ПОДВИГЪТ НА АРТИЛЕРИСТА МАЙОР МИСКАНОВ

Иван КОЕВ

На 1 март 1941 г. в двореца “Белведере” на австрийската столица Виена министър-председателят Богдан Филов подписва протокола за включване на България във Втората световна война на страната на оста Рим–Берлин–Токио. Но и през Втората световна война историческият шанс не е на страната на България. Въпреки всички очаквания тя отново попада в орбитата на губещата коалиция. Проиграват българската държава възможностите за национално освобождение и включване към страната на нашите сънародници от Беломорска Тракия, Македония и Западните покрайнини.

В началото на септември 1944 г. външнополитическото положение на България е крайно сложно.

Страната е в международна изолация и е в състояние на война с 11 страни от антихитлеристкия блок, между които Англия, САЩ, СССР и Австралия. Прекъснати са дипломатическите отношения с други 10 държави. Новите условия неотложно налагат да се вземе решение за промяна на външнополитическата ориентация на България. Това е и единствена реална възможност да се съхрани това за което българските воини проливат кръвта си вече в четири войни.

Макар и трудно, това решение е взето. На 6 септември 1944 г. България скъсва съюзните отношения с Германия, като є обявява война. Поставя се началото на съвместни бойни действия с антихитлеристката коалиция.

В хода на динамичните септемврийски събития от 1944 г. продължава масовото изтегляне на българските войски от пределите на Беломорска Тракия, Македония и Западните покрайнини. Водят се ожесточени сражения с изостанали германски формирования или с техни местни привърженици. Високият боен дух, беззаветната храброст и готовност за саможертва пред олтара на Отечеството и сега са характерен белег на българския войник и неговата армия. Дават се десетки жертви от личния състав на армията и от страна на цивилното население.

Такъв е случаят и с 4-то позиционно гаубично артилерийско отделение към Бреговия артилерийски полк в гр. Кавала.

На 13 септември 1944 г. то води сражение с гръцки националисти, при който се създава опасност за живота и на цивилното българско население. Командирът на отделението майор Асен Георгиев Мисканов взема в този миг светкавично решение. Той самовзривява на оръдейната позиция и с това спасява живота на своите бойни другари и на цивилното гражданство. Този безпримерен подвиг на един доблестен български офицер остава завинаги в златните страници на нашата военна история, като на дело показва високия морал и войнишка доблест на българския офицер.

Събитието е отразено в Заповед № 73 от 20 септември 1944 г. на Командира на Бреговия артилерийски полк. С кратки, но трогателни слова командирът отбелязва, че “майор Асен Георгиев Мисканов на 49 години, родом от ст. София, за да запази подчинените си от жертви и българското цивилно население от избиване от гръцките националисти-фашисти, се саможертва... като със смъртта си е запазил чистото име на българския офицер”.

По повод на героичната гибел на Асен Георгиев Мисканов е отдадена и Царска заповед № 136 от 14 септември 1944 г. С тази заповед той е повишен посмъртно в чин полковник със старшинство от 3 октомври 1942 г.

Дълбоката почит и признателност към загиналия при изпълнение на служебния си дълг български офицер проличава и от Наредба № 56 от 7 октомври 1944 г. на коменданта на Столицата. В наредбата се казва следното: “Починал е полковник Асен Мисканов от Бреговия артилерийски полк – гр. Кавала. Тленните останки на покойника са изложени в църквата при Софийските гробища, където на 8 т. м. в 11 часа сутринта ще се извърши опелото му “вдигнат за погребение”.

С Наредбата се определя в погребението да участва едно конно артилерийско отделение от 4-ти дивизионен артилерийски полк, при пълно число началстващи лица и 2-ма младши офицери за носене ордените на покойните. От Школата за запасни офицери участва музикантския взвод. От Щаба на войската – един офицер, който да изкаже съболезнованията на близките. От всяка част и учреждение – по един офицер за представители. Опелото следва да извърши гарнизонният свещеник.

Асен Георгиев Мисканов е роден на 23 септември 1895 г. в гр. София. Получава военното си образование във военното училище. Завършва го в разгара на военните действия през Първата световна война, когато с Височайша заповед № 34 от 16 август 1917 г. е произведен в чин”подпоручик” и е зачислен на кадрова военна служба в 1-ви Софийски тежък артилерийски полк. Продължава да расте по звание и длъжност в 14-та артилерийски полк, в 4-ти артилерийски полк и 7-и артилерийски полк. За известно време е началник на складове в Държавна военна фабрика, за да се завърне отново на служба в артилерията и да загине геройски на бойната позиция.

към начална страница “военно издателство”

към “военноисторически сборник”

към съдържание вис бр.3. 2004.