БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ КАСКИ

БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ КАСКИ

Христо П. Дерменджиев

В нашата специализирана литература все още няма сериозни изследвания върху историята на българската военна униформа като цяло и на снаряжението към нея, нито върху униформата и снаряжението на шефските полкове от различните родове оръжие, на Лейбгвардейския конен полк, на Военноморските и на Военновъздушните сили, както и на някои специални подразделения.

В редица западноевропейски страни, а вече и в Русия съществуват не само специализирани издания в тази област, но и отделни списания, чиято основна тематика е военната униформа. Униформологията е наука, непозната у нас, а поради своята специфика, дори и в големите страни с вековни традиции специалистите се броят на пръсти. У нас тази огромна празнина тепърва ще трябва да бъде запълвана.

Настоящата статия е пръв опит за проучване на различните образци каски, които са били на въоръжение в българската армия.

Като предпазно въоръжение, шлемът е познат още от дълбока древност във Вавилон, Асирия и Египет, а в Европа се появява през Бронзовата епоха в Древна Гърция и по-късно в Древен Рим¹. През Средните векове с усъвършенстването на метателното и ударното оръжие шлемът се изработва вече от желязо, с или без забрало. През XVIII в. шлемовете окончателно са снети от въоръжение, като се запазват само в някои видове лека и тежка кавалерия – улани, драгуни, кирасири, и в гвардейските конни полкове на някои страни, но имат по-скоро парадно-церемониални, отколкото предпазни функции.

***

Подобни шлемове се използват около година и в българската войска след 1882 г., когато с Княжески указ 73 е разформирован корпусът на жандармерията и на негово място е сформиран драгунският корпус²– кавалерийско подразделение с военнополицейски функции. В униформата му са заимствани елементи от германски и руски улански полкове. Вместо с калпак, парадната униформа се носи с предпазен шлем, известен с руското наеменование „кивер“.

Ротмистер А. Бендерев с драгунска каска (кивер)

Киверът е изработван от черна лакирана кожа с класическия силует на улански шлем от XIX в. Горната част завършва във формата на пресечена пирамида с основата нагоре и с ръб напред. Ръбовете на пирамидата са кантовани със сребрист сърмен шнур, а горната й плоскост е покрита с червено сукно. Козирката е кожена, окантована с тесен месингов кант. Върху челната част е монтиран сребрист герб (голямата форма на държавния герб на Княжество България). Кокардата е елипсовидна, с българския трикольор, поставена е от лявата страна (с или без султан). Елипсовидната кокарда и сребристият подбрадник на кивера са същите, както и при гвардейския калпак. Киверът има и вариант, при който кокардата и султанът са отпред, а пресечената пирамида е обърната напред с една от стените, а не с ръб.

***

фиг.1

През втората половина на 1911 г. вече е взето решение за създаване на българска аеропланна военна авиация. На 17 януари 1912 г. е проведен изпит на офицерите, кандидати за пилоти. Издържалите изпита са изпратени на обучение в летателни школи, създадени към самолетните фабрики в Германия, Франция и Англия. „Комплектното летателно облекло“ бъдещите авиатори закупуват сами на място. Към облеклото се включват очила, пасмантон (боне, кожена шапка с наушници за предпазване от вятъра) и предпазна каска³. По време на Балканската война (1912-1913 г.) българските летци използват предпазни летателни шлемове германски и френски образец (фиг. 1). Шлемовете са със или без козирка, със силно издаден буфер по периферията, като при някои образци буфер е поставен и в горната част – от челото към тила. Отвътре шлемът е с подплата за омекотяване на удара. Към задната част е прикачена кожена престилка, която пази от вятър врата и ушите. Затяга се с кожен подбрадник.

***

Поради това, че в текста употребявам и двете думи – шлем и каска – се налага уточнение. Думата каска навлиза в българския език след 1946 г. чрез руския език. Думата е френска, с мавритано-испански произход и първоначалното й значение е череп, т.е. каската е втори, предпазен череп на войника. От 1917 до 1946 г. във всички български правилници за военната униформа се използва само думата шлем: „Шлем – по дадения образец.“⁴ или „Бойна шапка⁵ и шлем по дадените образци“⁶.

***

В Първата световна война Българската войска влиза облечена с новите униформи с цвят каки, въведени през 1915 г. Калпакът е премахнат и за всички родове войски остава само фуражката. С фуражки и кожените кайзерови шлемове влиза във войната и германската войска (фиг.2).

фиг.2

Още след първите бойни действия на Западния фронт е установено, че много от загубите са в резултат на поражения, които са тежки или смъртоносни само защото са в областта на главата – удари от летящи камъни и буци пръст в резултат на взривовете, рикушети, осколки и шрепнели с малка кинетична сила. Това налага бързо да бъде намерено решение за защита на главата.

Първи въвеждат металната каска французите, т.нар. каска „Адриан“ (фиг.3).

Разработени са и са въведени на въоръжение британските (фиг.4)

и германските каски. Русия закупува първоначално голям брой френски каски, а по-късно започва собствено производство по френския образец.

Германската каска М-1916 (фиг.5) превъзхожда останалите по редица показатели – качество и дебелина на стоманения лист, от който е щанцована, издръжливост при попадение върху нея на шрапнели, осколки и куршуми, когато това става под ъгъл, по-голям от 100°, а със своята дълбочина и силно издадена периферия тя защитава цялата глава и по-голямата част от врата и плещите. От двете страни са монтирани силно издадени навън отдушници („рогчета“), които служат за вентилация, но и за прикрепяне на забрало или допълнителни предпазни плочи в челната част (фиг.6). Отвътре каската е с кожена подплата (подшлемник), разположена на разстояние от горната част на каската, за да предпазва главата от измръзване или прегряване и да служи за омекотяване на ударите.

фиг.5 фиг.6

От вътрешната страна са прикачени и кожените ремъци на подбрадника, които се закопчават с желязна катарама. Германската каска впоследствие е използвана като изходен модел за каските на редица държави в Европа, Азия и Латинска Америка.

В българската войска през Първата световна война е въведена на въоръжение германската каска обр. 1916 г. Поради липсата на оборудване Софийският арсенал не е в състояние да започне нейното производство и Щабът на войската се задоволява само с онова, което се отпуска от германска страна, и което се оказва крайно недостатъчно. До края на войната въвеждането й е сравнително ограничено.

фиг.7

Първоначално върху българската каска не се поставя знак за национална принадлежност. По-късно по средата от дясната страна в щит с триъгълна (варяжка) форма и широк черен кант е разположен българският национален трицвет, наклонен по диагонал наляво (фиг.7).

***

След Първата световна война ограничителните клаузи на Ньойския договор, които тежко засягат българската войска и нейното въоръжение, се отразяват и върху възможността за разработка на нов модел усъвършенствана каска.

Едва през 1935 година започва разработката на проект за нова каска по задание на Министерството на войната. Към края на годината вече е готов първият образец на новия стоманен шлем, който в известен смисъл е подобен на описания по-горе германски шлем, но с някои съществени разлики – запазена е дълбочината, но е намалена широчината на периферията: от двете страни са поставени по един леко изпъкнал отдушник, ъгълът на заоблянето в горната част е увеличен, а от средата на челната до тилната част е оформен добре изразен издаден ръб, чиято цел е предизвикването на рикушети при попадения под ъгъл, по-голям от 90°. Периферията е кантована чрез подгъване навътре на канта. Коженият подшлемник и подбрадникът са аналогични на германския образец.

фиг.8

Така разработената каска е уникална по своята форма и няма аналог сред шлемовете, приети във всички останали армии. Отвън каската е оцветена в тъмнозелен цвят. От дясната страна е поставен щитът с националния трикольор (фиг.8).

В края на 1935 г. от Германия е внесена мощна преса с матриците за щанцоване на стоманени каски, които са изработени в съответствие с разработения образец. Цялото оборудване е предоставено за производство във Военната фабрика в Казанлък⁷.

фиг.9

През 1939 г. е разработен и наскоро след това въведен подобрен образец на същата каска – намелени са дълбочината и периферията, а подгънатият кант е премахнат. Каската е изработена от по-висококачествена стомана. Всичко останало е както при първия образец (фиг.9).

За парадната униформа на генералите, когато строят е с каски, е въведен силно олекотен образец от тънка стоманена ламарина, който външно по нищо не се отличава от стандартната каска⁸ (фиг.10).

фиг.10

Цар Борис Трети с олекотена парадна каска

През 1942 г. Министерството на войната внася съвсем ограничен брой каски от Германия, модел 1935 г., който по време на цялата война е на въоръжение във Вермахта. За своето време тази каска е с най-добри показатели. На внесените у нас каски е премахнат германският отличителен знак, но липсват сведения, дали тя е с характерния за българската каска цвят и дали отстрани е поставен щитът с българския национален трицвет. Каската е снета от въоръжение веднага след приключването на войната през пролетта на 1945 г. и унищожена (фиг.11).

фиг.11 Награждаване на български войници от Бронираната бригада (1944 г.) Крайният в дясно с германска каска М-1935

Старият образец български каски остават за доизносване и в края на 40-те, началото на 50-те години са снети окончателно от въоръжение. Образецът 1939 г. все още се използва в Българската армия.

***

На 28 юли 1934 г. със строго поверителна заповед № 78 е обявено създаването на Въздушни войски⁹. Осем години по-късно, с поверителна Заповед № 46 от 12 март 1942 г. командващия Въздушните на Негово Величество войски обявява организацията на Въздушните войски по мирновременните щатове, според която се създава „една парашутна рота, която да бъде основа за бъдещите парашутни и десантни части.“¹⁰

Първоначалната подготовка на бъдещите парашутисти и инструктори се извършва в германски школи. Още през 1938 г. Въздушното министерство на Германия изразява готовност не само да обучава в своите части млади български летци, но и „да даде пълното си съдействие по отношение на материалното снабдяване на българските въздушни сили в името на бойното ни другарство.“¹¹

Български парашутист (1943) с германска парашутна каска М-1937. Върху каската личи знакът на Луфтвафе. На заден план се вижда поставеният отдясно на каските български трикольор

Парашутната рота, която по-късно се развръща в парашутна дружина, е оборудвана с германско облекло и снаряжение. В случая за нас представлява интерес само каската. По своята конструкция тя се различава напълно от възприетата в сухопътните войски. Парашутната каска, модел 1937 г., е стоманена, с форма на леко издута полусфера и без издадена към челото и тила периферна част. Оцветена е в тъмнозелено. Отвътре каската е с цял кожен подшлемник, с отвори за вентилация, обхващащ главата. Между подшлемника и каската са поставени уплътнения от корк или пореста гума за омекотяване при удар. Подбрадникът е кожен. На дясната страна е поставен българският отличителен знак (трикольорен щит), а отляво е запазен и отличителният знак на луфтвафе. Към каската има и камуфлажно платнено облекло в една и съща разцветка с винтягата. (фиг.12)

Още при пристигането на парашутната дружина на фронта (началото на октомври 1944 г.), тъй като има опасност да бъде разпознавана като немска част, е разпоредено парашутните каски да се заменят с общовойскови български, а зелените немски клинове – с тъмносини български, за да се избегнат грешки.

След войната каската е използвана още няколко години за учебно-тренировъчни цели. Въздушно-десантните части в БНА след 1950 г. не са екипирани със специални каски. Скоковете се извършват с бонета или шлемофони, подобни на танкистките.

фиг.13

През 70-те год. са доставени чехословашки пластмасови предпазни шлемове (стандартни, мотоциклетни), които и досега се използват при обучението, но не са на почит сред парашутистите (фиг.13).

***

На 1 март 1935 г. е създадена първата българска бронетанкова част – една рота „бойни коли“, въоръжена с доставените от Италия 14 танкети „Каро Велоче“ – CV 3/33, произведени от „Ансалдо-Фиат“. Три години по-късно е сформирана и втора танкова рота, въоръжена с доставени от Великобритания 6-тонни танкове „Викърс-Армстронг“ (еднокупулни).

Заедно с танкетите е внесена от Италия екипировка за броневаците, включваща и танков предпазен шлем, тъй като тясното пространство и стърчащите метални части във вътрешността на танка, вибрациите и силното друсане създават постоянна опасност от нараняване на главата. Италианският танков шлем е от пресована укрепена кожа с полусферична форма, с предпазен пръстеновиден буфер по външната периферия и кожена престилка, покриваща врата отстрани и отзад. В областта на ушите има отвори с кожени капаци, които могат да се затварят със секретно копче (фиг.14). През 30-те години в германските танкови войски сащо е използван предпазен шлем, вграден в униформена барета, но към началото на войната е изоставен, тъй като прави горещината в танка непоносима (фиг.15). С разрастването на българските бронетанкови войски (през октомври 1943 г. е сформирана Бронираната бригада) и с развитието им по немски образец и с немска материална част италианският шлем излиза от употреба. В периода на Втората световна война българските танкисти не използват предпазни средства за глава.

фиг.14 фиг.15 фиг.16

След 1945 г. започва превъоръжаването на бронетанковите войски изключително със съветска техника. Въведени са кожени и брезентови шлемофони съветски образец, които в различни модификации, са на въоръжение и до днес (фиг.16).

***

През 1941 г. във връзка с въздушните бомбардировки над страната е актуализиран правилникът за военизираното формирование „Противовъздушна и химическа защита“, което се ръководи от мобилизирани запасни офицери и подофицери.¹² Личният състав на Противовъздушна и химическа защита няма униформа, а носи цивилно облекло, но с каски за предпазване на главата от падащи предмети, когато стане необходимо да се влиза в запалени или разрушени по време на бомбардировките сгради.

фиг.17

Каските са внесени от Германия и се отличават с характерната извивка на периферията, която е съвсем различна от тази при бойната каска. От двете страни има по две двойки решетести отдушници. Отвътре е подплатена с кожа и има подбрадник, както е и при бойната каска. Отвън е оцветена тъмносиво. От дясната страна, между двата отдушника е поставен знакът на Противовъздушна и химическа защита: щитът е с видоизменена триъгълна форма – в горната част в поле на син фон с бели черно кантовани букви изписана абревиатурата „ПВХЗ“; под синьото поле щитът е скосен от ляво на дясно – в дясната част е българският национален трицвет, а в лявата цветовете на Противовъздушна и химическа защита – черно – жълто – черно: върху двете полета е наложена малката форма на държавния герб на Царство България – върху червено поле изправен, обърнат надясно, въоръжен и коронован лъв (фиг.17).

***

От 1945 г. започва тоталната подмяна на традиционната българска военна символика с тази, възприета в съветската армия. Върху каските за известно време е запазен щитът с трикольора от дясната страна, но с две съществени изменения – променена е формата на щита, а кантът вместо непрекъснат е нанесен с едър щрих; трикольорът, вместо по диагонал, е поставен водоравно, с което е нарушен един основен принцип в българската военна символика трикольорът винаги да се поставя по левия диагонал, за разлика от гражданската, където той винаги е хоризонтален. Отпред е поставена малка червена звезда (фиг.18). Новият трикольорен щит е въведен и като боен знак върху танковете в състава на Първа българска армия през 1945 г.

***

Към края на 60-те години е въведен нов модел каска, който в общи линии е разработен на базата на съветската каска образец 1940 г., но с известна промяна в силуета (фиг.19). По същото време правят своите разработки на нови образци каски и останалите страни, членки на Варшавския договор. Върху челната част на новата каска е поставена червената петолъчна звезда, като в един период от време нейният размер е увеличен неимоверно много.

фиг.19

В средата на 70-те години е въведена каска със специална окраска само за военните регулировчици – цялата е оцветена в бяло, за да се вижда отдалеч, а на челната и тилната част в кръг е поставен хоризонтално българският национален трицвет и върху него голяма буква „Р“ (Регулировчик), изписана с черна боя. Каската се ползва и до днес (фиг.20).

***

Падането на тоталитарния режим в края на 1989 г. води бързо до отпадането на цялата комунистическа символика в Българската армия като червената петолъчна звезда от челната част на каската също е заличена. По инициатива на някои от офицерите и командирите на гарнизони е възстановен старият триъгълен щит с диагонално разположения национален трицвет. На места обаче самоинициативата води до недомислия. В някои гарнизони върху челната част на каските с помощта на шаблон е щампован с боя голям жълт лъв с изображение, взето от печата на В. Левски, а не утвърденото с министерска заповед. Когато каската е без маскировъчен калъф, този лъв отдалеч се вижда като ярко петно и се превръща в чудесна мишена за всеки снайперист. В случая се е получил и един невероятен парадокс – поради недоглеждане върху едни от каските лъвът е обърнат надясно, а върху други – наляво, което е абсолютно недопустимо, когато става въпрос за символика, която се използва в армията.

Тук се докосваме до проблема за съществуващата тенденция върху военните униформи да се поставят различни значки и комбинации от знаци, без това да е регламентирано по съответния ред. Но това е друга тема...

След приемането на новия държавен герб върху каските отпред се щампова с бяла боя коронован лъв с утвърденото изображение (фиг.21).

***

И двата вида каски, които все още влизат в основното снаряжение на Българската армия (М-1939 и обр. от 60-те год.) отдавна са морално остарели и непригодни да противостоят на съвременните стрелкови оръжия с мощни боеприпаси. Във всички модерни армии вече отдавна са въведени каски, изработени от композитни сплави, осигуряващи адекватна защита, като някои от тях са снабдени и с противокуршумно забрало.

фиг.22

В момента, все още само за личния състав, подготвящ се за мисии и за контингентите ни в чужбина е въведена кевларена бойна каска (БК-4) с вариант и за слушалки (фиг.22). Каската е преминала необходимите изпитания за балистична защита по стандартите на НАТО (STANAG 2920), тежи 1.45 кг. (размер M) и 1.55 кг (размер L ). Произвежда се от хърватската фирма „Шестан-Буш“ от материала арамид тварон със специално ABS покритие. Има съвременна система за окачване (подшлемник и подбрадник). За БА каските са в зелен цвят, без отличителни знаци. Носят се и с маскировъчни калъфи в утвърдените окраски.

Бележки:

¹ Muller, Н. Europaеische Helme, Berlin, 1984, S. 9.

² Укази, заповеди и циркуляри по Военното ведомство за 1882 г.

³ Цаков, Ц. Балканските орли. С., 1981,
с. 59.

⁴ Височайши Указ № 22 от 8 ноември 1936 г., с който е одобрен „Правилник за формата на облеклото във войската“,

с. 33.

⁵ Става въпрос за т.нар. „крумовка“.

⁶ Пак там, с. 45, 53, 55, 58, 60.

⁷През 1987 г. пресата е извадена от производство и предадена на Вторични суровини за претопяване.

⁸ През 2000 г. между предметите в дарението, направено от името на Царица Йоанна на Националния исторически музей е и олекотената парадна каска на цар Борис III, с която той участва на парадите от 1937 до 1943 г. (Акт за приемане № I 6253 от 08.09.2000 г.)

⁹ ЦВА, ф. 1049, оп. 1, а.е. 90, л. 137. Оригинал. Машинопис.

¹⁰ ЦВА, ф. 1049, оп. 1, а.е. 151, л. 41–46. Препис. Циклостил. Документът е заверен с подпис и печат с държавния герб в средата, около него надпис: „ВЪЗДУШНИ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ВОЙСКИ“.

¹¹ ЦВА, ф. 316, оп. 1, а.е. 138, л. 380. Оригинал. Машинопис.

¹² Правилникът е публикуван в Държавен вестник, бр. 88 от 22 април 1937 г. Противовъздушна и химическа защита е на пряко подчинение на щаба на Въздушни войски.

към начална страница “военно издателство”

към “военноисторически сборник”

към съдържание вис бр.2.2004 .