Димитър МИНЧЕВ, ст.н.с., д-р; МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО ВОЕННА ИСТОРИЯ

МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО ВОЕННА ИСТОРИЯ

Димитър Минчев, ст.н.с., д-р

От 1 до 7 август 2004 г. в Рабат, Мароко, се проведе поредният годишен XXX конгрес на Международната комисия по военна история на тема: “Икономически аспекти на отбраната в хода на големите световни конфликти”. Конгресът беше организиран от Мароканската комисия по военна история, под председателството на дивизионен генерал Бухаиб Аруб. Патронажът на конгреса беше поет лично от Негово Величество крал Мохамед VI, върховен главнокомандващ и началник на Генералния щаб на Кралските въоръжени сили на Мароко. На специално място в програмата Мароканската комисия изяснява, че поемането на патронажа лично от краля е свидетелство за специалния интерес, който той и държавните институции проявяват към развитието на военноисторическите изследвания, към създаването, финансирането и развитието на военноисторически институт в страната.

Темата на конгреса е подбрана и утвърдена от краля, по думите на генерал Аруб, с намерението военните историци да се обърнат с лице към една проблематика, която е изключително важна и за нашето съвремие. Диалектиката на военната икономика и в наши дни си остава според него една от най-големите грижи при вземането на решения.

Интересът към конгреса беше изключително голям. Участваха около 300 души от чужбина и още толкова мароканци. Този брой участници характеризира конгреса в Мароко като особено явление. До този момент броят на чуждестранните участници се е движел по принцип около 200 души. Едната от причините за това е засиленото участие на представители от арабски и африкански държави, конгресът за пръв път се провежда в арабска (африканска) страна. Заседанията се водеха за пръв път в две успоредни заседания и една кръгла маса.

Тематиката на конгреса беше предварително подразделена на пет части:

– концептуална – тази, в която изнесените доклади дефинират двете основни концепции, а именно “икономиката” и “войната” и представят полетата на тяхното взаимодействие чрез използване на сравнителен анализ на различни теории в светлината на големите конфликти;

– икономика на войната: тази част беше посветена на изследването на някои аспекти от военната икономика, такива като данъци, администрация, собственост и военната сфера, управлението на армиите, въоръжението и екипировката в тяхното историческо развитие;

– армията и икономическата еволюция: тази част допринесе за разбирането на приносите на военните институции като фактор на икономическото развитие, за научните и технологическите изобретения и за средствата за обогатяване на цивилизационното наследство;

– икономиката и военните съюзи: тази част изясни дела на икономически интереси при формирането на военните съюзи и също как въвличането на дадена страна в конфликт би могло да бъде ограничено до икономическа роля.

Конгресът беше открит в 09.00 часа на 2 август във Военната академия на Кралството с реч на председателя на комисията по военна история, прочитане на приветствено писмо на краля на Мароко и с реч на президента на Международната комисия по военна история професор д-р Люк де Вос. Прожектиран беше документалният исторически филм: “Рибат ал Вахда – памет за мароканската армия”.

Участие в конгреса взеха голям брой учени от различни страни. Сред някои от по-известните имена бяха: генерал-майор Михаил Ионеску от Румъния с доклад “Отбранителната индустрия в епохата след Студената война – случаят с Румъния”, професор Йоанис Лукас, Гърция, с доклад “Геоикономиката и войната в ерата на НАТО”, професор Тадеуш Панецки, Полша, с доклад “Жертвоприношението на полската нация пред олтара на войната. Фондовете на Националния военен архив (1936–1939 г.)”, полковник д-р Емрухан Ялчън с доклад “Ефектът от развитието след кризата в Залива и войната върху турския икономически живот; жертвите, които Турция е направила, подкрепяйки резолюциите на ООН”, полковник Фредерик Гелтон, Франция, с доклад “Раждането на икономическото разузнаване във Франция по време на Първата световна война”, професор Масимо де Леонардис, Италия, с доклад “Противопоставянето по време на Студената война: програмата от 1949 г. за взаимопомощ между необходимостта от превъоръжаване и икономическо възстановяване”, д-р Ролф Дитер Мюлер, с доклад “Битката за нефта. Относно важността на Кавказкия регион за войната на Германия в хода на световните войни”. Професор Абделмунаим Дилами от Мароко, с доклад “Затворените икономики и военните конфликти, случаят с Магреб”.

Наред с посочените докладчици, които са разбира се само част от участниците, като председатели на сесии, без доклади, участваха и известни учени като Професор Джон Лин, председател на Американската комисия, професор Ерве Куто Бегари, председател на френската комисия, д-р Иорг Дуплер, председател на германската комисия, генерал Доминго Маркос Миралес, председател на Испанската комисия, професор Люк де Вос, председател на Белгийската комисия и др.

Българското участие беше ограничено до един представител: полковник от резерва ст. н. с. д-р Димитър Минчев, председател на Българската национална комисия по военна история. Изнесен беше доклад на тема: “Някои икономически аспекти от участието на България през Първата световна война”.

Наред с доклада, бяха проведени и разговори с някои председатели на комисии във връзка с организирането на по-нататъшното сътрудничество. Генерал Аруб изрази лично благодарността си към Българската комисия, която е уважила конгреса, и изрази съжаление, че мароканската комисия няма да може да изпрати представител на нашата конференция през октомври т.г. “90 години организирани военноисторически изследвания в България”, но ще изпратят задължително през следващата 2005 г. на конференцията “90 години от влизането на България в Първата световна война”. Разговори от подобен характер бяха проведени и с председателите на комисиите на Франция, САЩ, Германия, Румъния, главно по въпроси, свързани с тяхното участие в наши прояви.

Важна част при организирането на подобни конгреси е т. нар. културно-информационна и/или историко-археологическа програма. Замисълът всъщност на подобни конгреси е участниците не само да изнесат един доклад, но и да се запознаят със страната и нацията домакин и да се превърнат в нейни приятели.

В това отношение мароканците надминаха всички конгреси досега. Внушителното присъствие и участие на арабски представители от други страни, нещо, което досега не е било, говори за това, че в емоционален план за домакин се счита целия арабски свят. На едно от заседанията на ръководството на Международната комисия по военна история се заговори за включване в близко бъдеще на арабския език като официален в работата на комисията.

През 2005 г. конгресът ще бъде организиран в Мадрид, Испания, през 2006 в Берлин, Германия, а през 2007 г. в Южна Африка.

България е единствената страна, която до този момент не е организирала конгрес по военна история. Този въпрос стои болезнено пред Българската национална комисия по военна история. Страната ни вече е член на НАТО и предстои да стане член на Европейския съюз. Това прави подобно домакинство почти задължително за някоя от близките години. Последните успехи в развитието на Военната академия сочат, че тя може да се превърне в организационен център на такъв конгрес.

към начална страница “военно издателство”

към “военноисторически сборник”

към съдържание вис бр.3. 2004.