НАГРЪДНИ ЗНАЦИ И ЗНАЧКИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННИ ПАРАШУТИСТИ

Тодор ПЕТРОВ, ст.н.с., д-р

Идеята за създаването на първото парашутно подразделение в Българската армия се заражда във военното ни командване скоро след началото на Втората световна война, но до официално решение за организирането на подобно формирование се достига едва в края на 1940 г. Различни причини забавят фактическото реализиране на замисъла.

Междувременно първите бъдещи български парашутисти са внимателно подбрани, след което, поради липсата на какъвто и да било опит по отношение на тяхното специфично обучение, са изпратени на парашутен курс в Германия. Така, въпреки трудностите и независимо от забавянето, след приключването на обучението им в началото на 1943 г., съществуването на парашутното формирование става реален факт.1

Тъй като според решение на Министерския съвет от 1942 г. парашутистите официално са приравнени с държавните въздухоплаватели, те носят униформи еднакви с тези на личният състав във въздушните войски, т.е. ушити от сивосин или светлосин плат, а фуражките и кепетата им са с крилати кокарди. Всички успешно приключили обучението си в Германия българи получават и германския нагръден знак на парашутистите, удостоверяващ завършването на курса.2

През есента на 1943 г. по решение на българското военно командване е учредена и българска парашутна значка.3 Отличието се дава на всички български военнослужещи (без разлика на званието и длъжността им), които успешно са завършили обучението си по парашутизъм.

1943 г. Български парашутисти с германски и български парашутни значки (1943 г.)

Значката има елипсовидна форма и размери 55 х 39 мм. В централната й част върху светлосин фон е изобразен разтворен парашут с бял купол. Наоколо - венец от лаврови и дъбови клонки (символизиращи славата, мъжеството и военната доблест на парашутистите), увенчан с царска корона. Венецът е изработен от сребристобял метал и е привързан в основата си с лента, над която е поставен емайлиран в червено щит със златни кантове и изобразен върху него златен български лъв.

Отличието се носи от лявата страна на гърдите, където се прикрепва с помощта на игла.

Тази значка обаче просъществувала едва няколко месеца. През 1944 г. с цел унифицирането на външния вид и символиката й с оформлението и символите, поставени върху учредените още в годините на Първата световна война значки на българските военни летци, наблюдатели и балонисти, парашутната значка получава нов облик. Като присъствие и изображение венецът, короната и щитът от първото отличие се запазват, но общият силует е идентичен с този на трите значки на летателния състав от българската армия.

1944 г.

Ново оформление получава и светлосинята основа, поставена в централната част на значката. Сега в левия й край е поставено аналогично изображение на слънце, но само с три, а не с шест лъча, както е на въздушните значки. Под купола на парашута вече е изобразен и парашутист, а в далечината се виждат планински вериги. Размерите на отличието остават без изменения.

Следващите промени, които претърпява парашутната значка, са след 9 септември 1944 г. На първо време символиката и изображенията върху нея се запазват изцяло, но върху слънцето е добавен дъговиден надпис “9. ІХ. 44”. В този вид отличието, което се изработва в ателието на Страхил Милошев в София, се носи до 1946 г.

След обявяването на България за република на 15 септември същата година, всички отличия от дотогавашната наградна система на Царство България продължават да се носят, но с редица изменения във външния вид, най-важното от които е свързано с премахването на короната.4 Във връзка с това значката също претърпява промяна. Вместо обаче на мястото на короната да бъде поставен гербът на републиката, както това е разпоредено например за знака “За спасяване на знаме” от дотогавашната наградна система,5 върху парашутната значка се поставя покрита с червен емайл петолъчка.

1946-1949 г.

С поредната промяна отличието продължава да се носи и през следващите около три години, но след разформироването на парашутното поделение през 1949 г. раздаването на значката се преустановява.

Макар че през следващите години парашутни формирования в Българската армия не съществуват, подготовката на военни парашутисти продължава.

През втората половина на 50-те години на миналия век в Българската армия се въвеждат нагръдните знаци “Парашутист”, “Парашутист-отличник” и “Парашутист-инструктор”. Техен прототип са учредените през 1955 г. съветски военни знаци с аналогични названия. От края на 60-те години външният вид на отличията, а и нормативите за тяхното получаване (отново по подобие на съветските, в които междувременно е извършена промяна) са частично трансформирани.6

Нагръден знак “Парашутист”

Нагръдният знак “Парашутист” се дава на всеки български военнослужещ, извършил първия си парашутен скок, а знаците на “Парашут-отличник” и “Парашутист-инструктор” – за съответен брой скокове.

Отличието е изработено от жълт метал и е с размери 48 х 21 мм. Има формата на парашут с емайлиран в бяло купол, увенчан с петолъчка. На тъмносин (в началния вариант на отличията – светлосин) фон под купола са изобразени златисти въжета и фигура на воин-парашутист, а над него – изображение на транспортен самолет. Върху куполите на парашутите на отличията “Парашутист-отличник” и “Парашутист-инструктор” са изписани съответно надписите “Отличник” и “Инструктор”.

Към долната част на всеки нагръден знак се прикрепва метална плочка с цифра, указваща броя на извършените от воините скокове с парашут. Отличията се носят на гърди на игла.

На 26 януари 1973 г. със заповед на тогавашния министър на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров се утвърждава новият “Статут на нагръдния знак на летателния инженерно-технически и щурмански състави от Военновъздушните сили на Българската народна армия”.7

В съответствие с нормативния документ е създаден и специален знак (Нагръден знак на парашутиста), който се връчва само на завършили военновъздушно училище или школа парашутисти. Първоначално отличието е с размери 55 х 36 мм, но впоследствие се срещат и знаци с известни отклонения във височината и ширината; едни от най-често срещаните са с размери 58 х 38 мм.

1973 г.

Нагръдният знак от 1973 г. е изработен в дух на приемственост с парашутната значка, учредена през 1944 г. и повтаря напълно формата, а до голяма степен и изображенията върху нея. Запазени са посребреният венец от лаврови и дъбови листа, символизиращи според статута “неувяхващата бойна слава, мъжество и героизъм”, но сега горе е монтиран държавният герб от жълт метал, а в основата – националният трикольор.

В сюжета на слънцето с изгряващите лъчи е променен броят на лъчите, които според статута са пет, но в някои знаци са шест. Липсва също фигурата на парашутиста в централната част на знака, където сега е поставено изображение на летящ орел от сив метал (като на нагръдния знак на летателния инженерно-технически и щурмански състав от военновъздушните сили на Българската армия). Според чл. 2 на статута орелът изразява готовността за защита на “мирния труд на нашия народ”. В щита, в основата на венеца, който сега не е червен, изобразен парашут с бял купол.

90-те год. съвременен

През 90-те години, във връзка с официалната промяна на името на страната и отменянето на държавните символи на НРБ, се премахва и изображението на дотоговашния държавен герб. Така в продължение на няколко години – до началото на ХХІ в., когато започва да се поставя изготвеното от жълт метал изображение на новия герб на Република България над венеца, отличието се носи без герб в горната си част.

Знакът се носи под копчето на десния горен джоб на куртката, където се прикрепва с помощта на винт, а връчването му става въз основата на специално отдадена за целта заповед. Изработва се в Българския монетен двор в София.

Според статута от 1973 г. нагръдният знак на парашутиста се носи задължително в комбинация с нагръден знак за придобита класна специалност. Така всеки военен след първия си парашутен скок получава нагръден знак “Парашутист”, след придобиването на съответния по-висок клас – последователно знака на “Военен парашутист” трети, втори и първи клас, а впоследствие – и на “Парашутист –отличник”.

Нагръдният знак “Парашутист” има формата на парашут, върху който е поставено изображение на летящ орел. Среща се в два варианта – изработен изцяло от бял метал (с размери 22 х 27 мм) или пък с парашут от жълт и орел от бял метал (размери 28 х 28 мм), като фонът около летящата птица остава неизменно тъмносин. Знакът се носи на игла от дясната страна на куртката, над копчето на горния джоб.

Нагръдният знак “Военен парашутист” има формата на разперени криле с кръстосани мечове и е изработен от жълт или бял метал (с размери съответно 27 х 57 и 26 х 58 мм, а след 1989 г.- 27 х 59 мм). По средата на крилата върху мечовете е поставено миниатюрно изображение на парашут с бял купол и изписана върху него съответната степен на придобитата класна специалност – “1”, “2”, “3” или без номерация (за “Парашутист-отличник”). Над парашута – между дръжките на мечовете, е изобразена миниатюрна червена петолъчка, която върху знаците, раздавани след 1989 г. не е оцветена. В зависимост от емисията, пространството под купола (което е оцветено) варира от тъмно до бледосиньо; срещат се и знаци, оцветени в червено.

Крилцата на отделните класове на нагръдния знак се носят на винт от дясната страна на куртката, над копчето на горния джоб. Произвеждат се в Българския монетен двор в София.

Освен тези официални отличия, връчвани по различен повод на парашутистите от Българската армия, съществуват и няколко значки, които също са посветени и раздавани на военните ни парашутисти, но без да имат официален статут, нито пък награден характер.

През 1974 г. например, по повод 30-годишнината от формирането на първото парашутно поделение у нас, е учредена специална юбилейна значка. Тя има елипсовидна форма, изготвена е от жълт метал и е с размери 39 х 29 мм.

В центъра на отличието на светлосин фон е изобразен парашут с бял купол, а под него – петолъчка и крилца. В тъмносинята лента, опасваща изображенията в горната част на значката, е изписан надпис, повтарящ юбилейните дати – “18 .Х. 1943 – 18 .Х.1974”, а долу е поставена лента с цветовете на българското знаме. Отличието се носи на игла.

През 90-те години на миналия век е изготвена още една значка, предназначена за военните ни парашутисти. Изработена е от сив метал и има кръгла форма и диаметър 28 мм. На светлосин фон в централната й част е поставен парашут с разтворен купол, а под него – барета и два автомата. Наоколо – лавров венец, превързан в основата с лента, а горе – щит, върху който е изобразен българския лъв на фона на националния трицвет. Значката се носи на гърди на винт.

През 1998 г. във връзка с 55-годишнината от основаването на първото парашутно формирование в Българската армия е създадена още една възпоменателна значка. Отличието има елипсовидна форма и размери 47 х 44 мм и е изработено от жълт метал. В централната част на значката е изобразен венец от лаврови и дъбови клонки, превързани вляво и вдясно с ленти, повтарящи цветовете на националното знаме, а в основата й – лента с надпис “СПЕЦНАЗ”. В средата на венеца на син фон е изобразен бял купол на парашут и орел с разперени криле, а около него - последователно редуващи се жълти лъчи. Цялата композиция е поставена върху два кръстосани и обърнати с остриетата нагоре меча. Наоколо е изписан надпис, посветен на юбилейното събитие – “55 години парашутни поделения” и двете юбилейни дати –“1943–1988 г.”. Значката се носи на гърди на игла.

Нагръдните знаци и значки, използвани и носени от българските военни парашутисти, са свидетелство за изпълнената им с динамика и рискове дейност. Едновременно с това отличията са убедително доказателство за техните изяви и достижения, но и белег за принадлежността им към Българската армия. Различните нагръдни знаци и значки на парашутистите илюстрират нагледно създадените и изграждани в продължение на повече от 60 години и съществуващи и до днес сред тях традиции в областта на военните награди и военната символика.