Дневник за военните действия

на VІІІ германски въздушен корпус

Георги ДРЕНИКОВ, подполковник

На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт (Рим, Берлин, Токио) и германските войски се насочват към Гърция през българска територия.

По това време Георги Стоименов Дреников, тогава подполковник, е командир на Въздушния учебен полк от Въздушните на Негово Величество войски. С Предписание № 748 от 04.03.1941 г. е командирован като офицер за връзка (с адютант-преводач поручик Владимир Балан) към щаба на дислоцирания в България VIII германски въздушен корпус на генерал Волфрам фрайхер фон Рихтхофен. През април-май 1941 г. корпусът участва в бойните действия срещу Гърция и Югославия и при превземането на о. Крит.

За дейността си към щаба на корпуса подполковник Дреников изпраща до министъра на войната и до началника на Въздушни войски 113 служебни писма, води дневник (05 март – 06 юни 1941 г.) и изготвя подробен доклад.

Дневникът се съхранява от института “Хувър” в университета Станфорд, Калифорния, САЩ, в отдел Източноевропейски архив – Семейна и българска колекция, д-р Кирил Дреников (Иван Г. Дреников). През 2003 г. Иван Г. Дреников, син на полковник Дреников, подарява на Военна академия “Г. С. Раковски” копие от запазените документи.

Тук публикуваме със съкращения част от дневника (навечерието и началото на бойните действия, впечатления от посрещането в Македония на първите български военни). Пълният текст издаден през 2004 г. във “Военно издателство” с любезното разрешение на г-н Иван Г. Дреников.

ВИС

2 април 1941 г. – Струмски чифлик (3 км южно)

[…] През целия ден с различни прекъсвания се източиха конно-артилерийски обозни и пехотни колони от юг на север, които поради по-голямото напрежение вследствие на събитията в Югославия бяха се начесто означили с червени платна и Хитлеровия знак, опънати отгоре им за указание на самолетите.

Към 21,30 часа началникът на щаба на корпуса повика офицера за връзка, за да му предаде, че веднага всички български самолети трябва да бъдат с боядисани в жълт цвят носове и опашки (за последните се въпросът отложи за следващия ден, тъй като се изтъкнаха някои неудобства).[…]

3 април 1941 г. – Струмски чифлик (3 км южно)

[...] Към 11,30 часа началникът на щаба на корпуса съобщи, че ще бъде необходимо веднага и върху българските самолети да се поставят установените цветове за разпознаване, така както е наредено за германските. Той изясни, че за германските самолети е наредено следното: а) още днес всички да бъдат боядисани със светложълта боя в челната им част и подвижните плоскости (хоризонтални и вертикални) на опашката. Също всички въздухоплавателни части да подготвят бяла блажна боя, за да могат веднага след допълнително дадено нареждане да заменят жълтия цвят на частите от самолетите с бял. Също да има готовност евентуалното заменяне на бялата боя да стане с яркочервена.

По горния въпрос се влезе веднага в телефонна връзка с щаба на Въздушните войски, на който се съобщи горното за надлежен доклад. За целта се написа и служебно Писмо № 59 от днешна дата. [...]

От разговорите с офицерите от щаба на корпуса по странични въпроси и особено за малцинства изобщо, частно за българските малцинства под югославска власт, може да се извади заключение за недостатъчното осведомяване на германските части по тези етнически въпроси. Общото впечатление за по-голямата част от германските офицери, с които се е водил разговор на тази тема, е, че те далеч не познават размера на нашите малцинства на югославска територия, както и областите, които те населяват. Общо взето, смята се, че нашите малцинства там са много по-малки от действителността.

Поради това, че особените събития в последно време създадоха и продължават да създават неимоверно силно озлобление на германските войски спрямо Югославия, почувства се голяма готовност за отмъщение при евентуални предстоящи военни действия срещу нея.

Действителното положение по отношение на нашите малцинства под югославска власт е, че югоизточно и южно от линията в. Ком (Стара планина) до в. Люботрън (Шар планина) населението е чисто българско, с изключение на новоустановилите се по тези места жители от сръбски произход.

При това положение сигурно българските елементи ще бъдат зле поставени, а може би спрямо тях ще се излее и част от жаждата за отмъщение, за което стана дума по-горе. Това може да се отрази твърде лошо върху добрите чувства и приятелските отношения, които българският народ има сега спрямо Германия и германския народ.

В това отношение би било добре да се направят предварителни постъпки пред германското командване горните обстоятелства да се имат предвид от германските части. От последните ще следва да се обръща голямо и сериозно внимание на разликата между населението, което обитава тези места, и придошлите по-късно по същите места чиновници, търговци и други новозаселили се жители.

4 април 1941 г. – Струмски чифлик (3 км южно)

[...] През нощта движението в двете посоки беше много оживено. Вчера и днес се подготвят усилено връзките за новото място за преместването на щаба на корпуса, гара Долно село, предпоследната по линията Кюстендил–Гюешево. От щаба на корпуса се поиска да се влезе във връзка с началника на гара Горна Джумая, за да може той да се подготви утре след 19 часа или вдруги ден пак след 19 часа влаковата композиция на щаба да бъде изтеглена от сегашното й място за гара Долно село.

От рано тази сутрин започнаха да преминават български санитарни и обозни колони с конски и волски коли.

Днес през целия ден бе наредено да патрулират изтребители по протежението на долината на р. Струма. Патрулирането бе проведено до смрачаване. Изтребителите бяха по два през целия ден.

5 април – Струмски чифлик (3 км южно)

[...] През нощта се източиха доста много моторизирани артилерийски части от юг към север. Към сутринта мина и една колона пехота.

Щабът на корпуса трескаво се приготвя за преместване на новото място, за часа на което се уведоми началникът на гарата. Преместването ще стане днес привечер с оглед на това влакът да пристигне още през нощта на новото място и всички телефонни и други връзки да бъдат включени най-късно до 5 часа сутринта на 6 април. Нареди се също да се изискат и двата локомотива, които ще теглят влаковата композиция, да бъдат под пара и да останат при нея, като в случай на нужда или на опасност влакът да може бързо да бъде изтеглен.

Дават се нареждания за провеждане на действията около Петрич, вероятно за рано сутринта на 6 април. Там заминаха тази сутрин началникът на щаба и някои други офицери. Ще се нареди да заминат също и генерал Бойдев и полковник Узунски, за които е предвидено да присъстват на наблюдателния пункт. Ще замине също и офицерът за връзка. Поручик Балан ще следва пътя на влаковата композиция с цел да бъде на разположение на новото местоотправяне на влака за уреждане на възникващи въпроси.

Снощи в щаба на корпуса се прожектира филмът “Бисмарк” със седмичен преглед. Преди това в разговор с офицерите от щаба се разбра, че от германското разузнаване са събрани сведения.

Подполковник Дреников влезе в телефонна връзка с щаба на Въздушните войски, откъдето се съобщи, че генерал Бойдев и полковник Узунски няма да заминат за Петрич по заповед на министъра на войната. Това съобщение беше предадено на полковник Майстер по телефона от майор Фон Хайнеман.

Веднага следобед, към 14 часа, подполковник Дреников замина със самолет заедно с поручик Дьолинг за Петрич, за да присъства на започването на действията в Рупелското дефиле утре рано сутринта.

Влакът ще се изтегли според последните нареждания към 17,30 часа от Струмски чифлик към Горна Джумая и оттам към 18,20 часа ще потегли за Долно село.

Подаде се шифрована телеграма до командира на Въздушните войски с копие до началника на отделението за връзка при Министерството на войната (№ 63 от днешна дата).

Към 15,30 часа поручик Балан замина с кола за новото местонахождение на влака – Долно село. Преди това той отиде до Гюешево и със съдействието на поручик Константинов от пограничния участък взе със себе си четирима войници за непосредствена охрана на влака. Те бяха поставени на пост по близкия западен хребет, като наблюдатели срещу евентуално нападение откъм границата.

Към 21 часа пристигнаха от Струмски чифлик и камионетките, както и леките коли на свързочната служба в колона, водена от подпоручик Гоблет.

Веднага бяха свързани всички телефонни линии, така че още рано в 3,50 часа можеха да бъдат водени телефонни разговори.

Във влака се намират само войници от разните служби, подофицери и офицери. От офицерите са налице само четирима: подпоручик Гоблет, комендантът на влака подпоручик Ветешник, завеждащият службата за връзка подпоручик Балцер и адютантът на офицера за връзка поручик Балан.

Времето е доста хладно и безоблачно. Луната е в първата си четвърт.

Населението обаче не беше обхванато в паника както неговите управници, напротив, въпреки особените условия, при които то напускаше жилищата си, въпреки нощния час, въпреки че бе почти без превозни средства (тук-там с по някое магаренце), то с високо самочувствие и без всякаква угриженост се отправяше на север. [...]

Жени и съвсем малки деца напускаха града със самочувствие като че ли отиват на екскурзия. В нито една група не съзрях паника или голяма угриженост.

Германските войскови части бяха вече по местата си, в града имаше на позиция няколко батареи и нощта беше лунна, топла и много приятна. Тя бе извънредно благоприятна за предварителна подготовка на предстоящите действия.

След пладне, към 18 часа пристигна в Петрич и военният въздушен аташе подполковник Фон Шонебек със своя помощник фрайхер фон Гроте (поручик). Преди това още офицерите от щаба на корпуса, които щяха да присъстват на започването на действията, бяха дошли в Петрич.

Подготовката на наблюдателния пункт на командващия корпуса беше вече напълно готова. Щабът бе настанен съгласно по-рано определеното в училище “Гоце Делчев” в Петрич

Направи впечатление, че известна част от гражданството бе напуснала предварително града.

7 април 1941 г. – гр. Петрич

[…] Още преди пладне се получиха известия, че градовете Куманово и Щип са вече в германски ръце, както и че германските войски напредват успешно към Скопие.

Колоната, която настъпва от Петрич към Струмица, след завземането на последния град се разделила на две части, като северната част взела посока към Щип, а южната – на Гевгели–Дойран с цел да се съедини северната колона с войските около Щип, а южната да подпомогне слезлите германски части от връх Тумба и Демиркапия на юг.

След пладне офицерът за връзка се отправи към гр. Струмица. Не можа да го достигне поради много лошия път на около 10 км източно от града. По пътя към Струмица отвъд сегашната граница между България и Югославия три неприятелски самолета хвърлиха три бомби по движещата се голяма колона към Струмица, но без да могат да й нанесат каквито и да било поражения. На пограничния пост имаше събрани около стотина души сръбски пленници. По нататък откъм гр. Струмица по шосето се движеха на групи сръбски пленници, в посока от Струмица към българския пост на шосето. Те бяха без каквато и да било охрана и по пътя смирено отдаваха чест на всички германски и български офицери. Запитани, отговаряха, че са българи и отиват да се предават на българския пост.

Събраните пленници на българския пост бяха в нелошо разположение на духа, почти всички поединично заявяваха че са българи: кой от Дойран, кой от Щип, кой от Битоля и пр., като и най-малко не съжаляваха за разгрома на сръбската армия. Проявиха особен интерес към известието, че Куманово и Щип са вече в германски ръце и че немците вече навсякъде са навлезли дълбоко на югославска територия.

Особено впечатление правеше липсата на пътища на югославска територия по посока към Струмица, като че ли умишлено не са били създавани и поддържани.

Същия ден след пладне командващият корпуса със самолет „Щорх“ направи обиколки из завзетите от корпуса и германските части територии. Към 17 часа в щаба на корпуса се получи известие за падането на гр. Скопие. През деня германските части са имали значителен успех по посока на Димирхисар откъм Кулата, поради което и в щаба се даде нареждане за заминаване на офицерите от щаба на следващия ден за влаковата композиция при Долно село. Заминаването трябваше да стане по части, като помощник-началникът на щаба майор Фон Хайнеман остане в Петрич още за известно време.

През целия ден никакви неприятелски самолети не са минавали границата на България и не е имало никъде вече въздушни нападения. [...]

11 април 1941 г. – Долно село

Времето от сутринта е силно ветровито и вали сняг, доста обилно през целия ден, въздухът е студен.

За изглаждане на възникналите между щаба на корпуса и българските Въздушни войски неблагоприятни отношения вследствие на неотиването на генерал Бойдев на наблюдателния пункт и като последствие на доклада на офицера за връзка към 14 часа пристигна генерал Бойдев в щаба на корпуса. Той веднага беше приет от командващия корпуса, с когото води продължителен разговор и се разгледаха всички въпроси нуждаещи се от изяснение. Заедно с генерал Бойдев бе пристигнал и кметът на Кюстендил, за да поднесе своите и от името на гражданството поздравления на командващия корпуса. По време на тези разговори командирът на Въздушните войски бе вече предупредил командващия корпуса, че министърът на войната желае да награди всички отличили се служещи от корпуса през време на бойните действия срещу Югославия и Гърция. За целта той остави 20 пилотски, наблюдателски и възпоминателни значки и каза да се изиска допълнително списък на други, без да се държи сметка за броя им. Към 16 часа командирът на Въздушните войски си замина за София.

Личното му посещение в щаба на корпуса се отрази твърде благоприятно и може да се смята, че спечели известно благоприятно разположение спрямо българските Въздушни войски, каквото благоразположение по-рано имаше в голям размер.

12 април 1941 г. – Долно село

Времето е студено и вали сняг без прекъсване почти цялата сутрин.

Във връзка с предаването на значките в щаба на корпуса се приготви и написа Писмо № 71 от 12 април с приложение на списъка на офицерите и приравнените във въздушния корпус.

Към 11 часа заедно с писмото и значките офицерът за връзка се яви при командващия корпуса, за да ги предаде. Той съобщи, че е решил да предаде значките, когато ще се получат и всички останали, тъй като му е неудобно да раздава значки на щаба, преди да са получени такива и за частите. Командващият корпуса постави и няколко спешни въпроса за командира на Въздушните войски, които се включиха в отнесените направо до него бележки чрез офицера за връзка. Последните се прилагат към изложението за днешния ден.

Заедно с това бе съобщено на офицера за връзка че на 13 април щабът на корпуса ще се измести на новото му местодействие – гр. Битоля. [...]

Към 18 часа се докладваха бележките на командира на Въздушните войски, след което той се яви на личен доклад при началника на щаба и при военния министър. При това явяване се потвърди бързата подготовка на дивизии за заемане на Македония. Поставиха се няколко въпроса на командващия корпуса, на които на следващия ден бе отговорено с Писмо № 74.

Исканите значки не можаха да бъдат получени и предстоеше на другия ден рано сутринта да се завърне обратно в щаба на корпуса.

13 април 1941 г. – Долно село

Времето преди пладне беше студено, с разкъсана облачност и северозападен вятър, а след пладне –слънчево и със значително затопляне.

Сутринта в 5,30 часа офицерът за връзка с адютанта и новополучената кола се отправиха за Долно село, където пристигнаха към 9,30 часа. Офицерът за връзка се яви на доклад при командира на корпуса и едновременно предаде подаръците на генерала от генерал Бойдев. Генерал Фон Рихтхофен остана видимо трогнат.

Адютантът на корпуса – подполковник Дайхман – събра от офицера за връзка някои данни за българските офицери, които да бъдат наградени с германските летателни значки.

Към 12 часа хората от близкото село заедно с кмета се явиха при влаковата композиция, за да поднесат поздравленията си към германската войска по случай германските Великденски празници и освободителната й дейност за Македония.

Кметът на селото след продължително викане “ура” и видимо трогнат отправи поздравления към генерала, като едновременно му поднесе голяма погача, боядисани великденски яйца, много сурови яйца и едно живо агне. Генералът отговори с пламенно слово и завърши с думите: “За здравето на цар Борис ІІІ и за бойното другарство на германската и българската армия изказвам своите пожелания, както и за успешното и бързо организиране на новоосвободената българска земя, която се придава в границите на българското отечество.” Той не пропусна да спомене и за особената мъка на населението поради близостта на границата, която е делила брат от брата. Нестихващо “ура” заглуши последните думи на генерала. След това той се оттегли.

Рано сутринта на същия ден бе получено съобщението за падането на Белград в германски ръце.

Към 13 часа помощник-началникът на щаба на корпуса направи бърз извънреден доклад на командира на корпуса. Той изтъкна, че северно от Кожани са се появили английски бронирани части, които създават сериозни мъчнотии на напредващите в тази посока германски войски. Съобщи още, че генерал Щуме, командващ 40-и корпус, моли за съдействие посредством огън на самолети “Щука” за разчистване пътя на движението. Командващият корпуса заповяда в 16,30 часа две ята бомбардировачи Ю-87 да се отправят към указаното място и действат смело за разчистване пътя на германските войски в този участък. Освен това заповяда да се засили разузнаването в тази посока, като всички донесения му се препредават на командния пункт при Долно село.

Към 14,30 часа бе съобщена новината, че италианските войски са завзели градовете Охрид и Струга. Каза се в щаба на корпуса с особена ирония, че и италианците напреднали с десетина километра в неприятелска територия.

Съобщи се също че в Стара Сърбия, където са се оттеглили и са съсредоточени югославските войски, се срещат по-големи мъчнотии от партизанските отряди пръснати независимо един от друг из околните местности, отколкото от редовно организирана войска. Съобщи се още, че в незаетата от германските войски територия са се появили много бунтове против югославското правителство.

Дадоха се нареждания за заминаването утре рано за новото местодействие на щаба – гр. Битоля. [...]

14 април 1941 г. – Долно село

[...] От ранна утрин като бомба се пръсна новината за бомбардирането на София през нощта. Големи подробности в щаба нямаше, поради това че една от бомбите е паднала по непроверени още сведения близо до Германската легация и прекъснала жиците на телефонните връзки. По сведения съобщени от командващия корпуса, София е била бомбардирана този път значително по-сериозно от около 10 самолета. Запалени били на гарата няколко влака с бензин и бойни припаси (муниции), които заедно с част от гарата продължават да горят (съобщено към 9 часа сутринта)

На няколко километра от гара Долно село в посока югозапад към 4 часа неприятелски самолети на връщане от вътрешността на България са пуснали четири бомби в нивите и не са причинили никакви загуби.

Още от снощния разговор на генерала със завеждащия връзките на корпуса се разбра, че заминаването за щаба на новото местостоене в целия му състав е в изключителна връзка от установяването на телефонните съобщения между Битоля–Крумово и Битоля–София. Поради това и заминаването на генерала с някои офицери от щаба и офицера за връзка бе отложено за един до два дена.

Към 13,30 часа пристигна със самолет в щаба на корпуса фелдмаршал Милх. В 15,15 часа тай, генерал Фон Рихтхофен и придружаващите го заминаха със самолети за Битоля. Генерал Милх бе много любезен с офицера за връзка и адютанта му. Той ускори заминаването си поради това, че се получи съобщение от райхсмаршал Гьоринг веднага да се завърне утре след пладне във Виена, тъй като ще му се възложи специална задача.

Командирът на корпуса съобщи, че англичаните бягат по посока на Пирея, откъдето се натоварват на параходи за на юг. Съобщи се също, че в София от бомбардировката има шестима души убити.

Вечерта офицерът за връзка замина за София.

15 април 1941 г. – Долно село

[...] Сутринта още бе дадено нареждане от страна на корпуса и последният ешелон да замине веднага за Битоля. Поради горното в 10,15 часа и офицерът за връзка с поручик Балан замина за гр. Битоля.

По сведения от София бомбардировката на града, станала на 13 април вечерта, бе произвела силен ефект у населението. Много хора напускали София, за да отидат в околностите на града. Сточната гара с няколко влака с бензин и бойни припаси изгоряла цялата. Паднали са също бомби по ул. „Тетевенска“, ул. „Струга“ и пред “Майчин дом”. Значителен брой бомби не са експлодирали. Твърди се също, че е имало шпиони, които са давали сигнали на противниковите самолети за целите, вследствие на което са били арестувани множество подозрителни лица.

Към 10,45 часа се стига границата, на 3 км от Гюешево. Полуразрушените и изгорели постройки от сръбските постове, митницата и други бяха първите впечатления от войната. Хубавият слънчев ден предвещаваше пътуване с удоволствие, като се има предвид и съществуващото отдавнашно желание за преминаване на границата. Преизпълнени с радост и задоволство, поехме по разкаляните и умишлено неподдържани пътища на югославска територия към Крива паланка. Оттук надолу, към долината на Крива река пъстрееха край шосето изоставените оръжия на разложената югославска войска. [...]

Малко по късно при една воденица, която набързо беше обърната на автомобилна работилница от минаващите германски войски, скочиха от радост двама българи селяни, щом като зърнаха трикольорния флаг. Те първи казаха това, което после стотици и стотици хора повтаряха, като че са се надумали. Това повтаряха и всички по села и градове: “Хайде, откога ви чакаме, двадесет години чакаме кога ще дойде българската войска! Защо я няма?” и други от този характер. Двамата воденичари до воденицата край полуизгорелия и поправен моста разказваха. Баирите наоколо бяха пълни със сръбска войска. Тя се готвеше за упорита отбрана. Шовинистите сърби в нея отправяха непрестанни закани към германската и българската войска, както и към населението. Но дойде 6 април и ранната сутрин бе покрита с гърмежи и огън. Бързите танкови дивизии на германците като изневиделица пропълзяха из дефилето и не обръщайки внимание на горящите мостове, минаваха под тях и по коритото на реката, бързо нахлуха към Крива паланка. Бетонните пирамиди, наслагани под мостовете и на други места, бяха свободно прегазвани от грамадните чудовища, а сръбските войници от върховете гледаха, стреляха малко по танковете без всякакъв резултат, хвърлиха пушките и после “кой накъдето види”.

Крива паланка бе окичена почти цялата с германски и български знамена. Българските възбудиха неописуема радост, народът, радвайки се на германците, очакваше българите все със същите думи: “Добре дошли, кога ще дойдат нашите?”. Неописуема бе радостта на народа, това проличаваше по всичко. Достатъчно бе малкото българско знаменце, поставено на калника на колата, макар че тя се движеше в безкрайните колони от германски камиони. [...]

В Куманово пристигнахме към 11 часа. Градът също бе обкичен с български и германски знамена. Населението възторжено посрещна и изпрати колата с българските офицери, изказвайки желанията си за по-скорошно пристигане на българските войски. [...]

По пладне в горещия априлски ден колата пристигна в Скопие. Първите къщи на града, изпъстрени от любопитни хора, познаха, че колата е българска. Всички, които я видеха, изказваха нескриваното си възхищение по най-разнообразен начин. Спиране на колата за малко дори по шосето или улиците на града беше винаги съпроводено с бързо събиране на тълпа. Личаха нескриваната радост на населението, а твърде често и сълзи, особено на по-старите хора. [...]

Първият завърнал се в града млад българин изказваше радостта и възхищението си от пристигането на български офицери в града. Нестихваща радост бе обзела както Илия Настов, така и множество други след него дошли около колата българи. Възторг неописуем и тук личеше по лицата на хората около нас. Това бяха чувства и действия, непознати за онзи, който винаги е живял в своето свободно отечество. Тук при тази обстановка националното чувство расте и величае. Тук то достига лесно до саможертва. Все същите въпроси, мъка и въжделения се отправяха към заминаващата вече кола [...]

16 април 1941 г. – Прилеп

В 9 часа пристигнахме в Прилеп. Времето е сиво, вали ситен дъжд и е хладно.

С пристигането в града по описания и за другите градове начин българското население се събра веднага около колата, и тук вече с едно внушително множество хора. В града беше дошъл от предния ден редакторът на вестник “Зора” господин Данаил Крапчев. Престояването в Прилеп – не повече от два часа – създаде у населението възторжено настроение и патриотизъм. В един от ресторантите в центъра събраното множество изказа своя възторг и радост от наближаването на времето на идване на българските войски чрез национални песни и патриотично слово на едного измежду тях. На така отправените думи към офицера за връзка като представител на българската войска и родина той също отговори и с това се създаде още по-голямо въодушевление. Офицерът за връзка и кметът се отправиха в германското комендантство, защото най-голямата мъка на прилепското население в момента бе задържането в пленнически лагер на стотици българи (войници от югославската армия). След това офицерът за връзка с още няколко лица се отправи за пленническия лагер, където с коменданта му – един германски поручик – се уговори окончателното освобождаване на всички пленници българи. Това стана в 19 часа на същия ден…

[...] Град Битоля бе в празничен вид. Населението се радваше на добитата свобода, а и с нетърпение очакваше българските войски. Германски и български знамена украсявах всяка къща. Цветята в дворовете бяха цъфнали и щедро се поднасяха на германци и българи.

Голяма бе обаче изненадата от вътрешното устройство на града. Никаква промяна от 23 години насам, никакви подобрения на градоустройството, улиците все така криви и тесни. Стари кирпичени постройки, готови да рухнат, украсяваха централните улици. Проличава явно, че никакви средства не са били отделяни от тежките данъци, които населението е плащало за устройване на града. Само една нова сграда: щабът на Вардарската дивизия с още няколко такива части отделяха сегашния вид на града от вида му през Европейската война.

И това не беше за жалост само в Битоля. Същата жалка картина представляваха без изключение и Прилеп, Велес и почти всички останали градове в Македония. Изключение бе само Скопие. В този град действително са вложени грижи и средства. Личаха направени нови мостове, нови обществени сгради, ново летище и други постройки. Тук особено проличава постоянната грижа за създаване град Скопие като сръбски център на влияние и сръбска пропаганда. [...]

След пладне, към 15 часа, бе направено посещение на кмета на града господин Владо Ризов. В кабинета му бяха събрани много българи, които с особена радост и ентусиазъм посрещнаха двамата български офицери. Те след обичайните разговори се приобщиха към грижите на кмета и останалите хора, намиращи се в кабинета му. Размениха си мисли по жизнени и текущи въпроси.

Кметът произхожда от едно от най-старите семейства, добро и патриотично. Самият той обаче като личност не се ползвал с пълно доверие от този град. Поради това, макар че е търговец и не е получил съответните гласове при избирането му за кмет, е бил положен от по-горна инстанция за такъв. Народният избраник за кмет д-р Иван Робев, за когото не било дадено съгласие, поради това че е с висок български дух, бе също в кабинета на кмета. Същият с още няколко души е кметски наместник. Сега обаче поради особените условия, произхождащи от новосъздаденото положение, кметът се беше приспособил и с успех провеждаше необходимите мероприятия за установяване на българската власт. Всички обяви на общината се изписваха грижливо на български език. Присъствието на български офицери в Битоля се отрази извънредно благоприятно на народната радост и народните желания. Тук-там само малкото турци и албанци с неприязън поглеждаха изпод кирливите си фесове.

В града пребиваваха двама от пламенните революционери на ВМРО, господата Гребенаров и Цилев. И двамата бяха на служба при германската разузнавателна служба. Те в състава на органите на германската разузнавателна служба са се движили с най-предните германски части при навлизането в Югославия. С тяхно съдействие са проверявани архивите на югославските държавни учреждения. От голяма важност в случая е и изземването на поверителните архиви на скопската армейска област. Те заедно с още много други важни документи са били пренесени от германската разузнавателна служба в София. Същите двама българи са присъствали на подобни действия и дълбоко в гръцка територия – дотам, докъдето населението и интересите са български. Общото впечатление, че германците имат дадена директива, за да тачат всичко българско, се подчерта очебийно. Там, откъдето вече населението не е българско, започват повсеместните безвъзмездни изземвания от населението. Те са ставали без оглед на интересите на населението и дори от любов към изкуството. [...]

17 април 1941 г. – Битоля

[...] През деня с интендантския капитан Яшмаков дойде при офицера за връзка капитанът от Генералния щаб на югославската армия Петър Михайлов. Той също произхождаше от здрава македонска фамилия и е един от двамата единствени българи, успели с големите си способности да завършат югославската Генералщабна академия. В разговор с двамата капитани се очерта особеното положение на югославската войска в момента, когато германските войски бяха вече получили заповед да преминат границите на Югославия и Гърция. От техните разкази се очерта голямата неподготвеност и сравнителна изненада: значими грешки в съсредоточаването, комплектуването и главно в недостатъчната организация на мобилизираните части. […]

Общо е било убеждението в Югославия, че едновременно с германските части настъпват и български. Македонците войници не са били отпратени към противоположния край на югославската държава, а са били в състава на частите, действащи в Македония. Затова пък са били под постоянен надзор и в почти всички случаи поставени на най-предните линии и заплашвани с разстрел в случай на отстъпление. Във всяка рота от полковете, комплектувани от Македония, освен началническия кадър е имало и ядра от шумадийци със специално предназначение за действие срещу македонците в случай на отстъпление от тяхна страна. На много места е имало случаи на изземване на белите кърпи за нос на македонците, за да не си послужат с тях и да се предават. Това обаче не е изменило с нищо по-нататъшния ход на събитията. Още в началото на действията българите масово са напускали полесражението и са се предавали. Това им действие неведнъж бе подчертано от офицерите от щаба на корпуса. У тях бе създадено учудване в това отношение, не очаквайки югославската войска да се окаже толкова неустойчива. Поведението на македонците явно е допринесло за много бързия марш на германските части при проникването им на югославска земя.

Режимът на българите по време на робството им под югославска управа е бил много тежък. Това проличава от преживяването им на настоящия момент, както и от съществуващия у тях постоянен страх при бавното изпълнение на промяната на режима. Тяхната най-голяма и всеобща радост е бързината на действията на проникване на германските части, при която сръбските елементи не са успели да изловят и избият по-добрите българи, както и не са успели да направят същото с онези, които вече са били уловени и вкарани в затворите. Идването на германците по градовете веднага е било съпроводено с освобождаването на всички затворени българи. Тържеството на българския дух е във висша степен издигнато. [...]

към начална страница “военно издателство”

към “военноисторически сборник”

към съдържание вис бр.3. 2004.