към начална страница “военно издателство”

към “военноисторически сборник”

към съдържание вис бр.3. 2004.

1939: Годината на началото

 

Румен Николов, ст.н.с., д-р

 

 

На 20 август 1939 г. в Кремъл се получава телеграма от Хитлер, адресирана лично до Сталин. В нея фюрерът настоява двете държави да не губят повече време, след като вече са решили да установят “нови отношения помежду си” и предлага на съветската страна да приеме спешно германския министър на външните работи, който е оторизиран да подпише договор за ненападение между СССР и Третия райх. На следващия ден Сталин дава своето съгласие, като в ответна телеграма подчертава, че: “Народите на нашите страни се нуждаят от мирни взаимоотношения. Съгласието на германското правителство да сключи пакт за ненападение създава фундамент за премахване на политическото напрежение и установяване на мир и сътрудничество между нашите страни.”

Йоахим фон Рибентроп веднага отлита за Москва, където заедно със съветския му колега Вячеслав Молотов на 23 август полагат подписите си под съвместния документ и съпровождащ го поверителен протокол, който фиксира сферите на влияние на двете тоталитарни свръхдържави. В него се уговаря, че при настъпване на “териториално-политически промени” в балтийските държави (Финландия, Естония, Латвия, Литва) разделителната линия между сферите на интересите на Германия и СССР ще преминава по северната граница на Литва. Допълнително се уточнява, че при евентуални “териториално-политически промени” в Полша границата между германските и съветските сфери на интереси ще преминава примерно по линията на реките Нарев, Висла и Сан.

 

 

 

С това на практика пътят към войната е открит и тя се превръща в непредотвратима неизбежност....

Планът на Германия за война срещу Полша (Fall Weiss) e разработен във всичките му детайли още през пролетта на 1939 г. Той предвижда нападението да бъде осъществено от две войскови групировки.

Армейска група (Heeresgruppe) "Юг" в състав от три армии (14-а, 10-а и 8-а) и под командването генерал-полковник Герд фон Рундщед трябва да настъпи от района на Силезия по направление на Варшава, да разгроми позиционираните срещу нея полски войски и да форсира Висла от двете страни, обкръжавайки полската столица. След което във взаимодействие с армейска група "Север" да унищожи и изолираните остатъци от полската армия в западните райони на страната. За целта на 14-та армия (на генерал-полковник В. Лист), настъпваща по южния фланг на армейската група, е възложено да  разпръсне полските части в източните райони на Горна Силезия, а след това да развие успеха си, настъпвайки по направление на Краков. Главният удар по Варшавското направление трябва да бъде нанесен от 10-а армия под командването на генерал-полковник В. фон Райхенау, която разполага с голямо количество танкови и моторизирани части. На 8-а армия (с командващ генерал-полковник Й. Бласковиц) е заповядано да настъпва към Лодз, осигурявайки левия фланг на стремително настъпващата 10-а армия.

 

 Първите залпове на Втората световна война

 

В армейска група "Север" под командването на генерал-полковник Ф. фон Бок са включени 4-та и 3-та армия. Нейната задача е да разгроми противника, отбраняващ се северно от Висла и след това във взаимодействие с армейска група "Юг" да обкръжи и унищожи полските войски в западната част на Полша. За тази цел 4-та армия (на генерал-полковник Г. фон Клюге) трябва да настъпи от Източна Померания, да премине на източния бряг на Висла и да напредне на югоизток.
Задача на 3-та армия (на генерал-полковник Г. фон Кюхлер) е да пробие в полската отбрана по р. Нарев и да настъпи към Варшава.

Общо за настъплението срещу Полша са развърнати 62 дивизии (от които 7 танкови и 4 моторизирани), около 2800 танка и 2 въздушни флота с 2000 самолета. Или близо 1,6 млн. войници.

Полша е в състояние да противопостави на Вермахта около милион бойци – 37 пехотни дивизии, 11 кавалерийски бригади, 870 танка и около 770 самолета.

 

  Полска бронирана част (1939 г.)

 

Полското командване поставя на своите въоръжени сили (7 армии, по численост всяка съответстаща на германски корпус) нереална задача – да удържат цялата територия на страната, а против Източна Пруссия даже да предприемат настъпателни действия.
Отбраната на южната граница на Полша е възложена на армия „Карпати”, разположена между Тарнув и Лвов. В района на Ченстохов е развърната армия "Краков", която трябва да отбранява Горна Силезия и във взаимодействие с армия "Лодз" да възпре придвижването на германските части към Варшава. За допълнителна защита на столицата зад тях е разположена армия "Прусия". В райна на Познан е развърната едноименната армия, от която се очаква да нанесе флангов удар по германските войски, настъпващи от Померания и Силезия.  Усилената армия “Модлин” заема позиции за отбрана по  границата с Източна Прусия, а армия “Поморжйе” прегражда данцигския коридор. В това разположение на силите прозира амбициозното намерение на полското командване да нанесе удар по сходящи  се направления срещу германските войски в Източна Прусия.

Рано сутринта на 1 септември 1939 г. (използвайки за повод т.нар. “Глайвицки инцидент” – провокация, организирана от немските спецслужби) въоръжените сили на Третия райх започват активни военни действия против Полша. Още през първите часове на войната Луфтвафе практически унищожава слабите полски ВВС и осигурява прикритие от въздуха на нахлуващите германски сухопътни части. Те помитат граничната отбрана на противника и обръщат в бягство полските прикриващи части, нанасяйки им значителни загуби.

Бронираният юмрук на настъпващите сили на Вермахта (10-а армия)  още на 2 септември форсира р. Варта, след което се устремява към Варшава и Радом. На 5 септември нейните челни отряди са вече на 60 км югозападно от полската столица. За същите тези няколко дни 3-та и 4-та армия от армейска група "Север", макар и срещнали упорита съпротива, достигат до реките Висла и Нарев и след форсирането им излизат на оперативен простор.

Стъписано от светкавичния развой на бойните действия, полското правителство на 6 септември напуска столицата, а десет дни по-късно и държавата, прехвърляйки се в Румъния.

 Междувременно форсиралите Висла 14-та и 3-та германски армии с дълбоки удари от север и юг започват да обкръжават полските войски, намиращи се източно от Висла или отстъпващи натам.

Въпреки отчаяната полска съпротива по река Сан германците успяват да я форсират и на 11 септември завладяват Краков. Продължавайки движението си на изток, в района на Руска рада те обкръжават и до 16 септември унищожават полските части, отстъпващи от южната граница. По същото време 10-та армия форсира р. Варта, образува два ударни клина и се придвижва към Радом. Там е създаден котел, в който попадат и след няколкодневни боеве на 13 септември се предават около 65 000 поляци с въоръжението и техниката си. След пленяването им 10-а армия продължава настъплението си на изток и в района на Люблин установява контакт с части на 14-та армия. На 16 септември там се появяват и челните отряди на  3-та армия, настъпваща от север през Брест. С това пръстенът на блокадата около Варшава се затваря. По същото време силите на 4-та армия обкръжават познанската групировка полски войски (последната, западно от Висла), която на 19 септември е принудена да се предаде – 170 хиляди войници и офицери попадат в плен. След което 4-та армия продължава настъплението си на юг и блокира крепостта Модлин. 

Обкръжената и полуразрушена Варшава продължава да се съпротивява до 28 септември, на 30 септември капитулира Модлинската крепост, а на 2 октомври се предават защитниците на последния полски гарнизон – пристанище Хел, северно от Гданск.

Докато полската държава агонизира, на 17 септември върху нея връхлита и Червената армия, за да „освободи” белорусите и украинците, населяващи Източна Полша. Съветското настъпление почти не среща съпротива, мнозина поляци дори мислят, че съветските войски са им се притекли на помощ. Затова и в резултат на военни сблъсъци загиват едва 737 червеноармейци. На 23 септември войските на Украинския и Беларуския фронт излизат на р. Буг, където се срещат със силите на Вермахта и си устройват съвместни паради на победата в Гродно, Брест, Пинск и ред други градове.

 

 Заедно

 

Така смятаната за една от най-силните европейски армии – полската, въпреки личния героизъм на своите бойци и командири не съумява да се противопостави на приложените от Вермахта нови оперативни и тактически принципи на използване на бронемеханизираните войски, поддържани от голямо количество авиация. И бива напълно разгромена за 18 дни. Убити са над 66 000 войници и офицери, близо 134 000 са ранени, около 700 000 попадат в германски плен, повече от 200 000 – в съветски. Вермахтът дава по-малко от 10 000 убити и кръгло 30 000 ранени.

 

 Хитлер в Полша 

 

 Германските войски на парад във Варшава

 

Полската държава престава да съществува. На 28 септември 1939 г. Молотов и Рибентроп отново се срещат в Москва, за да подпишат Договор за дружба и граници с приложени към него секретни протоколи. Според тях двете страни се споразумяват да бъде прекратена антифашистската пропаганда в СССР и антикомунистическата пропаганда в Германия, да бъдат установени дружески отношения във всички области на обществения живот, а общата им съветско-германска граница да следва течението на реките Западен Буг и Нарев.

* * *

Полша се оказва далеч не единствената жертва на тайната дипломация между Берлин и Москва. В резултат на нея трите малки балтийски държави – Естония, Литва и Латвия, внезапно изявяват неудържимото желание да станат съставни части на СССР. Близката им Финландия обаче упорито отказва да го стори независимо от увещанията и заплахите на Кремъл…

Още от възстановяването на Финландия като независима държава отношенията й с могъщия южен съсед се развиват твърде сложно и противоречиво. Тя се опасява от възобновяване на великодържавните амбиции на Москва, която на свой ред наблюдава със загриженост укрепващите връзки на Хелзинки с Лондон, Париж и Берлин. И особено се безпокои за безопасността на Ленинград. За нейното гарантиране на 14 октомври 1939 г. СССР за пореден път предлага на Финландия размяна на територии – 2761 км²  нейна срещу 5528 км² негова. Хелзинки отхвърля привидно изгодното предложение да се сдобие с двукратно по-голяма площ, за да не се лиши от добре усвоените райони на Карелския провлак, където е разположена укрепената линия “Манерхайм”.

Няколко дни след това Сталин свиква Военен съвет, на който е обсъден оперативен план за водене на война с Финландия, представен от началника на Генералния щаб на Червената армия Б. Шапошников. Планът предвижда съсредоточаването и използването на значителни сили и средства. Сталин остава неприятно изненадан от идеята срещу малката Финландия да бъде ангажиран огромен военен ресурс. И нарежда на командващия войските на Ленинградския военен окръг К.  Мерецков да разработи друг план за водене на войната,  съобразен единствено с  възможностите на окръга.

След сключването на съветско-германския договор за ненападение и влизането в сила на секретния протокол към него, в който е заложено настъпването на “териториално-политически” промени в Прибалтика, кризата в съветско-финландските отношения рязко се изостря. Убеждавайки се, че спрямо Финландия няма да успее да реализира свои договорни “права” по начина, по който постъпва с Естония, Латвия и Литва, съветското ръководство решава да прибегне до използването на военна сила.

Вечерта на 26 ноември 1939 г. Молотов връчва на финландския посланик в Москва нота, в която Финландия е обвинена, че през изминалия ден нейни войски са обстрелвали съветски граничен участък в района на села Майнила, при което са дадени жертви. “Съветското правител­ство е принудено да констатира – се казва в нотата, - че съсредоточаването на финландски войски срещу Ленинград застрашава не само него, но  представлява вра­ждебен акт против СССР”.

Още на следния ден “протестни” митинги и събрания заливат  целия Съветски съюз, а вестниците се изпълват с заплашителни заглавия като: “Страшен е гневът  на съветския наро­д”, “Червенознаменният Балтийски флот е готов да съкруши врага”, “Търпението ни се изчерпва”...

Ответната финландска нота, в която се предлага съвместно раз­следване на инцидента (всъщност доказана провокация на НКВД с цел изнамиране на повод за война), остава без внимание. Молотов заявява категорично: “Съветското правителство е принудено да заяви, че от този момент се мята свободно от задълженията, поети с Договора за ненападение, сключен между СССР и Финландия.”

Рано сутринта на 30 октомври 1939 г. съветските войски предприемат настъпателни бойни действия по цялото протежение на съветско-финландската граница – от Балтийско до Баренцово море. Започва масиран обстрел на територията на Финландия от бреговата артилерия на Кронщад, бомбардировки на финландски градове. Сухопътните части на Червената армия преминават в настъпление по четири направления: Ух­тинското, Реболското, Поросозерското и Петрозаводското.

 

 Зимната война

 

И още от първия си миг войната се развива по крайно неочакван и неприятен за Москва начин. Карелският провлак се оказва дотолкова добре оборудван за отбрана, че очакваното светкавично нахлуване на съветски части секва още на подстъпите към отбранителната линия “Манерхайм”. Не по-успешно се развива настъплението през карелската тайга. От предварително подготвени замаскирани позиции (включително и по върховете на борови дървета) финландските снайперисти необезпокоявано буквално разстрелват придвижващите се в колонен строй съветски пехотинци. Особено неудачно за Червената армия протичат бойните действия в района северно от Ладожското езеро. Само за няколко дни там са обкръжени и напълно унищожени две съветски стрелкови дивизии – 139-та и 163-та, а опитващата се да им окаже подкрепа 75-стрелкова дивизия понася тежки загуби. Загиват десетки хиляди червеноармейци, хиляди попадат в плен. Успешни за съветските войски се оказват единствено сраженията в крайния север, където финландсите части още в началото на сблъсъка се оттеглят от стратегическото пристанище Петсамо. Но суровите условия на тундрата правят невъзможно предприемането на крупномащабно настъпление.

Дълго време съветското ръководство остава глухо за действителната обстановка на фронта и се занимава с реализацията на своя политически проект за следвоенната съдба на Финландия. На 1 декемри Кремъл обявява създаването на така и непризнатото от никого (освен от Москва) правителство на Финландската демократична република начело с Ото Куусинен, което започва да повтаря, че “В различни части на страната народът вече е възстанал и провъзгласил създанването на демократична република. (...) Народните маси на Финландия с огромен ентузи­азъм посрещат и приветстват до­блестната и непобедима Червена армия”.

Тази примитивна пропаганда не може да заблуди света и няколко дни след началото на военните действия Съветският съюз е поканен от Обществото на народите да участва в извънредно заседание, свикано по молба на Финландия. Москва отхвърля пренебрежително поканата, вследствие на което  на 14 декември СССР е обявен за агресор и изключен  от ОН.

В началото на 1940 г. Кремъл предприема спешни мерки за разрешаване на проблема с войната срещу Финландия, отразяващ се крайно негативно на страната във вътрешен и международен аспект. На 11 февруари 1940 г. започва ново масирано настъпление на съветските войски, като две армии  (7-а и 13-та) атакуват челно укрепената линия “Манерхайм”. Превъзхождащите сили на Червената армия започват буквално стъпка по стъпка да изтласкват противника на северозапад. След шестдневни ожесточени боеве финландското командване оттегля своите войски на втората отбранителна полоса на линия “Манерхайм”. Червената армия не съумява да я пробие от движение и на 21 февруари преустановява настъплението си поради огромните жертви и недостига на боеприпаси, за да го възобнови с възстановените си ресурси на 28 февруари. На 2 март съветски части излизат на подстъпите към Виборг, а на 4 март успяват да завладеят плацдарм на западния бряг на Виборгския залив.

Макар и финландската армия все още да е в състояние да продължи съпротивата си, на 7 март финландското правителство се обръща към съветското с молба за мир, която е приета незабавно. На 12 март между двете страни е подписан мирен договор, с който Финландия отстъпва на Съветския съюз целия Карелски провлак заедно с Виборг, района северно от Ладожского езеро и полуостров Рибарски на Ледовития океан. Освен това на СССР е предоставено правото да построи и използва за срок от 30 години своя военно-морска база на полуостров Ханко. Кремъл отново признава легитимното правителство в Хелзинки, без да споменава повече т.нар. Финландска демократична република…

Така приключва войната, в която Червената армия има колосално превъзходство в сили и средства спрямо финландската: 3,2:1 в личния състав, 5,5:1 при оръдията, 6,2:1 при самолетите, над 30:1 при танковете. Въпреки това съветските загуби са многократно по-високи от тези на победената страна – загиват 72 400 червеноармейци и 186 100 са ранени срещу съответно 25 000 и 45 000 финландски бойци.

Затова макар и спечелена, войната се отразява крайно отрицателно на престижа на съветската армия. Изследователите отбелязват, че “по време на цялата война руснаците проявиха такава тактическа неповратливост и толкова лошо командване, понесоха такива огромни загуби..., че в целия свят се установи крайно неблагоприятно мнение относно бойните способности на Червената армия”.

Нейните неуспехи по време на тази война, останала в историята като Зимната, допринасят немалко за решението на Хитлер да нападне СССР. Обсъждайки хода на войната с висшия германски генералитет, той не пропуска да изтъкне, че съветските въоръжени сили са се оказали с крайно ниска боеспособност, която едва ли ще съумеят да повишат през следващите 1–2 години.

Войната наистина разкрива ред сериозни недостатъци в управлението, бойната подготовка, воденето на боя, организационно-щатната структура, осигуряването и снабдяването на войските – погрешно планиране и лошо командване; неумело взаимодействие между наземните сили и авиацията; слаба подготвеност на командния състав, танковите и авиационните екипажи; огромни по численост, но бавноподвижни и със слаба огнева мощ стрелкови дивизии; некачествено и дори недостигащо въоръжение (особено автоматично оръжие), оборудване, боеприпаси и снаряжение. Командването на Червената армия е подложено на остра критика от политическото ръководство на СССР заради крайно незадоволителните способи и начини на използване на войските. Предприети са и организационни мерки спрямо висшия команден състав на Червената армия.

Доколко наистина бяха извлечени поуки от нерадостната победа във войната срещу Финландия, предстоеше да се види съвсем скоро. Само след година…

 

Използвана литература

Семиряга М. И.  Тайны сталинской дипломатии. М., 1992; Лиддел Гарт, Б. Вторая мировая война. СПб., 1999;  Типпелськирх, К. Фон. Вторая мировая война 1939–1945. СПб., 1998; Der Zweite Weltkrieg 1939-–1945: Kriegsziele und Strategie der grossen Maechte. Muenchen, 1996.

към начална страница “военно издателство”

към “военноисторически сборник”

към съдържание вис бр.3. 2004.