японската война. Той засяга юнкерите от първи и втори специален клас.* На тях началникът на училището заповядва да изучат всички нововъведения по специалността си (автомобили, балони, аероплани, прожектори, картечници и пр.). Организацията на всичко това е възложена на инспектора на класовете посредством посещения в арсенали, казарми, складове или чрез докарване (пренасяне) в училището. Предвижда се всеки юнкер да се запознае с особеностите на другите специалности (артилерия, кавалерия, инженерни войски) с цел „да се развива „взаимната помощ“, която трябва да бъде присъща на образцовите и силно патриотични армии“10.
* В навечерието на Балканската война 1912 г. срокът на обучение в училището е три години, като в подготвителния клас почти изцяло се изучават общообразователни предмети, а в първия и втория специален клас – военни и военноспециални дисциплини.
В последния (четвърти) параграф началникът на училището, след като в армията се въвежда 8-мм картечница „Максим“, заповядва юнкерите от двата старши класа „да бъдат основателно запознати с въпросната картечница не само теоретически, но и практически, с което ще се даде възможност на новопроизведените офицери още от началото на своята служба с полза да изпълняват службата около картечницата и стрелбата с нея“11.
За целта той заповядва на капитан Мициев (офицер възпитател) да отговаря и за практическите занятия с картечницата, като я изучи и до 15 март представи план за обема на изучавания материал и програма за занятията с картечницата 12.
В заключение следва да се подчертае, че през следващите месеци във Военното училище се въвеждат и други новости в обучението на юнкерите както в техническо, така и в тактическо отношение. Това повишава тяхната бойна подготовка и допринася за активното им участие в боевете на българската армия в двете балкански войни.
Бележки:
1 История военного искусства. М., 1986, с. 52.
2 Пак там, с. 53.
3 ЦВА, ф.1, оп. 5, а.е. 372, л.111.
4 Пак там.
5 Пак там, ф.1521, оп. 1, а.е. 210, л.74-75.
6 Пак там, л. 74.
7 Златев, М. Военното училище в навечерието и по време на Балканските войни (1912-1913 г.). – В: 80 години от Балканските войни 1912-1913, С., 1995, с.28.
8 ЦВА, ф.1521, оп.1, а.е.210, л.74.
9 Пак там. По това време Военното училище се намира в София, днешния район на ВА „Г. С. Раковски“.
10 Златев, М. Военното училище в навечерието и по време …, с. 29.
11 ЦВА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 210, л. 75.
12 Пак там; Златев, М. Военното училище в навечерието и по време…, с. 29.
към начална страница “военно издателство”