към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
Генерал на две армии
(рецензия)
Е л д ъ р о в, С в.
Генерал Иван Цончев. Биография на два живота.
Военно издателство, С., 2003, 164 с.
Името на генерал-майор Иван Стефанов Цончев е известно на всеки, който се интересува не само от българската военна история, но и от миналото и съдбата на българите от Македония и Одринска Тракия, останали по силата на Берлинския договор от 1878 г. под чужда власт. Посветил отрано живота си на военната кариера, в своя кратък, едва 51-годишен живот, ген.Цончев съумява да вземе участие в две войни – като опълченец в Руско-турската от 1877–1878 г. и като офицер в Сръбско-българската от 1885 г., и в две въстания – в Горноджумайското от 1902 г. и в Илинденско-Преображенското от 1903 г., да достигне сравнително млад до върховете на военната кариера, а едва 41-годишен – и до висшето военно звание генерал-майор.
Но той е не само виден офицер, военачалник и първостроител на Българската армия в годините след Освобождението от 1878 г., а и изтъкнат деец на македоно-тракийското освободително движение, което концентрира усилията на българите от двете поробени области в решителната борба, която те повеждат в края на ХIХ и първите години на ХХ век. Името на бъдещия генерал се среща и сред имената на членовете на тайната офицерска организация – Българските освободителни братства; впоследствие той оглавява ръководния орган на легалната Македоно-одринска организация в Княжество България - Върховния македоно-одрински комитет, а идеите му за организирането на въстание в Македония и Тракия залягат в общия план на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за провеждането на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г.
Независимо от огромните военни и революционни заслуги на ген. Цончев обаче, в продължение на дълги години името му беше потънало в незаслужено забвение, а историческата наука не бе направила почти нищо, за да популяризира името на този голям български патриот. Нещо повече, дори в случаите, когато той така или иначе трябваше да бъде споменаван, това почти винаги ставаше в негативен план, при това неизменно съпровождано с подобни негативни епитети и оценки.
В този смисъл приятно изключение представлява отпечатаната напоследък във Военно издателство монография „Генерал Иван Цончев. Биография на два живота“1. Авторът - докторът на историческите науки Светлозар Елдъров, е старши научен сътрудник I степен в Института по балканистика на БАН и в продължение на почти четвърт век се занимава не само с проблематика, свързана с взаимоотношенията между балканските държави, но и с проблеми на военната история на България, както и на националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи от края на XIX и началото на XX век.
Книгата се състои от предговор, две части, епилог и списък на ползваната литература. Двете диаметрални дейности от живота на ген. Иван Цончев – военната му кариера и участието му в освободителното движение в Македония и Тракия, са дали основание на ст.н.с. Елдъров да ги обособи в двете части на изложението тъкмо по този начин – като офицер и като революционер. Те са построени по аналогичен начин – всяка от тях съдържа по пет параграфа, отразяващи основните моменти от житейския път на генерала и включени съобразно съдържанието им в съответната глава.
Много интересен, но и почти напълно неизвестен за читателската аудитория е първият период от живота на бъдещия генерал. Малцина знаят, че освен в Горноджумайското въстание от 1902 г. Цончев е тежко раняван и през Сръбско-българската война от 1885 г., за което е награден с четвъртата степен на най-високата и престижна военна награда през тези години - военния орден „За храброст“. Едновременно с това, до края на кариерата си на кадрови офицер (1 февруари 1901 г.), когато подава оставка, за да посвети следващите години от своя живот изцяло на борбата за освобождението на Македония и Тракия, Иван Цончев е неизменно сред първостроителите на Българската армия. Служи в Лом, Берковица и Ловеч, в Шумен, София и Видин, като заема последователно длъжностите на казничей (домакин), субалтер (младши) офицер, командир на рота, дружина и полк, за да бъде назначен през 1899 г. за командир на бригада, а заедно с това - и за началник на бригадно военно окръжие и комендант на Видинската крепост.
Едновременно с огромната си дейност, свързана с изграждането на армията на възстановената българска държава в годините след Освобождението от 1878 г., Ив.Цончев участва в ликвидирането на разбойничеството в Североизточна България през 1880 г. и в потушаването на русофилските бунтове през 1887 г., член е на Военен съд през 80-те и 90-те години и на управителния съвет на Емерителната каса през 1892 г., участва в написването на „Устав за полската служба във войската“ през 1895 г., извършва строителна дейност в гарнизоните, в които служи, и др. Разбира се, Ив. Цончев отделя време и за повишаване на военната си квалификация по време на пребиваването си в Русия и Италия.
И ако все пак за богатата и разнообразна дейност на генерала в армията (отразена в първата част на книгата) досега не беше известно особено много, то за изявите му на участник и ръководен деец в македоно-одринското освободително движение, независимо от превратните оценки, които са им давани, се знае напълно достатъчно.
Независимо от това ст.н.с. Елдъров хвърля обилна светлина върху дейността на ген. Цончев и във втората част на биографичния си труд. Освен че разкрива важни и малко известни факти за неговото място и роля на попрището на революционната борба (напр. за възникването на Македоно-одринската тайна революционна организация през 1905 г.), а и интересни детайли за цялостното му участие в революционното дело, авторът представя безпристрастно и критично образа на военнослужещия и революционера ген. Иван Цончев, който според думите му „докрай остава верен на своята клетва, на своя служебен и на своя патриотичен дълг“ (с.158). И допълва: „Макар и противоречиво, неговото дело рано или късно ще намери своето истинско място в българската история, в която той е не само участник и неин творец“ – оценка, с която не можем да не се съгласим.
Книгата е един безспорен успех за нейния автор ст.н.с. Светлозар Елдъров, а едновременно с това и отлично попадение на Военното издателство. Тя би трябвало да бъде прочетена от всеки, който се интересува не само от историята на българското националосвободително движение в Македония и Тракия, но преди всичко от българската военна история.
1 Е л д ъ р о в, С в. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. С., 2003, 164 с.
Тодор Петров ст.н.с. д-р
към начална страница “военно издателство”