Димитър Тангълов

Единственото градиво за историята на българското въздухоплаване¹ през Балканската война досега бяха писмените извори. И дълго време – предимно спомените на един от първите пилоти, които изобилстват от фактологически грешки и егоцентризъм. В печата се срещаха и ограничен брой фотографски снимки. Препечатвани от чуждестранния печат дори без придружаващите ги текстове, те служеха единствено за илюстрации, но не и за исторически извори.

Използването на двете рисунки, за които става дума по-долу, представлява нова, неизползвана досега у нас форма на извори за нашето въздухоплаване. Понеже по своя характер тя дава неограничена възможност за субективизъм от страна на авторите си, налага се към всяка от рисунките да се подхожда внимателно и критично, да се анализират и сравняват те с писмените (предимно архивни) извори.

ПЪРВАТА РИСУНКА е публикувана в германското списание “Илюстрирте цайтунг” – Лайпциг на 28/15.11.1912 г.². На нея са нарисувани два самолета (биплан и моноплан) и един сферичен балон. Придружаващият я текст в превод на български гласи: “Балканската война. Разузнавателен полет на български военни летателни апарати над Адрианопол³, гледани от височините край Кемал⁴. Според оригинална рисунка на нашия специален пратеник – художник на фронта Ото фон дер Вел⁵”. Неговото име се чете и на рисунката.

Отразява ли тази рисунка реален полет на изобразените на нея летателни апарати, или е плод на въображението на художника? Основание за съмнение, че авторът е очевидец на този полет, ни дава обстоятелството, че името му, както и на друго лице от същата редакция не фигурира в списъка на акредитираните към българската армия кореспонденти⁶. Друг автор, без да посочва откъде черпи тази информация, твърди, че Ото фон дер Вел действително е бил пратеник на “Илюстрирте цайтунг”, но е заминал по-късно от колегите си на фронта⁷.

Изобразените на рисунката летателни апарати и наименованията на Одрин и с. Кемал в придружителния текст свидетелстват, че рисунката отразява летателни апарати на Първо аеропланно и на Балонното отделение, придадени на обсаждащата Одрин Втора армия. Датировката на тези полети трябва да се търси между 15–16/28–29.10.1912 г. (датите на първите полети на балона и самолетите на тези отделения и пристигането на акредитираните към тази армия кореспонденти), от една страна, а от друга – 28/15.11.1912 г. (датата на публикацията на рисунката). Проверката в архивите на двете отделения⁸ показва, че два самолета с изобразените на рисунката конструкции и сферичния балон (“София-1”) са били във въздуха в един и същи ден само на 18/31.10.1912 г. Нещо повече – на тази дата трите летателни апарата са били във въздуха и по едно и също време. Самолетът биплан е излетял в 10,30 ч., монопланът – в 11 ч., а балонът е бил във въздуха от 10,30 до 16 ч.

Със самолета биплан (“Албатрос”) летят поручиците Радул Милков (пилот) и Продан Таракчиев (наблюдател). Малко известно е, че те е трябвало да летят по маршрут Свиленград–Одрин–Бунархисар–Виза, за да влязат в разпореждане на Съединените 1-ва и 3-та армия, но са се върнали поради “силно въздушно течение”⁹.

Това е бил първият опит да се изпрати самолет в помощ на настъпващите към Цариград български армии. Със самолета моноплан (“Блерио”) лети руският пилот Тимофей Ефимов. Той е в България, за да монтира, облети и предаде закупени от Русия самолети. Това е първият му и единствен боен полет, който не е бил длъжен да извърши. По време на този полет за първи път през войната той хвърля над Одрин връзка позиви на турски език, в които се призовават турските войници да се предадат, за да не се пролива повече кръв. От балкона наблюдения прави началникът на отделението капитан Йордан Казанджиев. При това издигане от балона за първи път е направен опит да се фотографира Одрин от въздуха¹⁰.

ВТОРАТА РИСУНКА е публикувана в английското списание “График” – Лондон на 30/17.11.1912 г., с. 836–837. На преден план вдясно е нарисуван сферичен балон, на който с кирилица е написано “СОФИЯ”. Това е балонът, който се вижда и на първата рисунка. Той е придържан към земята от група войници. На заден план, на фона на небето, се вижда дирижабъл. Над рисунката е напечатано: “Драма във въздуха: турците обстрелват със снаряди български дирижабъл над Адрианопол”. Под рисунката има друг текст: “Нашият специален кореспондент на фронта, описвайки обсадата на Адрианопол, където 40 000 турци удържат със седмици срещу българите, пише: “Докато наблюдавах облаците дим от обсадните оръдия, нещо примигна и проблесна отляво на четирите високи минарета на голямата джамия на Адрианопол¹¹. Това беше гладката коприна на въздушен кораб, който се издигаше бавно и постепенно на значителна височина, въпреки че, мисля, беше вързан в единия край. Той се издигна необезпокояван – което продължи около десет минути. След това внезапно се чу страхотен трясък и един снаряд избухна отляво на въпросния кораб. Стори ми се, че крехкият съд беше пропаднал и изчезнал в нищото. Но след няколко секунди, когато димът се разнесе, аз видях въздушния кораб все още стабилен над земята, недокоснат от тази смъртоносна машина. В продължение на един час снаряди се издигаха без прекъсване около въздушния кораб, опитвайки се да го свалят от неговата висока наблюдателна позиция, но никога не го улучиха. Огънят на българите също така беше направляван и от привързан балон, видим на преден план. Нарисувано от Франк Дед, Р., И., от скица на Филип Гибс, наш специален кореспондент при българската армия”¹². На рисунката е изписано само името на Франк Дед.

Тук срещаме широко използвана през войната практика: скици, направени от акредитирани към българската армия чуждестранни кореспонденти, да се дорисуват в редакцията от професионални художници¹³.При тази процедура не е изключено да се допуснат грешки. Може би плод на такава грешка е разминаването между изобразените на рисунката летателни апарати и придружаващият я текст. В рисунката тежестта пада върху сферичния балон, а в текста – на дирижабъла. В авторския текст мистър Гибс говори само за летателен апарат, който той нарича “airship” (въздушен кораб), а редакцията на “График” – за “дирижабъл”. Терминът “airship” освен въздушен кораб на английския език означава и дирижабъл. Ето защо редакцията не е обърнала внимание на една подробност, която Гибс изказва: Че може би корабът “беше вързан в един край”. А общоизвестно е, че се привързват само неуправляемите балони.

Дали в случая турската артилерия е обстрелвала дирижабъл или привързан балон няма значение, защото през Балканската война България не е разполагала както с дирижабъл, така и с втори изправен привързан балон. А на рисунката вече има един такъв. Следователно тази рисунка не може да бъде смятана за исторически извор за българското въздухоплаване. Единственият й принос е, че на нея срещаме изображение на български балон “София-1”.

Присъствието на дирижабъла и липсата на други подробности не ни дават възможност за по-точна датировка на рисунката извън рамковите дати: 15–16/28–29.10.–30.10./17.11.1912 г.

Бележки

¹ Обобщаващо понятие за балони и самолети.

² Тук и по-нататък по-голямата с 13 дни дата е по Григорианския (нов стил), а по-малката – по Юлианския (стар стил) календар. Прибягваме до тази комбинация, защото в страните, където са публикувани рисунките, се използва Григорианския календар, а в България по това време – Юлианския календар.

³ Одрин.

⁴ Село северозападно от Одрин, непосредствено зад разположението на българските войски. Тук от 16/29.10.1912 г. се издига балонът.

⁵ Превод на Д. Вачева.

⁶ Лефтеров, Хр. Балканската война по дневника на Цензурната секция при Щаба на действащата армия. Спомени и документи. С., ВИ, 1938.

⁷ Шипчанов, Ив. Вестители на бойната слава (военните кореспонденти през Балканската война 1912–1913). С., ВИ, 1938.

⁸ ЦВА, ф. 1050, оп. 7, а.е. 2, л. 5–5; пак там, оп. 2, а.е. 35, л. 4.

⁹ Пак там, ф. 40, оп. 2, а.е. 265, л. 44 –45; ф. 317, оп. 7, а.е. 7, л. 21.

¹⁰ Пак там, ф. 1050, оп. 2, а.е. 35, л. 4.

¹¹ Джамията “Султан Селим” или “Селимие.

¹² Превод на М. Тангълов.

¹³ Вж Шипчанов, Ив. Цит. съч., 154–156.

към начална страница “военно издателство”

към “военноисторически сборник”

към съдържание вис бр.3. 2004.