към начална страница “военно издателство”

към “военноисторически сборник”

към съдържание вис бр.3. 2004.

УНИКАТИ НА НВИМ

 

Парадни каски от личната колекция на княз Александър І

 

Националният военноисторически музей притежава няколко парадни каски от личната колекция на първия български княз Александър І Батенберг 1857 г.-1893 г.  Той получава предимно военно образование характерно за аристократите от ХІХ в. На 18 години е вече офицер от Втори великохерцогски хесенски лейб - драгунски № 24 полк, в VІІІ Възнесенски полк от руската армия, офицер от ГЩ и Възнесенския улански полк, участва в боевете при Плевен, Стара и Нова Загора.[1]  Преди избора му за български княз руският император го провъзгласява за генерал и шеф на Девети драгунски полк [2]. Гнерал-майор е от руската армия до началото на 1886 г., генерал-майор от пруската армия от 1890 г., полковник от пехотата в австрийската армия / в полка на Леополд Белгийски. От 1892 г. Александър І / вече като граф фон Хартенау  е генерал-майор в Хесенското херцогство и генерал-майор и командир на пехотна бригада в Грац. Князът има богата военна кариера в различни армии. Това обуславя многообразието от военни униформи и аксесоари , които е притежавал и колекционирал,  които неговата съпруга   дарява на Главния военен музей. Служил е в пет европейски армии - австрийската, руската, хесенската , пруската и българската, на която е главнокомандващ.

Началото на военния му път започва в Хесен. Спомен от това време са парадните каски на Хесенското херцогство. Изгаботени са от черна кожа с метален връх на шлемовата камбана / в два варианта/ , отпред е поставен изправен хесенски, въоръжен с меч лъв с раздвоена опашка[3]. Този тип каски са въведени в хесенската пехота през 1849 г. Важна отличителна част на войската на хесенското хергцогство са каските с герба. [4] Те продължават да се носят и след 1872 г. През 1871 г. хесенската армия се присъединява към пруската и в 1872 г. моделите на униформите на хесенското хергцогство се доближават до пруските. За  участието на княза в пруската армия говорят двете прекрасни метални каски от 1860 г. Които са рядкост в българските музеи. Изработени са от жълт метален лист с дебелина 1 мм., едната увенчана  с коронован орел с разперени крила, изработен от бял метал с височина 16,5 см.,стъпил върху четирилистник,  с жълта корона. Отпред върху допълнителна пластина е прикрепена звездата на пруския орден “Черен орел” с надпис “SUVUM CUIOVE”[5]/ВСЕКИМУ СВОЕТО/, около звездата има надпис “ Für Köning und Vaterland 1860 mit Gott ”[6]. Каската има метална чешуя , прикрепена към трилистник.  Обрамчена  е с бяла метална лента. Вратът се предпазва от три метални пластини прикрепени една към друга с метални нитове. Другата каска също е изработена от жълт метален лист увенчана  с метален връх от два конуса с височина 12 см., поставен върху четирилистник. Отпред върху допълнителна пластина е прикрепена звездата на пруския орден “Черен орел” с надпис “SUVUM CUIOVE”[7]. В колекцията му от парадни каски правят впечатление руските каски от черна лачена кожа , върхът на шлемовата камбана е украсен с метален връх наподобяващ факел, отпред е поставен метален герб на Руската империя и отличка “ За отличие 1854 “[8] и разбира се  най – интересна е каската  със звездата на ордена на “Св. Андрей Първозвани” , който през ХІХ става част от руската военна символика на руската империя. Този тип каски се носят в Лейбгвардейският преображенски полк и в цялата гвардейска пехота.[9]

            Парадните каски от тази колекция допълват многообразието на музейните експонати на НВИМ.

 

 1,2   1  2

 

 

 

 3,4 344

 

 

 

 5,6 5  6

 

Списък на снимките

1. Хесенска парадна каска  - средата на ХІХ в.
2. Хесенска парадна каска  - средата на ХІХ в.
3. Пруска парадна каска – 1860 г.
4. Пруска парадна каска – 1860 г.
5. Руска парадна каска – ХІХ в.
6. Руска парадна каска – ХІХ в.

 

Даниела Цанкова-Ганчева

 

Първи български военни печати

 

            Начало на новата българска сфрагистика се поставя веднага след Освобождението на България през 1878 г. В Националният военноисторически музей се съхраняват множество от първите български военни печати.[10] Те са произведения на малката пластика , дават информация за развитието на символите в българската сфрагистика и държавност, носят данни за структурата на армията ни.

            Военният министър с циркуляр № 98/1880 г. , разпорежда да се установи печат с еднакъв рисунък за всички части – гербът[11] на Княжеството и името на частта.[12] Най ранните печати са два варианта , разликата е при изобразяването на герба. При едни гербът е със своята тържественна форма , при други е изобразена малката форма на държавния герб. Предполага се ,че при създаване на герба на Княжеството взима участие австрийският хералдик Хеуер фон Розенфелд, който е един от съветниците на първия български княз по въпросите за хералдиката, фалеристиката и сфрагистиката. Розенфелд изработва графичното изображение на короната. По своето предназначение печатите са за восък или за мастило. Тук разглеждаме печати само за восък. Печат с тържествената форма на държавния герб е печатът на “ 2-ри струмски полк “[13] . Произведен е в Русия , във фирмата на гравьора Г. Конрфелд в Санкт Петербург. Любопитното при този печат е че той съществува само две години, защото полкът е разформирован, а знамето му изгорено , защото полкът е взел  участие в преврата на 9 август 1886 г.[14] Това определя уникалността на представения печат. Печат с тържествената форма на герба е също и унищоженият печат на “Кавалерийская бригада”. Рядко в колекции се срещат такива експонати. Щитовете и при двата са барокови, лъвовете и балдахина са прецизно изработени, короната е княжеска. Печати с малката форма на държавния герб са на: “Щабъ началника на артилерията”, “Управление началника на жандармерията в Княжеството”, “Главен военен прокурор"[15], " Софийско народно опълчение № ІІІ чета от ІV градски участък"[16]. Всички посочени печати са произведени през 1880 г. , а най ранен е този на Главния военен прокурор от 1879 г.  При всички изброени печати  щитовете са барокови, короната е княжеска, Лъвът е изправен, въоръжен , коронован – десен профил.

            Печатите  са истински произведения на малката пластика и сфрагистика. Те са свидетели  са на бурната ни история и традиции.

 

 1  2  3

 

 4  5  6

 

Списък на снимките

1.     Печат - " 2 пеши Струмски полк"

2.     Печат “Кавалерийская бригада”.

3.     Печат - " Главен военен прокурор"

4.     Печат - " Софийско народно опълчение № ІІІ чета от ІV градски участък"

5.     Печат - “Щабъ началника на артилерията”

6.     Печат “Управление началника на жандармерията в Княжеството”,

Даниела Цанкова-Ганчева