към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
към съдържание вис бр.3. 2004.
МОЯТ СИН МИ Е МИЛ, НО ОЩЕ ПО-МИЛ МИ Е ПОДВИГЪТ МУ...
През пролетта на 1943 г. един български баща получава трагична вест.
Синът му, матрос във военния ни флот, става жертва на нещастен случай. Корабът, на който служи, се преобръща в бурно море и част от екипажа загива. По-късно телата са открити и погребани на близкия бряг. Бащата, инвалид от Балканската война, дори не може да присъства на погребението и от далечното родопско село Хвойна пише трогателно писмо до командира на сина си.
Типичен представител на поколения българи, родени, възпитани и служили на отечеството, в писмото си военноинвалидът-ветеран Игнат Ганев от с. Хвойна, Асеновградско, не търси нищо извънредно във факта, че синът му е загинал във военно време. Той като че ли дори се извинява за голямата си лична мъка. Вероятно си е мислил, че синът му е продължител на делото, на което е служил самият той и на което бащата е отдал здравето си, а детето-живота си. Какво по-естествено да иска и живите му другари да се готвят за подобен подвиг.
Нищо не се знае повече. Личи си, че бащата е доста грамотен човек, вероятно местен чиновник. Случката с писмото отшумява набързо в смутните времена и бързо е забравена. Едва преди няколко години бе възстановен и паметникът на мястото на събитието.
Писмото, за което става дума е цитирано в заповед на командира на Черноморския флот. Съхранява се в Централния военен архив, ф. 1027, оп. 1, а.е. 534, л.279. Текстът е предаден с оригиналния правопис.
* * *
Командир
Черноморския флот от
Морските на Н.В. Войски
№ 78
19 юни 1943 година
гр. Варна ` Поверителна
З А П О В Е Д
На 19 май т.г., когото дивизиона торепдоносци намиращ се в плаване на път от Царево за Бургас, вследствие на развила се буря и силно развълнувано море, торпедоносец «Смели» се обръща и потъва пред нос «Свети Никола» в Бургаския залив. С потъването на торпедоносеца, цялата обслуга на същия, състояща се от 36 души офицери, подофицери и моряци са паднали във водата изложени на явна смърт.
Благодарение на смелата и самоотвержена помощ на обслугите от торпедоносец “Строги” и торпедна лодка № 2, както и на останалите чинове намиращи се в близост до мястото, въпреки развълнуваното море и яростни вълни, излагайки на риск своя живот, успяват да спасят по-голямата част от екипажа на потъналия вече торпедоносец. Въпреки усилията за спасяването и на останалите давещи се, загиват 15 души скъпи за Отечеството и на Морското училище Фелдфебел-школник, трима свръхсрочни подофицери и 11 души кандидат-подофицери, ефрейтори и моряци.
С тая тежка загуба на смели и свидни чеда на Отечеството, родният флот дълбоко и искренно скърби, но те загинаха изпълнявайки своя дълг към Родината си.
Драги офицери, подофицери и моряци,
Днес когато изживяваме решаващи моменти за бъдещото добруване на българския народ, налагат се и жертви. Ето защо всеки от нас не трябва да се плаши от смъртта, когато тя се иска за Отечеството. Тук ще посоча примера на един достоен българин, баща на загиналия моряк КОСТАДИН ГАНЕВ от с. Хвойна – Асеновградско, който с писмото си от 8.юний т.г. до мен пише:
“8.VІ.1943 г.,с. Хвойна – Асеноградско
Г-н Капитан ІІ ранг,
В отговор на писмото Ви под № 4628 от 23 май т.г. позволете ми, да Ви стисна твърдата войнишка десница и да Ви благодаря за сторената почит към тленните останки на моя син КОСТАДИН ИГНАТОВ ГАНЕВ. С неговата смърт Вие изгубихте един предан и добър моряк, аз един най-обичан син, а държавата един смел и доблестен войник.
Г-н Капитан,
Позволете на един баща, инвалид от Балканската война, да каже пред Вас и моряците-другари на покойния ми син няколко думи.
Скъпи българи,
Ботев някога писал на жена си “после Отечеството аз обичам тебе”, Гюро Михайлов умря с усмивка на поста си. Аз не искам да се сравнявам с тях, но в моето сърце силно гори пламъка на тези и много други герои- светци.
Аз плача и се радвам, че от моето сърце се е отронило най-ценното зрънце – син ми КОСТАДИН ИГНАТОВ ГАНЕВ и плача, защото съм баща. Радвам се и се гордея защото от миналото дадох здравето си за величието на Отечеството, а сега синът ми даде живота си пред олтара на родината, като верен потомък на един доказал верността си към същата, който добре познава епопеите на българските храбърци и който живее, работи и ще умре за Цар и Родина.
Моряци, моят син ми е мил, но още по мил ми става подвигът му, че умря в бран за скъпата ни Родина. Свободата е скъпа, бранете я като зеницата на очите си и ако се наложи умрете за нея. Вашите бащи изпълниха заветите на нашите прадеди. В тия върховни моменти, когато се решават съдбините на народите, нашата мила България се нуждае не от хленчове и сълзи, а от моряци с чиличена воля, с преданна служба и готовност за саможертва пред Царя и пред олтаря на скъпата ни татковина.
Благодаря Ви за скъпата почит, която сте отдали на синът ми КОСТАДИН ИГНАТОВ ГАНЕВ до вечното му жилище. Целунете прясната могила пръст, която се издига над него, отронете повторно една гореща сълза над гроба му и заради мен, баща му кажете “Така честно и достойно трябва да мрат българските чеда на Родината свята.”
Напред където Ви зове дългът”.
С почитание: баща ИГНАТ ИЛИЕВ ГАНЕВ”.
Като посочвам горния пример, аз се присъединявам към чувствата на тоя доблестен баща, който като истински българин посочва на моряка, как и защо се мре за благото на Родината.
Нека вземем достоен пример и поука от тоя искрен баща, който въпреки тежката загуба на своя скъп син ни посочва пътя, че славата и величието на България се гради от младото поколение, което в бран за Отечеството си е готово да даде своя живот.
На всички чинове вземали участие в спасяването на екипажа от торпедоносец “Смели”, от името на службата им изказвам моята благодарност.
Заповядвам настоящата ми заповед да се прочете пред всички чинове от поделенията на Черноморския Флот.
ТОНКОВ
Капитан ІІ ранг “
към начална страница “военно издателство”
към “военноисторически сборник”
към съдържание вис бр.3. 2004.