към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
Уникати от НВИМ
Мундир и аксесоари на шефа
на 9 пловдивски пехотен полк
Даниела Цанкова-Ганчева
В българската армия след 1879 г. се въвежда почетната длъжност – шеф на полк. Шефове на полкове могат да са: управляващият владетел, членове на неговото семейство или на европейските династии.
През 1888 г. княгиня Клементина1 е провъзгласена от княз Фердинанд I за шеф на 9-и пловдивски пеши (по късно пехотен) полк. Провъзгласяването става тържествено на бал във военния клуб във Филипопол (Пловдив). Княгинята поздравява своя полк, пожелава му щастие и заявява, че дарява на полка 30 000 френски франка, за разноски по смяната на униформите2, които до този момент се шият по образец на пехотният български мундир от 1879 г.3 . Освен парите за смяна на униформите, княгинята дарява на полка си сребърни съдове – подноси, чинии, чаши и др., украсени с нейния вензел. 
Те се използват от офицерите при тържествени случаи – офицерски балове, тържествени обяди и вечери по повод големи църковни и военни празници. Граф дьо Бурболон4 описва това събитие в писмата до майка си „Вчера5 присъствах на една от ония внушителни церемонии, които ви карат да се „превъзнасяте“ на каквато и ширина се намирате. Князът назначи майка си за командващ 9-и пловдивски пехотен полк (сигурно знаеш, че в чужбина в страните с монархии на владетелките и принцовете се поверяват полкове) и княгинята официално прие командването на полка, който ще носи името є, цветовете й (синьото на Франция) и монограма є... Князът, след като прие проверката на безупречно строения полк... отдаде чест на майка си... Тези неща ви връщат в друг век“6. Своята радост и удоволствие от това , княгиня Клементина споделя с кралица Виктория. „Аз дадох обяд7 на полка, който носи моето име. Аз говорих на български за здравето на полка“8.
Княгиня Клементина има привилегията при особено тържествени случаи – при военни паради и прегледи на полка, да носи униформата му. В Националния военноисторически музей се съхранява този мундир.
Мундирът при офицерската униформа е носител на основната идея и промени в нея. При него е събрана главната отлика в облеклото между отделните родове войски. Представеният мундир9 е ушит според Заповед № 183 от 1890 г.10, изработен е от синьо английско сукно с копринена подплата. Двуреден е с два реда по шест копчета. Двуборден с дъговидно изрязване около врата, втален, с разширени поли с клапани отзад, с копчета и кантове. Копчетата са позлатени, украсени са с гравиран изправен коронован лъв, произведени са в Санкт Петербург във фабриката „Копейкин“. Яката му е права, от приборно сукно, с извезан кант от сребърно шитьо, отпред се образуват 2 кръга – тази бродерия се използва при мундирите на шефските полкове от края на ХIХ в. в България, кръгът е универсален символ за цялост, сила и приемственост. Кантовете и приборното сукно са светлосини. Към яката е прикачена бяла бродирана с фин ажур памучна якичка. Клапаните на ръкавите са прави с кант от приборното сукно, с правоъгълен петлик, сребърно шитьо, черен кант с по две позлатени копчета и едно отдолу. Пагоните са от златно генералско 
шитьо със сребърна цифра – „9“. Златото и среброто символизират слънцето и луната – божествената сила и просветлението11. Цветовете на мундира – тъмно и светлосиньо са символи на вярност и постоянство – девизът на кобурггската династия.
Любопитното при този мундир е, че в полите му са пришити 4 елипсовидни муски (срещу уроки и зли очи). Те показват вярата на княгинята в езотеризма. Княгинята е дете на ХIХ в. – столетие характерно с увлеченията по окултните науки. Вероятно тя е била и суеверна.
От хилядите мундири, които съхранява Националния военноисторически музей, само този има такива муски.
Към парадната офицерска форма е съхранен и чапракът от 9-и Пловдивски пехотен полк. Изработен е от тъмносиньо мундирно сукно със син кант, с присвоения за полка коронован вензел „К„12.
Офицери от 9-и Пловдивски полк
Бележки
1 Княгиня Клементина (1817–1907 г.) е дъщеря на френския крал Луи Филип и принцеса Мария Амалия, майка е на цар Фердинанд I.
2 Пашанко Димитров. Баба Клементина, С.1994 г., с. 92.
3 съобразен с МЗ 110/24. 12.1879 г.
4 личен секретар на княз Фердинанд I на служба в българския дворец 17 години.
5 29.01. 1888 г.
6 Граф Робер дьо Бурболон. Български дневници, С.1995 г. , с. 83, 84.
7 По повод Великденските празници – 6. 05. 1891 г.
8 Писмо до кралица Виктория– 6. 05. 1891 г. Филипопол Пашанко Димитров, цит съчинение, с. 126.
9Национален военноисторически музей , колекция униформи VI-Б-43
10 Хрусанов, Иван, Систематически сборник на законите, заповедите и циркулярите по военното ведомство 1877/8-1901, С., 1901, с. 2057.
11 Купър, Д. Илюстрована енциклопедия на традиционните символи. С., 1993; Приор, Ж. Универсалните символи. С., 1993.
12Хрусанов Иван, Систематически сборник на законите, заповедите и циркулярите по военното ведомство 1901–1907, С., 1908 , с. 1775.
към начална страница “военно издателство”